Търново е моят град,
в него раснах и пораснах,
той за мене е домът,
който аз не бих продал.
Търново е град прекрасен, ...

„Люлякът ми замириса“
Ив. Вазов
Пролет, люлякова пролет,
твойта хубост във какво е?
В мирис на цветя си скрита, ...

Ако можех с болката да сътворявам
само хубави неща,
то земята щеше да е Рая,
една пресбъдната мечта.
А толкоз болка има, господи, ...

Меркурий е мрачен и неразгадаем,
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и ...

А П Р И Л
Плисна в прозорците
слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува ...

На основата на съвместна практика хората си изграждат конвенция, която - културално, възпитателно и чрез учение - завещават на потомците и продължителите си. И всичко започва от и свършва със сработването: то придава смисъл и стойност на съвместно усвоеното и съвместно наученото. Попадаш на някакво ...

- Невероятно!
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...

ВРЕМЕТО
Но времето безмилостно тече –
неистово, нечакащо, непитащо.
Минутка след минутка се изплъзва
в безкрайността... ...

Ако съм тук,
ще бъда ли?
Ако мълча,
ще съдиш ли?
Ако не мога, ...

Хей, секси! Защо си усещам сърцето
да бие на две педи над коленете?
Не зная как паднах до толкова ниско,
но гледам във тебе и нищо не искам,
освен да те гледам. А ти да се правиш, ...

Търси се пожарникар
Нема песимис’, нема оптимис’: секи у нещо си верва! Т’ва е живота.
Я най-напред вервах, че ше съ науча да готва. Мъ к’ви съ тия фокусти, бре! Турна тестото у фурнятъ, а то съ надига, надига, та напълни тъвътъ! После падне, та го ник’во нема. И останът само съдове за миенье.
Сама ...

Нищо ново
Завиждам ти, че можеш
тъй лесно себе си да заблудиш.
Но простите човешки чувства
никога не ще ги разбереш. ...

Корабът
Във бурното море
пълзи към хоризонта,
огромен кораб,
пътя си поел. ...

Стихотворение
Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,
се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река
и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях
и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх, ...

Счупи тез окови, мръснице,
без капка жалост чупи,
трийсетакът и теб не отмина,
живей, времето бързо лети!
Граби колкото можеш, ...

Пътувам
Пътувам из лабиринта на времето,
посявам на надеждата семето,
скитащи облаци от вяра ме обграждат,
обичта в мен се опитват да възраждат, ...

Слабо високо човече,
със замислени тъмни очи,
до късно стоейки вечер,
мислейки си над кой да бди.
Колелото бе негов другар, ...

Под изрусените листа
на дърветата във парка
не се събират вече птици.
Помахаха с криле
за сбогом на гнездата си ...

Опитвайки се да измисля нещо, не измислям нищо!
Замисля ли се за теб, ми идва вдъхновение да започна с първия ред...
Затворя ли очи, пред мен появяваш се ТИ!
Вдишам ли въздух, усещам аромата ТИ!
Вятър ли задуха, или усещам допира ТИ? ...

Обичам! – Очи, пълни с
небесно сияние...
Мечтая! – Сърце, пълно с
надежда за съзидание...
На девствено място със чиста вода... ...

Тя искаше да следва мечтите си,
някой я спря, някой я спря,
сълзите бяха в очите ù,
никой не разбра.
Кой подряза крилете ù, ...

Хари се събуди от силен трясък. Стана от Джини и отвори очите си. Остана доста изненадан – на мястото на картината на вечно мърморещия Дъмбълдор зееше дупка.
- Сигурно пак се е откъртило парче от тъпата панелка! – помисли си той.
Но в този момент видя нещо метално, нещо сивкаво до леглото си – това ...

Tool "10,000 Days (Wings Pt. 2)"
We listen to the tales and romanticize,
how we follow the path of the hero.
Boast about the day when the rivers overrun,
How we'll rise to the height of our halo. ...

Няма падащи звезди.
Мечтите мечтаят не по колене.
Отколе гледам небето
и очите пълнят се без дъждове.
Вярвам, обичам, живея! ...

Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. ...

Мракът ме обгръща,
потъвам в тишина.
Животът се не връща,
свършва се света.
Ръце протягам и те хващам, ...

Все към теб
Все към теб ще тичам,
ще се смея,
не ще отричам,
не ще посмея. ...

МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ!
Всеки ден, откакто ние
разделихме се така...
Не мога да отмия
аз вината със тъга! ...

Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...

Кажи ми поне правилата,
щом малки игри ще играем.
Мъжът си ти, аз съм жената,
но всичко е сякаш на заем.
Когато звъни телефона ...

Магия
И ето – отново си тук,
отново озарен от новия ден.
Чувам онзи приятен звук,
пробуждащ всичко в мен. ...

И вятърна съм.
Пролетно безгрижна.
И свежа като лек априлски дъжд.
С аромат на сънени кокичета,
надигащи глава за слънчев лъч. ...

Тъмнина, сенки, скелети,
огън, вцепеняваща музика,
вино, главоболие, приятели,
истории, пепел, жар, жега,
птици, още тъмнина, ...

Измамница е второто ти име.
Не познаваш, мила, любовта.
Ти играеш си с мъжките сърца,
не подозираш колко нараняваш ти така.
Давала ли си да те обичат? ...

На Сашо Вутимски
Бях сценаристка на тв филм за него
със заглавието: "По дирите на един
бездомник", и го чувствам близък,
както го чувстват и много от младите ...

Извинявай, не бе умишлено това,
какво загубих, успях да разбера,
не съм желал, така да се получи,
харесваш ми, а виж какво се случи.
В блаженство времето летеше, ...

Какво ми остава?
Какво ми остава?- да мечтая за любов до забрава,
нашите чувства ще играят ли страстна пиеса под името "Остава"?
Mоят вътрешен глас ми казва,
че романтично чудо ще се случи с нас, ...

Беше лето хилядо деветстотин седемдесет и седмо. Демокрациата, която беше натиснала западния свят, хич и не беше сънувала, че някога ще прекрачи тези географски ширини. Пък и у нас тоя строй отдавна беше само една история - ние бяхме на по-горно стъпало. И се развивахме. Всестранно. Където и да ни б ...

Ще се срещнем в живота суров
най-накрая, с очи закопнели.
С буен ритъм пулсира сърцето.
Ще се пръсне, но няма да спре.
И прашинки от него ще светят. ...