Сърцето ми те иска безпощадно.
Звездите шепнат името ти в мрака.
А устните ми пак те търсят жадно
и дланите ми допира ти чакат.
И мислите ми литват като птици, ...

Най-голямото наказание
Родена в небесната синева -
мъничък ангел с малки крила.
Беше красиво, неописуемо прекрасно.
Отраснах сред неземна природа, ...

Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...

Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора ...

Плачът отеква в празна стая,
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство ...

Седя си, рано сутрин, пия си кафе, преглеждам новините и ми хрумва следната история, като знам каква бюрокращина е в България:
Аз съм един средностатистически човек, живеещ в София, занимавам се със среден бизнес (например), който е почти пред фалит, имайки предвид икономическата обстановка в страна ...

Страхуване
Страхувам се сега
от утрешния ден…
От него чакам много изненади…
Защото е ...

Обич
Пред погледа ми разлюлели се полята,
разцъфнали, дърветата горят.
Шумът на дивните ливади
заедно с мен вървят. ...

Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попъту ...

За Душата...
Аз често мисля напоследък
за неизвестните неща
и как при целият напредък
не знаем: „Има ли Душа?..”. ...

Сянка
С тъжни стъпки
аз ще тръгна бавно.
Подир твойта сянка,
ще тръгна рано – ...

Лутане в тъмнината
Отново сам в тъмата ти се луташ
и питаш се къде е бляскавият блян,
който истински желал си да опиташ
и безвъзвратно си изгубил в тъмнината там… ...

Не стигат чифт обувки за сезона
каквото наумя си - да избродя.
Със времето нахалост все се гоним -
зад мен подтичва, за носа ме води...
Не стигат сто усмивки във деня ми - ...

... а казваше, че не забравя никога нищо...
Познавах го - за него самотата
не беше кръст, а просто ореол.
Живееше си сам в измислен театър
и в главна роля беше само ТОЙ... ...

Когато вечерта настъпи
и сънят споходи те в нощта,
ще вляза в стаята на пръсти.
Недей да ме прогонваш ти сега.
Когато луната заблести ...

Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...

Ако легнеш и на сутринта се събудиш в свят непознат за теб...
Ако всичко, което си мразел, е изчезнало...
Ако хората, които си обичал, ги няма...
И всичко, в което си вярвал, е погрешно...
Ще се уплашиш ли? ...

Спи и „тихичко” сънува,
представя си, че е сълза,
стекла се от розата червена,
но не... това се случваше сега!
Захвърлена в калта небрежно, ...

Усещам те през всички хоризонти.
Обичам те през цялата Земя.
Със тебе преминавам през сезоните
и нося в шепите си весел смях.
Любов ли е това, или мечтание – ...

Диана се приготви най-внимателно. Днес беше решила да си направи медитация "по всички правила на това изкуство", както малко шеговито си я нарече. Отвори широко прозореца, седна на пода, обгради се отвсякъде с розови чаени свещички, запали ги, постави камъка розов кварц пред себе си... И потъна в ти ...

I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...

От обич или от омраза
от щастие или от тъга
родила се е тя
чиста и невинна
явява се и в миг изчезва ...

Чаша вино, две очи,
усмивка нежна в тишината,
луната приказка шепти,
във страст се къпе аромата.
Тя пак е тук - пред теб стои ...

Въпрос
и след него пак...
въпрос и още един.
Не спираш
да питаш очите ми, ...