Татко, ще ме видиш мъртва
в поля от слънчеви лъчи
Недокосната от мръсни червеи,
с пропити от ръжда души.
Райски дъжд облива ни с дървото, ...

Вечер, когато заспя, ти бдиш над моя сън сам в нощта...
Вечер, когато заспя, ти лекуваш моята душа...
Вечер, когато заспя, съм на крилете на любовта...

Тресат ли се баджаци?
Да, 'ма не такива к'вито искам.
Под ръце се виждат храсталаци,
карат ме да се разпискам!
На туй ли викате му лято, ...

Смеем се на всичко елементарно, защото всичко е една частица от нас. Всяка една частица от нас е елементарна. А още по-забавното е, че всеки е един от нас е едно малко магаренце. Инато, упорито, търсещо неговото си, отстояващо своето на безумна цена. Надсмиваме се над тъпите си идеи, с мини цел, чаш ...

Усмивката е в есенния вятър,
в песента на мъничко врабче,
в красивия танц на листата,
в обсипаното звездно небе.
Усмивката е в галещото слънце, ...

Цяла нощ съчинявах си песничка –
рок-балада в убийствен минор.
Уж неземно красива и лесничка,
а измъчих се – беше ми зор.
Победен от съня, на разсъмване, ...

Студена болка в слънчев ден,
изгаснал лъч - не си до мен,
и лек ветрец във тишината
понася спомена за светлината.
Кога пое по пътя си - полека, ...

Стопява се ледът на тъмнината.
В тишината сляпа обезумява светлината…
Денят е безпристрастен в сивотата,
а нощта е озарена с немотата…
Пряма, сурова, идейна - ...

Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...

Разведрени, в утрин ранна,
свежа и благоуханна,
със усмивки на лицата
тръгват с кошнички децата.
Слънчо неизгрял е още ...

Студените очи...
Някой прекъсва себе си от любов
Сега сме по-зелени от жълтите листа
аз и ти - несбъдната вълна
и нищо повече... ...

Пак тиха нощ е - време е за танц,
усмихната на рамото ми ще се скриеш,
с походката на грация неземна
като лозата дива в мен ще се увиеш.
Вълшебен валс, луната ще те гали, ...

Бързата работа...
Наливайки Европата
във фондовете „Иха!”,
забравяше за сопата
и разни облажиха. ...

Не вярвах аз в любовната магия,
ала в очите ти потънах цял,
усетих... сякаш времето ме пие
със сладкия ти дъх на портокал.
Не вярвах, че от нежност зейват рани - ...

Притихнало е всичко, както в рая –
обгърнато в прегръдка от нощта...
Високо – ярките звезди, по обичая,
пулсират в ритуал с възпълната луна.
Вървя сред чернозема и си пея, ...

ОРИСИЯ
Има моменти, в които талантът ти блика
под път и над път, и отсам и отвъд.
Идват тогава на буйни талази
развихрени пламенни чувства, ...

Не ми звъни! Не искам да те чувам!
Сега със теб сме толкова далече...
Не шепна името ти, а наум те псувам.
Ръцете ти до моите не искам вече.
Не ми звъни, дори и да те провокирам. ...

Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...

Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...

Свърши един ден, свърши една мечта
и се питам не беше ли в заблуда тя.
Затварям очите си, виждам сърцето си
как е в кръв обляно, безчувствено и егоистично.
Не иска за друг да бие ...

Морски тайни
Ветре, пак си подгонил вълните
да ти кажат моите тайни скрити
в пазвите им между скалите
с бисерни миди пришити, ...

Студенее
Горещо е. Много е горещо.
Но от някъде пак студенее.
Останало е скрито нещо
и лятото да го стопи не смее. ...

Душата е стъкло.
И през стъклото
се вглеждам в тези светове крайпътни,
но виждам лошо.
Може би защото ...

Боли ли, когато умираме?
Боли...
Пътуваме тихо, душата кремираме,
телата обвити в мъгли!
Боли ли, когато стареем? ...

Нощ
Нощ красива над мене светлее,
пълна с радост, живот.
Загледана далеч в звездите,
виждам как всички горят. ...

Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...

Елегия...
на С...
... Аз ще дойда с бяла хризантема,
ти ще закъснееш пет минути,
с вечните ненужни обяснения ...

Идвам в съня ти неканена
Пак е три.
А нощта
е така пуста...
Няма те. ...

Мъжът на четиридесет премина
онази златна възраст на Христос,
затуй не мери греховете с крина
и раят му изглежда под въпрос.
Мъжът на четиридесет не гине ...

Залязва споменът
с последната светулка,
заплела се във къдрите на лятото.
След мене ще остане само стих.
И нещо може би недоизречено. ...

Аз бях!
Виновна съм пред вас.
Не, никой друг не ме накара
да сторя всичко:
да обичам, ...

... за да преодолееш
старите грешки
и, трупайки нови,
да анализираш
това, което не успя... ...

И ето - пак сме в Тъжния цирк.
Нужно ли е да сме така комерсиални?
Музиката е глуха, светът не се върти,
и вече никой не знае какво е душата.
Животът е бавен и нямаме стил, ...

Изпуснах всичките небесни влакове
с последна спирка „Седмото небе”.
Загубих си пътеката към Рая
и ангели не бяха ми дружина.
Изпълниха се всички предсказания ...

Изтънелите платна на разрушената гондола
филтри са за парещите спомени.
Финикийците са се отдали на разврат и видимо
знаците им са изгнили из основи.
Жертвоприношенията са закъснели, даже ...

Нима?!
Окъпах се
от цветната дъга
през хоризонта!...
Събрах по-малко ...

***
В живота често допускаме грешките си по една проста причина –
постъпваме не според логиката на ситуациите и събитията, а според субективната си представа за тази логика. Но притиснати до стената в критичен момент, спираме да мислим логично и действаме интуитивно. И тогава постъпките ни обикновен ...

Дали небето някой днес обиди,
че попари земята с горещи сълзи?!
Или е тъжно за всички
онези несретни души,
които по кошовете тълпят се ...