Мълчания
Смълчано е небето ми. Предесенно.
И слънцето клони към заник.
Над тротоара зреят кестени
и глъхнат стъпки извървяни. ...

Споделяне
Когато аз открих радостта
от общуването с Бог,
светът около мен
се сведе само до един човек. ...

ЗДРАВЕЙ, ЖИВОТ
Здравей, живот, това съм аз,
имам малка изненада за теб,
ти какво си приготвил за нас,
аз ограбих звездите нощес. ...

Ти
Какво видях в теб - не зная.
Но когато гледам звездите, за теб мечтая.
Ти си луната в моето небе
и когато виждам те, се чувствам като дете. ...

Той дойде с морския полъх
и пак с него си тръгна.
Онзи потаен мъж без име,
потайно гръб ми обърна.
Онзи, мъжът със очите, ...

Обичам те, мое лудо момиче,
сътворено не за светската скука.
Рушиш канони, правила
и не съдбата те повежда за ръка,
а ти дълбаеш си чертата, ...

Не бих могъл спокоен да сънувам,
не бих могъл от утрото, крилат,
със бодър дух денят да доденувам,
ако те нямаше на този свят.
Ако неволно някой ти посегне ...

Здравей, приятел! - Всеки път
аз поздравявам малчугана.
От кея бързам, а дъждът
ни хваща мокри във капана.
Ах, този кротък, плачещ дъжд ...

Видях разцъфнали цветя
и много, много пеперуди,
и нощ под плачеща върба
и лебед, плаващ във съня ù...
Видях изгубено дете, ...

По залез меденият дракон
открадна слънчевата пита.
Пчели небесни безпощадно
дълго и със стръв го жилиха.
Кървеше той, докрай удави – ...

На всички искам да разкажа
какво мечтая, как и колко.
Събирам думи по паважа,
усмивки и цветя от болка.
Ще разберете, вярвам, вие, ...

"Не се гаси, туй що не гасне" (Ив. В.)
"Поет"
Влезе в схватка със своя стих,
като на решаващ световен тепих
и яростно се забъхтаха взаимно. ...

Виланела на Пияндето:
Седем халби тъмна бира...
Тоз въпрос ще ме влуди:
с колко зор ли ги събира?
Някой май ще колабира... ...

Изгубвай се във думите ми.
Нека усещам силно, че те има.
Дори да е отчаяно безумие
и болката живота ни да взима.
Сърцето в пепел да се разпилее ...

От дните
си направих аз години
под тези
блеснали пространства сини.
От тез ...

Средство за живот
Не разбирам как така
дъхът ми спира, щом не си до мен.
Мисля си, че ще умра,
ако теб те няма в моя ден. ...

СЪВЕСТ
Не човек!
Не!
Машина! Автомат!
Точно, не на минутата, а на секундата… сядаше! ...

Жена
Аз и неканен ще дойда в съня ти
със много нежност да те събудя
и от ласки до днес непознати-
от Любов и от страст ще си луда... ...

Шепотът ми е гръмотевица,
която люлее Космоса.
Пустуш и мълчание си, Боже!
Зад избора е Изборът на Бог
да има избор. ...

Четях аз в мислите ти стих,
а в стиха - сладост.
Сладост от живота.
Животът на една епоха.
Епоха на радост и тъга. ...

Дрън-дрън на големи търкалета.
Имало любов и още нещо...
Прах и паяжини у кюшето -
до баналност другото е смешно.
Смешни думи, вричане - театър. ...

Преминах много километри
две думи само да ти кажа
като сърдечна равносметка,
като изгаряне на клада:
,,Със теб съм и добра, и слаба, ...

Между учебници и детски пелени
по пътя си към тебе се загубих
и бъдещето си с това погубих.
Дългът към другата ни раздели…
Лъжливо бе, но бе така чаровно, ...

Да вярвам ли в доброто на човека,
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!
Тук всеки те разглежда като плячка ...

Природен закон
С годините косите побеляват.
Мъдростта раздава светлина.
Сянка бледнее в душата,
спомени често се връщат с тъга. ...

РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ
Старата римска максима „Разделяй и владей“ е валидна и ще е валидна до края на дните ни.
Българското общество е болно. Духовно болно. Сривът не е толкова икономически, колкото духовен.
Непосредствено след 10.11.1989г. обществото бе умишлено политизирано и разделено. Хората, до вчер ...

САМ
“Съдба, не може тъй...”
Агрипа д`ОБИНЕ
Странно, но моят живот си отива без мене
и ме зарязва сред път... или може би вече към края; ...

Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!
Стърчим като разпънати мишени - ...

разпилени мисли
по цялото ми тяло
оставят кръвни очертания
издишват ме и пускат
в мен изгнилост ...

Ще спре ли някой този Купидон
От доста дни снове в небесния ефир,
препил сериозно с незнаен елексир,
един зле ориентиран Бог на любовта -
и на посоки стреля, и не съвсем в целта. ...

Не ми обещавай това,
което не можеш да ми дадеш,
не ми обещавай това,
което ти е трудно
да откъснеш от себе си, ...

От тази тежест във гърдите
щом въздуха не ми достига,
какво да чакам аз от дните,
покой когато не намирам.
И в кръг въртя се денонощно ...