Ч И П
Живеем в чипа на държавата.
(Разбирай - в столичния град.)
Не бързай с грешните представи.
Почакай с изводите, брат. ...

ТРИ ТОПОЛИ
В парка сред разни дръвчета и бор,
като три сестрички три тополи,
сгушени кротко, във тих разговор,
ветрец ги гали, нежно шумоли. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Писмо от съпругата:
„Съпруже мой, когато прочетеш
това писмо, аз вече ще пътувам
далеч от тебе. Ти ще разбереш, ...

Стара снимка
От снимката стара, покрита със прах,
ме гледат две топли, скъпи очи...
ставам отново малък и плах,
чувствам времето как ми горчи. ...

Протегнати Ръце
Наранена душа и невинно сърце
Търся и Вяра донесена в шепи
Пазя нежност и жар за горяща целувка
Протягам ръце за трошичка любов. ...

Градът прилича на пещера
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...

Гневът се всмукваше във вените ù -
отрова за умореното сърце.
Протестни удари в гърдите –
обратно броене до КРАЯ.
Горчива въздишка събуди тишината. ...

30 януари
Издраскват се графитите на януари,
платната на небето се отпущат ниско;
потъват облаците, черни се опушват къщите.
Животът окъсява до насъщния. ...

ЗАСЛЕПЕНИ ОТ МАТЕРИАЛИЗМА
Забързани в ежедневните си задължения, нямаме време да разсъдим какво се случва край нас, пък и не ни интересува. Обикновените хора не искат да гледат напред. Тях ги интересува оцеляването в днешния ден. За жалост, нещата в света стават все по-зле и по-зле. Нечувана до сега ...

В планината
Небето бездънно е синьо.
Препуска небесният кон...
Опивам се, като от вино,
във скута на топлия склон. ...

ДУНАВЕ МОЙ
"An der schonen blauen Donau..."
Johann STRAUSS, 1867
Едно черно начало на устрема лих,
и в Евксинския понт - един черен финал... ...

Онази сила на живота, която тласка към летеж,
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...

Сладникаво
Отново сам, отново там.
Къде ли? Знам или не знам...
Един молец и паяк в ъгъла се смеят -
враг и жертва в клопка, ...

Поспри се, за Бога! Достатъчно скита
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...

Нали знаеш, има едно чудо...
Едно, такова... сещаш ли се?
Като от онези, дето те карат
да се усмихнеш.
Става ти едно весело... слънчево... ...

Остани, тихо моли душата
и безпомощно крие сълзи,
остани, плахо шепне устата,
самотата безкрайно боли.
Остани, не поглеждай нататък, ...

Когато се паля, всичко
пламти.
Когато се паля, всичко
гори!
Тежко на всички, ...

Сдържани сълзи
наум пророних,
затваряйки очи,
мъката прогоних,
но тя преследва ме безспирно, ...

Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...

Никой не разбира тази игра,
защото тя си e без правила.
Всеки прави това, което иска,
издържа този, който му стиска.
Бог е създател на всичко това, ...

РОДЕН ГРАД
Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
За тебе и в съня си паля свещ
и мислите ми будят калдъръма. ...

И по пътя към своята истина,
вместо кон оседлал – колело,
ще научиш езика на мислите,
ще си меч, после щит и перо!
Че животът е странно понятие, ...

Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...

Луна над Царевец
(балада)
Огромна като скръб,
като декор в театър
по крепостния ръб ...

До тука бях с добрите маниери!
Подмятаха ме дълго като плик …
От днес и аз ще бъда лицемерна
и пускам в сила грубия език.
Ще бъда лоша, даже безсърдечна. ...

На есента листата плачат,
със мен, със теб, с отминали тъги
по небосклона все ги влачим
и газим, клети, своите дъги.
Отминали тъги ...

Никога не е твърде късно...
стенанието събужда ме в нощта...
гласът ти кара ме да се влюбя...
Но дебелата стена от теб ме дели...
не съм влюбена... просто се нуждая от теб... ...

ПОНЯТИЯ
Мъдрият не казва "Никога".
Умният не казва "Винаги".
Честният планини не вдига
между себе си и другите. ...

Fireal - Ariel
The leaves are falling down (Ariel)
The leaves are falling down (Ariel)
Starting to see my life
Fall to the ground ...

Посветено на шестгодишния Йован от Босна,
с когото се запознах през Декември 1990 г.
при едни много странни обстоятелства…
Две кървави петна отляво.
И тишина, ограбена от ритъм. ...