Когато тя си отиде,
настана тягостна
и страшна тишина.
Тъмнината постепенно
ме обгърна в пустота. ...

Днес вече нищо не искам.
Днес вече всичко си имам.
Стига ми.
Сега само обичам,
тъй както и аз съм обичана. ...

В куплети мога да се спусна сега и да обясня
колко съжалявам за всяка твоя сълза,
как несъзнателно те раних и усмивката ти убих,
как страдам от това, че ти причиних беда.
С наведена глава и смирен ...

Във тихата повърхност на росата
отново очите ти откривам.
И ставам дива, по-дива от лозата,
щом в листата ми любов попива.
Разцъфнала съм, в цветове уханни, ...

Започнато: 19 Април 2012 г.
Силата е в мен
Да, това съм аз.
Трудно се общува с мен –
но не е невъзможно! ...

- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...

За щастието
"Какво му трябва на човека" - Валери Петров
Една усмихната любима,
с две топли влюбени ръце.
И детски смях да се разлива - ...

С В И Д Е Т Е Л
За трийсет сребролунника съблече
и дрехите, и кожата под тях.
Нощта си тръгна с чувство на посечен,
а аз със мисълта, че Юда бях. ...

Стоя на спирката и чакам 136 да дойде. Чакам 15 минути. Цигара и половина мое време. Мерилото на дните ми. Артистите го мразят, защото им поставя срокове и граници. Аз го понасям, защото въвежда ред сред задълженията ми - закуска, работа, обяд, работа, вечеря, работа. Последната работа годеницата ми ...

по идея на Артюр Рембо, "Гласните"
Във всеки звук частица спомен скривам
тайно, за да е само мой за още миг.
Във всяка буква виждам го и се проклинам,
юмруци стискам и сподавям своя вик. ...

Здравей, Тъга!
Отново кротко ти се настаняваш
и с плътен шал обгръщаш мойте рамене.
Изплела си го не да го продаваш,
а да ме стоплиш в дни на студове. ...

В стаята още не беше чак толкова тъмно, че да се размиват контурите на предметите, затова, когато циганчето се обърна, видя ясно изрязана на фона на стената стилната ù женска фигура. Моментално поиска да светне и вълнение се вдигна в гърлото му, та изхъмка, но тя препречи пътя му към електрическия к ...

АЕЦ-а в Белене Бойко спря.
На некадърници се той опря.
Сам такъв, подобни назначава,
а народът на него се надява.
Заличава той всеки паритет. ...

„Млъкни ма, дебела свиньо,
млъкни да не те посиня! -
кресна някой зад вратата
на бараката, в тревата
на пустясалия двор ...

Разцъфнали мисли,
целунати думи,
поточета бистри
пилеят съня ми.
Копринено мека ...

Да бъде светлина! Но колкото по-светло пред очите става,
все повече смаляват се зениците и блендата се свива -
и одата на радостта е със диапазон една октава,
фалшив е щрайхът, басът – вял, а партитурата е крива.
*** ...

Отново заваляха хилядите ми въпроси,
а всеки отговор от теб огромна болка носи!
И увисват думите ни в тишината,
не усетихме кога превзе ни самотата!
Уж заедно, а все сами сме, ...

Какво за тебе бях, кажи ми,
защо нахлу така в живота мой,
със клетви моя свят обърна,
запрати ме в погрешния завой.
Какво ми даде – малко думи, ...

Претърсих всички томове дебели.
Рецептата за щастие те крият.
Едните със корици остарели.
Крехко злато - тяхната хартия.
Разказват притчи за земи далечни! ...

Тъга
Въздишките отдавна не броя.
Сълзите си продадох за кошмари,
но ти не ме остави да заспя –
блуждаеща сънят ми пак ме свари. ...

Щом чуя
Щом чуя, че вратата се отваря,
бързам, тичам тате да позная.
Той ме взема и прегръща,
моя кукла ме нарича. ...

Софийска сага 7
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...

***
Цигареният дим в три стаи се разнесе,
а виното в кръвта ми изтрезня.
Мечтите ми се втурнаха далече,
но трудно е без близост да заспя. ...

С мълчание докосвам синевата,
където птиците летят сами,
изгубена в безкрая на земята,
преследвам своите мечти!
Ще спра за малко във съня ти, ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
22.04.2012
Амстердам
(fusion-blues style)

Не е толкова важно Силата да е с Теб, а акъла!
Нищо не знам. Но го знам до съвършенство!
Ако всички мъже изпратят жените си на самотен остров, то той вероятно ще се нарича "Островът на съкровищата"
Казах, че ще пропиша, а не, че ще пропищя...
Нямам думи! И то какви! ...

Спирам стихове да пиша и тихо аз ще си умра,
омръзна ми да страдам вече от шибаната си съдба,
отида ли си, света от себе си ще отърва,
поне не ще се мъча със тази самота.

"Още съм недораздадена."
Елена Гоцева
Отдадох се, но още нераздадена,
в две шепи си запазих топлина.
Сърцето ми е клада – недокладена, ...

На една безлюдна гара
седях съвсем сама,
запалих цигара
и вдишах дима.
Дали някого чаках ...

Хората са страхливи, те не умеят да обичат.
Хората са егоисти, те мислят само за себе си.
Хората дават и споделят, всъщност са свикнали повече да вземат.
Хората тъгуват не защото са нещастни, а защото така е по-лесно.
Хората, те са много, а имат толкова малко. ...

Не знам дали ще възвестят потоп,
ала след теб небето се разцепи.
А аз така и не разбрах защо
не спастрих слънце в алчните си шепи.
Ламтях напразно като всеки мъж ...