За хората
Когато някому със нещо си полезен
и щом раздаваш своя малък дял,
когато от живота си не си разглезен,
бъди уверен - в прав път си вървял! ...

Обич
Обич
в душата си нося -
искрена, бяла,
щастлива. ...

Малки изповеди
Моята малка внучка спи. Толкова е сладка! Аз, разбира се, не съм безпристрастна. Още повече, че тя, по личното ми мнение, прилича на мен. Има моите зелени очи на вещица и същата черно- червена коса. Синът ми не е съгласен с мен и ми се смее и се мръщи на тези твърдения, но важното е, ...

Без дъх ти да ме оставяш, всеки път,
да желая теб - никой друг!
В теб да съм стаена, в едната топлина,
в прегрътката ти тиха, молеща за любовта!
В очите тайни да потъна, обзета от греха, ...

Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото ...

Ах, очи кристални,
ах, очи от лед,
ах, колко са омайни
и сладки като мед.
Гледам те и знам, че мога ...

Ах, как бих искал да бъда
човек от народа - безмерн глупак,
но моята страст ме кара да любя
народ и родина, приятел и враг.
И тази ми страст ме мъчи, гнети, ...

Преглъщаш, вървиш,
не искаш да се промениш!
Все същия си ти -
наивен си и глупав!
Моля те, млъкни! ...

Гледаме в различни посоки,
бягаме след различни неща,
борим се за различни идеи,
следваме различни мечти,
нима сега ще стигнем ...

Като летен дъжд дойдох.
Дойдох... с цялата си обич и магия.
Бях и тиха... Бях и буйна...
Като утеха бях, но и стихия.
Прие ме, но не с отворени ръце. ...

Лиричен коктейл
1.
... И разбрах, до болка ясно,
цял Живот съм търсил теб,
но съм се въртял ужасно ...

Прецъфтяват цветята и листи,
пак разлистват дървета и храсти...
А аз питам се - кой ли измисли
да цъфтят първо, после да раснат?!

"Някъде на край света,
в друг живот и в друго време,
живели някога мъж и жена,
чиято любов не била бреме.
Обичали се искрено и чисто, ...

Дежавю над мивката с чинии
Навярно няма да е толкова красива,
но щом си с нея – все ще има чар.
Замислена, престорено-щастлива,
от чашката ти свойски ще отпива ...

Със шрифта на неона с мисли пиша
по необратимия листец на времето,
а в мен изхлипва тихата въздишка,
споила в стон стенанието на сърцето.
Не искам да останеш сянка. ...

Обичам те!
Толкова, че никоя вода не би могла
да потуши пожара на бурния огън
на любовта в сърцето ми!
Толкова, че когато гледам в очите ти, ...

2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първ ...

Не след дълго стигнахме до един плаж извън града. Веднага щом слезе от мотора, Бекс се затича към океана и тичайки се събличаше. Ако чичо Фил умееше да се облича бързо, то това момиче се съблича адски бързо. Хвърли обувките си на страна, а после и панталона. Разкопка ципа на елечето, хвърли и него и ...

Небето бавно в пурпур догаря.
Мирише на есен
и мъртви листа.
Прегръща ме в мълчание
с безмерна нежност ...

Една усмивка тихичко напъпи
по устните и в ъгъла се спря.
До нежност се разлисти от гласа ти
и слънчево в очите се разля.
Изгубвам се във стръкче радост ...

Лодка и Русалка
Аз съм лодка малка,
на кея неподвижна.
Наоколо русалка -
играе си безгрижна. ...

Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни,
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви, ...

РИМНА БРЮКСЕЛСКА ДАНТЕЛА
/Едно на лице, две на опако/
И ляга бавен, мъхест сняг навън
над зъзнещия Дунав, над полето,
и моят свят е силует, неясен сън, ...

Никога преди не е било така.
Никога преди не е имало такава жажда.
Никога преди не е бил такъв упадък.
Никога преди, никога... до сега!
Да пожелавам чужда и да продължавам така. ...

Да беше детство като диня –
ядеш, ядеш, пилееш семки... –
със бузи в розови дизгини,
тропосани с плеяда бенки,
лунички, грейнали подочно, ...

Ще споделиш ли с мен своето утре? Ще ми дадеш ли кътче в мечтите си, някое малко островче в океана на чувствата ти? Ще приютиш ли моето плахо безвремие в прегръдките на твоята вечност? Ще разделиш ли с мен слънцето си, небето си, тъгата и безгрижието си? Ще дадеш ли смисъл на безсмислиците ми и живо ...

Сърдиш ли се за нещо ти,
или неволно те нараних.
Хиляди въпроси през мислите ми
преминават в този час.
Пиша ти, не отговаряш, ...

божии сълзи
в копитна ямка -
оседлан потоп

В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...

Аз вярвам в тихата любов,
онази дето трае със години,
без експресия от чувства
и излишни думи,
без чести срещи, ...

Я кажете кой обича
да е последна дупка на кавала?
След любимия да тича,
а той за други се раздава!
Обвързаности - пречат те, ...

Завръщане
Пребродих вчера старите места.
С товар от овехтели спомени,
прибирам се при днешния си ден.
Вече ме очакват моите нови гости - ...

Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета, ...

Когато те няма
Птиците летят в небето,
слънцето щастливо грей,
вятър вее по полето,
всичко иска да живей. ...

Подари ми мечти. И не искай пред мен да умират
всички твои писма, недоспали в самотните нощи,
всички твои недели, в които очите ми спират
и не искат да тръгнат - без да знаят, че има и още...
Подари ми небе. Да рисувам с боите от облаци ...

МОРСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Били беше добро момченце. Ставаше винаги в осем и тичаше в банята си измие очичките и зъбките, за да блеснат като огледало. Закусваше дъхави мамини палачинки със сладко от вишни и никога не изцапваше любимата си пижамка на камиончета. После отиваше в стаята и си играеше тихичко до ...

Една калинка в пролетна премяна
се сгуши между цветовете нежни.
Една любов - непредвещана,
във клонките намерила убежище.

Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на ...

За кой ли път душата се покри.
Ами сега? Претърсват я до голо.
В зениците ми пламъче мъжди -
отчаян опит да я заговорят.
И току виж ми писне да мълча, ...

Мила моя, светът без
теб е пусто гробище.
С красиви надгробни
плочи, храсти с
благоуханна миризма. ...