И докога ли все тъй Любовта ще стене,
отново жертва на безброй прокоби,
самотна, дива и изплашена до смърт,
със стража - мисли на Ваалски роби?
Но кой ще има слух - да чуе ...

Аз съм вечната скитница, защото
все теб търся, Любов!...
Аз съм вечната губеща, защото
вярвам, че теб те има, Любов!...
Но пътят е дълъг, а краят - несигурен ...

Вървя със миналото за ръка,
то води моята душа,
показва ми отминали неща,
от мен отронва се едва
въздишка тиха, наболяла. ...

Пак е тихо навън. В мрака детски илюзии
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.
Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци ...

Бойко е лидер от "европейска" величина.
Бисерите му засияха като светлина.
В Прага направи ни за срам -
български заплати да получавали там.
Политик от двадесет и първи век ...

Отключих всички свои бесове
и пуснах ги от мен да се излеят.
Прости! Душеспасяващо ми бе,
за да не ме засипе суховеят.
И да не се превърна в ангел жив ...

Обгърнат съм в черупка от лъжа,
с илюзии, надигнати в омраза,
с една главна цел - да възмъжа,
в свят, във който "мир" е просто фраза.
Аз, истинска жертва сред диваци, ...

Кафявите очи
Кафявите коси, тънки, но и меки.
Кафявите очи топли и красиви.
Устните меки трепват в усмивка.
Докосва ме нейната бяла ръка. ...

История с хлебарка
Имаме един колега -
многострадална Геновева!
Веднъж - от самота безправна,
с една хлебарка разговарял. ...

Музо, ти крилата моя малка,
къде избяга, защо остави ме сама?
Виж как времето мъчително тиктака,
но моята диагноза е душевна пустота.
Листът бял пред мен сега ми се присмива ...

Издишане. И свършва кислородът.
Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.
Сядам.
И тъжа на грешен замък... ...

Плаках, блъсках, крещях...
Освободих се...
Всичко свърши!
И какво от това, че съм сама сега?!
Не страдам... ...

Измий очите ми с дъждовната вода,
от шепите ти топли тя ще е светена,
във мислите ми влязъл, щом те поведа,
във зарево любовно ще сме отразени.
Гали слуха префин със шепот на ветрец ...

Ненаписано за любовта
(Който открие прилики -
не са случайни)
Днес исках да пиша
за любовта, ...

Поредната чаша вино изпих
и поредната цигара запалих.
А сега - плачете, мои очи,
за несбъднатите ми мечти.
Плачете! Че малко ли мъка и тегла сте видели, ...

Well there is something going down
Like the storm in the sky
I ain't gonna be played by your behavior
How can I trust someone who's lying to me, so
Bow out, go! ...

Допирът на пръстите ти още кожата изгаря,
споменът за устните ти по моите остава,
в очите ти прекрасни потъвам до забрава,
а усмивката ти бяла в мен всичко озарява!
Това е то, що бушува в мен – ...

Да те срещна сред тревите цъфнали,
сред пролетната лунна светлина.
Да чуя думи заглъхнали,
сред летни лъчи топлина.
Да те срещна ли сред есените листа, ...

Приемете моя музикален поздрав по случай 134 години от Освобождението на България!
Поклон пред паметта на всички българи, отдали живота си за България, независимо от коя етническа принадлежност са били и каква религия са изповядвали!
За първи път се чества в България Освобождението през 1880 година ...

Доктор Хавиер и Инна
Доктор Хавиер Раес беше в трескава подготовка за откриване на собствена клиника по очни болести. Дясната му ръка беше Инна. Той не предполагаше, че едно излизане от Мадрид ще начертае пътя на съдбата му. Инна се премести при него и по настояване на родителите му фиктивното събир ...

Ах, тази златна есен. Не, не говоря за бисквитите от Бай Тошово време, а за тъжната и потискаща жълта ноемврийска есен. Тротоарите са покрити с нападали листа, а дърветата започват да се "оголват" и малко по малко да губят скъпоценните си листа. Денят малко по малко се смалява и времето става все по ...

Поточето се разпалува!
Я стига под леда е спало!
На воля да се налудува
е време вече. Изгладняло,
където мине, леден стяг ...

Да беше рана - да те преболя,
съдба да беше - да те изживея,
гореща жар - по тебе да вървя,
или пък песен - за да те изпея...
Да беше птица - станал бих небе, ...

Някога някой замислял ли се е за планетата Земя? Как изглежда тя сега и как ще изглежда в бъдеще. Може би ще бъде безцветна, с малко живеещи индивиди, малко растения... Такъв ще бъде резултатът от това, което вършим сега! Когато настъпи бъдещето, ние ще разказваме на децата си за миналото: растеният ...

Моите ме питат: "Синко, боли ли те нещо?"
Да, казвам аз, боли ме душата и сърцето!
Сърцето вече не издържа.
Душата вече ме напуска.
Май тялото ми вече умира.

Вълчи вой и кучешки лай.
Тишината е дрипа съдрана.
Де е Караджата,кой го знай...
Изсякоха гората в Балкана.
Клаксон свири, дрънчи трамвай. ...

Във всяко цвете се ражда по една фея. Феите на цветята. Тези феи са покровители на всеки човек, който носи име на цвете. Същата трябваше да бъде и съдбата на феята Ара, родена от красива бяла роза. Трябваше. Проблемът беше, че каквото и да правеше Ара, на нея не ù се отдаваше да бъде фея. Отначало, ...

Известно е, че първата любов
ръжда не хваща.
Отдадено на извечния зов,
сърцето плаща -
сто златни удара за тръпен миг ...

Щурци и жаби – кряк и нотопис,
изваяна хармония вселенска.
Не му е времето да я проспиш.
Αко сега пропуснеш, е за вечно.
Небето прекипява в тази нощ, ...

Жадувана среща
Шарените лодки, потънали в забрава,
сгушени в прегръдката студена там, на кея,
немирно своя безграничен път в морето чакат,
нетърпеливо с вълните бурни да се слеят. ...

За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по-малък, дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска ...

Откъде ли започва Родината?
Откъде ли започва Родината?
Дали от свидетелството за раждане,
или на дядо и баба от градината?
Дали там, където пъпната връв е със любов прерязана? ...

За тебе бяха нощите и дните ми.
Но ти си тръгна, без да кажеш дума.
Душата ми светулкова се скита
уплашено самотна. И по друма
застигат я копнежни привидения, ...

Седя и мисля, цигарата дими.
Сивият пушек ме обгръща
и в неговите форми
аз виждам миналото.
Спомням си образа ти. ...

ТИ СИ МИ
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...

Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, ...

Разпилях се до зрънце по чужда тъга
и по чужди бодливи пътеки
и пропуснах да видя онази дъга,
дето спира дъха на човека
и която те прави задъхан и млад, ...

На село баба ми Велика
садеше стръкчета иглика:
с цветчета сини и червени,
лилави, жълти... – все засмени!
Тъй пъстри, дъхави, цветята ...