La soledad Самота
No vengáis a mí con desamor. Не идвайте при мен с омраза.
¡No me llaméis bueno! Не ме наричайте добър.
No sé como recibiros. Не зная как да ви посрещна.
Seguid vuestro camino y buscad Вървете в пътя си, търсете ...

Няма сън. И няма обич минала.
Скрита е в отиващата младост.
Ти не си за ласките изстинала,
още си за погледите радост.
Шлейфът си понесла на комета, ...

1 МЕТОДИКА
Той има безсмъртна
методика стара,
с която до днес
безотказно я кара... ...

Тече реката на живота ми,
тече и отминава...
И никога една и съща
изтеклата вода не се завръща.
Преглътнати усмивки, ...

Вдъхновено от скорошните събития на бургаското летище.
Нарисувай ми криле от огън.
Съгради ми от души олтар.
И нека от самотна свещ
превърна се в красив пожар. ...

ТЕРОРИЗМЪТ И ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ
Законът на материалния свят действа пагубно върху духа на човека. Властта и материалните блага са примамливи за всеки един от нас. Всичко е борба за материални блага и власт. Всяко едно престъпление е свързано с това. Ще кажете: Да, това че някой прави измами ...

“Орах в морето...”
Симон БОЛИВАР
“Оранта никога не е била напразна.
Дори и да ореш в морето.”
Мигел Отеро СИЛВА, “Освободителят” ...

Прости ми, майко
Прости ми, майко,
ако нещо пред тебе съм сгрешила,
прости ми от сърце!
Твоята любов и сила ...

Звезди копнежни небосвода озаряват
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата, ...

Мак
Сред полята зелени
едно цвете заблестя.
Сред тревите засмени
ален мак разцъфтя.

Ти луд ли си? – отекна във ушите ми въпрос...
Дори сезоните се плашат от въпроси сложни.
Но само твоят глас във котешки нюанс ми отговори:
"През лудостта ще се намерим някога във тишинa... и без въпроси!"

Сякаш е било отдавна,
сякаш е било преди...
а след това
си толкова
различен, ...

Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...

Пак започвам да ти пиша,
след секунда пък преставам.
Пак по теб въздишам.
Ах, колко глупава съм само!
Пак си взимам телефона ...

Ако утре повече не дойде?
То ще дойде, но все пак, ако...
Ще заспя ли тази нощ спокойно
във удобното си сигурно легло?
Ако знам, че няма вече мъка, ...

Как да се отървем от сегашното бреме?
Как да си върнем старото време?
Когато хората не се мразеха, а се обичаха.
Когато не само парите ги привличаха.
Светът защо така се променя? ...

След всяка мъка следва мъка,
когато нямаш право на усмивка,
съдбата е отчайващо жестока,
когато иска, взима всичко,
и сякаш иска да умреш прерано, ...

...
Наречено бе и се случи.
Валеше дъжд, а не сълзи.
Ти дрехите на крал облече,
аз гледах на шута с тъжните очи. ...

Във люлката на Твоята загриженост
заспивам и сънувам чуден сън;
една ръка със толкова обгриженост
и глас като далечен топъл звън
с такава обич галят мойта плаха същност, ...

Изглежда роден съм с джоб за тъга,
това не пречи понякога да се веселя,
а в джоба бъркам нощем със ръка -
поне от там сълзите да си изцедя.
Защо да късам джоба, друг си нямам, ...

Не искам да чувам за тази...
за другата... за следващата.
Не искам, не го ли разбра?!
... Каква искаш да бъде,
каква е била. ...

Не ни е време още за умиране...
Не ни е...
Не ни е време да си тръгнем от света...
Та колко грешки още
има да стопираме... ...

О, стане ли вече на възраст Човека,
очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът не го повали!...
Натрупа ли много лета на гърба си, ...

Когато чувствата
се смеят лицемерно,
когато ги погребват,
а са живи,
от тях се пръкват ...

Сълзите бавно по бузите се стичат,
сърцето едва тупка и плаче,
крещя силно, че те обичам,
но пред мене само мрак е!
Къде си, търся те наранена, ...

Дори мечтанието ми понякога страда,
ранено от безкрайните илюзии
и лъжовността в този свят.
Страда мълчаливо.
Пише. ...

Ти сърдиш ли ми се, когато кажа,
че обичам те, кажи?
Ти сърдиш ли ме си, когато се опитвам да докажа,
че единствен си за мене ти?
Ти сърдиш ли ми се, когато ти показвам ...

Без да исках, открих любовта в теб,
без да исках, изпих я.
В очите ми пламнаха сълзи,
сега съм пияна от любовта.
Пияна съм от любов и не ме боли, ...

Исках да бъда писател, това е.
А сега стоя пред белия лист, триейки всичко, което напиша.
Ден без муза ще кажеш ти; но аз съм алергична към тях.
Исках да съм способна да покажа всичко.
Исках да опиша красотата, отвътре и отвън, такава, каквато я виждам през цветната си призма. ...

Няма никакъв Бог.
Няма никаква милост отгоре.
Няма име, с което гнева си да можеш да кръстиш.
Колко грешни въпроса зададе?
И кой те събори ...