Изтъня на душата ми бялата риза,
тук-таме се прокъса, разпра,
и през малките дупчици влязла,
се завихри виелица ледена, зла.
От мечтите й лед на шушулки прокапа, ...

Ана Виси - Склонност към самоубийство
Ако се родя още веднъж,
пак ще се влюбя в теб!
И ако се родя още веднъж,
пак бих умряла за теб! ...

Джакомо Леопарди - На Силвия
На Силвия
Силвия, помниш ли още
онези дни на живота ти земен,
когато красота блестеше ...

Този кратък живот е отворена книга
и без дъх те оставя, откакто го сричаш.
Приключения много, а все не ти стигат,
твърде често е странен и пак го обичаш.
Твърде често е зъл и понякога глупав, ...

Навърших 50, но фокусирам
без очила добрия видим свят
и зная безпогрешно да намирам
път даже към най-върлия си враг.
Но ставам прогресивно късогледа ...

Греховно утрото се изчервява,
от танца страстен на нощта с деня,
слънцето на свода избумтява,
облъчва те с интимна топлина.
Примигваш и в душата грях изгрява, ...

Искаш свобода и ставам излишен,
говориш на инат за нашата раздяла,
за живота си необвързан, предишен,
а всъщност каква е истината цяла?
След мен, когато вратата затвориш, ...

Приятелко, ти май си тъжна
Приятелко, ти май си тъжна? Той ли?
Аз казах ти, но ти не ми повярва
и разговорът свърши със скандал.
Залъгвал те е, зная, с клетви нови, ...

Колко си странна, Сърце... колко си истинска,
как вярваш и помниш звука на тоналност пречистена,
с интуиция гониш възтънък момент на инстинкт,
който води те в прекия път... на тотално преливане.
Неспиращ и глух пулс - нaпиращ, фриволно открит, ...

Динокрит* говори:
Пиша стихче и не зная
що от Пътя си желая.
К`ъв е смисълът от него -
и дали това е его? ...

ЛИРИЧЕН КОКТЕЙЛ
Хей, ти, сядай до мене на масата!
Ще почерпя с чудесен коктейл.
Угаси в пепелника гримасите!
Ха, наздраве! Наздраве, де! Смело! ...

Често обвиняват ме в мечтателство,
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско… ...

Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...

ВОЛНА ПТИЦА
Как искам да не съм обвързан
и като птица волно да летя,
но не трябва да прибързвам,
съдба по-лоша да споделя. ...

Боят се вече думите от мен,
тръгнаха си мъртви, непотребни...
Защо ли сиво всичко е навън,
защо си тръгна ненавременно?
Защо луната будна се разхожда ...

Приказното ти чувство и Аз
Приказното ти чувство и аз
сме като въздуха и светлината.
Носим магична власт
и самодивска ни е искрата. ...

За тебе бях игра на сетивата,
за тебе бях поредният трофей,
учудена си, че така обичам
и съм различен, но недей!
Да, малкото, което още мога, ...

Животът е една измама, животът е една лъжа,
това ми казваха, а аз отричах, без да спра.
Но ето, че самият той ми показа
какво е любовта и непрестанно ми нанася
силни удари в гърба. ...

Китарата. Тя бе моята сила и моята слабост. Моята радост и моето нещастие. Моята храна и вода. Бе всичко за мен. А сега? Единственото останало от нея бе купчина натрошено дърво и накъсани струни. Купчина безполезна дървесина. Парченца, допълващи се едно друго, подобно пъзел, но никога повече нямаше ...

Къс от нежност, обвит във дим.
Лунно цвете, сковано в лед.
Тайнствен поглед неустоим.
Глас с аромат на лотос.
Рисунка на нежна мечта. ...

Среднощни сълзи по белия сняг...
измръзвам сама в студения мрак...
Среднощни мечти в прегръдка от лед
безкрайни следи остават след теб...
Една лятна любов във зимен нюанс... ...

Къде си? Полето заспива.
Класовете свели са неистовите си стебла.
И царевицата се е присвила,
показва се златистата коса...
Къде си? Слънцето угасна. ...

Много трудно вървя през пространството-време.
Все се спъвам, и падам, и ставам.
Губя представа – къде съм.
Изоставам.
Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви, ...

Дълбоко въздух поеми!
Пак във мъка ще те давя!
Раните дълбоки скрий!
Пак със сол ще ги попаря!
Сълзите си горещи трий! ...

В сянката съм аз - в тишината сам
заслушвам се в страха си.
В сянката съм аз - в тъмнината там
сгушвам се в гнева си.
Падат като листи разпиляни ...

СПОМЕНИТЕ НА ВИШНЯВАТА ТЕТРАДКА
Дар или проклятие
1
“Тези снимки трябва да се обявят за престъпление срещу човечеството! И по-точно срещу мъжката половина от света!”
Така си мислеше Йосиф, докато ги разглеждаше. От десет години бе частен детектив и се бе сблъсквал с какво ли не, включително и с разг ...

Моят живот продължава… повярвай,
напук на мен… на враговете дори.
Така душата… казва дарявай,
с трудностите… докрай се бори.
Той продължава, въпреки всичко, ...