В кутийка
с черно кадифе,
положих
моето сърце,
букет от рози, ...

Капки кръв капят по пода
и сърцето тупти, мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи: ,,Къде си, кажи?’’
Ледена прегръдка дари ти смъртта, ...

Във снежнобяла риза; всеки поглед ослепява;
под черното палто се изпъва строг костюм.
И никой днес във офиса "безделник" да ме нарече
не се и осмелява, било то даже и наум.
И всичко щеше да е ток и жица, ...

За първи път, когато наистина усетих страха от старостта, беше, когато придружих баща си във фризьорския салон. Разглеждах търпеливо стари списания с мирис на отлежала мода и вече гранясали червила, когато в този момент нещо друго мълниеносно отклони вниманието ми. Около похабените колелца на фризьо ...

Ти си ванилов сладолед.
Ти си дънки с бяла тениска
и перфектен френски маникюр.
Ти не плачеш с часове без причина
и не се събуждаш в три през нощта - ...

Ще захвърля всички дрехи;
за какво са? - Суета…
Щом сме глухи и сме слепи
за човешките неща.
Ще запаля тази стая - ...

Едно момче...
Веднъж получило шанс... да стане Мъж.
Всичко, за което бе чувал, ставало реалност...
Отначало бил стеснителен и страхлив, да не загуби любовта на жената до себе си...
Кратък период и не след дълго се отдал на други, непознати жени, които дори не искал да вижда след това... ...

Посветено на една непозната - силна и добра жена!
Пример за борба
Малка, дребна женица,
с фигура на дете нежно се усмихва.
Мъка и тъга е изживяла ...

Аз съм ленивец и през глухите води на тиха скръб
опитвам се да плувам както мога - бавно...
Убежище си търся на само дърво-бездомно,
дето в гнило време и без шанс заченато е в блатото.
Аз още съм ленивеца, но с усет-априори, ...

~&*~ НОКТЮРНО
Просто така~*
Затворена между стените
пак набързо пиша
и пръстите ми тичат нежно~ ...

Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парч ...

Капка роса. Красота.
Есен е. Падат листа.
Ранна утрин. Из двора вървя.
Падат дюлите. Капе дъжда.
Тишина. Всички спят. ...

Суетата заблуждава сетивата и
затова сме роби, докато не сме под земята.
Чуваш всичко в този глас, който обяснения ти дава,
но врагът е точно там, където никой не предполага.
Търсиш обяснения за всичко, искаш да си специален. ...

СНЕЖНА ВЕСЕЛБА
Дойде наш'та зима -
неповторима!
Сняг на парцали
валял е нощес - ...

ЕЛА ТИ ПРИ МЕН
Върни топлината отнета
от съдбата зла къмто мен!
Години живях във несрета -
щастие искам аз в този ден! ...

Душевен бяг
Тъжно е слънцето. Мръкнало вън.
Изранена от стъпки земята.
Мръсен сняг, посивял, сред парцали от сън,
е затрупал пред прага вратата. ...

Предавам се. Сама завързах си ръцете.
Душата не броим – отдавна е на възел.
Виновно ми мълчи, отказа се да свети,
обърка всичко, чак житейския си пъзел.
Уви – оръжие не нося, да го сложа, ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Да би мирно седяло, не би чудо видяло ...

Когато муза те осени
с невидимите си крила,
на листа бял един Есенин
излива своята душа.
А яхнеш ли крилат Пегаса ...

Когато те видя, опитвам да се скрия. Дойдеш ли при мен, гоня те... Засека ли погледа ти, не искам да мигам. Докосваш ме, не те пускам. Мислех, че те познавам, грешах. Не те искам до мен, но и така жадувам за теб в нощта. Недей се вмъква отново в живота ми, досега те гоних от сънищата си. Толкова объ ...

Не от радост пак се усмихвам.
Нескопосано скривам тъгата си.
Вечер събличам се гола, притихнала
с размазан грим по лицето си.
Но не сълзи грима развалили са. ...

Да знаеш!
Дали знаеш, че светът без теб ще е пуст,
че ще бъде сиво и мрачно без теб,
че без теб няма радост в сърцето
и без теб не ще се усмихвам даже? ...

Здравей!
Птича песен ли ми каза,
че ме обичаш още ти?
Сутрин птичка сладкогласна
излива своите мечти. ...

Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прах ...

Ще търпиш ли всичките ми лудости,
не съм доброто дете от преди.
Повярай ми, ще свърша много глупости,
да не кажеш, че не те предупредих!
Опитоми ме, ако искаш, и ще бъда твоя! ...

(На Илко Илиев)*(На Илко Илиев)*
на Илко Илиев*
Поглеждам в твоите очи.
едно небе във тях ме грабва.
Надниквам в твоята душа ...

Не-отгатвано, без образ, безлично и без отражение.
Бавно и неусетно, пристигащо като влак на запустялата спирка, наречена битие.
Като ослепителните фарове на автомобил сме ние, разкривайки го метър по метър.
Неразгадаемо, недосегаемо, мистично, мистериозно.
Съвсем леко открехнато от човешкото съзнание. ...

Прозорец между нас - затворен!
Врата към теб - закована!
Не чукай по стъклото - счупи го!
Не отключвай вратата - строши я!
Любовта е само вход - никога изход. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В Москва откриват нов театър.
Над входа пише „Александър
Сергеевич”. Под пъстър шатър,
окичен с бляскащи гирлянди ...

Пак преваля нощта... Все до късно е будна.
Пак вали в самотата на тъжни очи.
Тихо шепне и чака. И навярно е чудно,
как зората се ражда за нови мечти.
Как денят се задъхва от нови тревоги ...

Прогнозата е буря без затишие...
И гоня те от мислите си пак,
а те – напук на всеки разум трезвен,
догонват те в невидимия мрак
и моят сън във сянката ти чезне... ...

Днес ставам на шестдесет, голям майтап!
----- ---- ----
Една жена,
един син,
един внук, ...

Претеглих на везна Живота,
Човека, Звяра или Духа.
Кой от тях ще победи с охота?
Кой ще спи под крилото на страха?
Човекът - плътта му се разяжда, ...

*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...