Зима във Варна
Море, море,
ти зъзнеш на студено...
Настръхнало си цялото
от студ. ...

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...

ЕДИН ЖИВОТ
Като ритони с тежка медовина
поемах дните с тръпните си пръсти.
Търкаляха се щедрите години,
опиваха ме с виното си гъсто, ...

Защо животът да е лош
Каква невероятна тръпка,
като сладък сън ме пак гори,
а слънцето като загадка
пак с мен върви. ...

Невероятно трудно е да те обичам -
така заплетен си на възел
от гордост, рани, болка тъжна,
не знам, ще мога ли да те развържа!
Сълзите неизплакани ще ти изпия, ...

Усещаш ли как не мога да дишам,
за миг щом не мисля за тебе?
И спомняш ли си, бяхме дом и огнище –
тогава сърцата ни пеeха...
И чуваш ли как бленува небе ...

Събудих се... Отново две очи
прогаряха клепача на съня,
сервирайки в чинийки от винú
копнежа по несбъдната мечта.
Събудих се... Огромната луна ...

Да си призная, май не съм си в ред. Направо от дежурство, уморен и мръсен, както съм с униформата и тежкия сак, стиснал букетчето с есенни цветя в ръце, се влача по разбитото шосе към едно страшно за мнозина място. Още помня как в моето детство гробищата бяха откъснати от квартала, самотни в безбреж ...

Две мравки щурат се напред- назад, насам- натам.
Незнайно накъде поели.
Приклекнал паяк, тежка артилерия,
дебне някой в мрежите да оплете.
Примигват две очи и гледат: ах, умрял! ...

Тази нощ ще спя пред твоята врата,
ще милвам стълбите, погалени от твоите стъпки,
с душа ще те прегърна и капчица сълза
на устните ще спре, ще помечтае и ще литне.
Тази нощ и времето забързано ще спре, ...

Поема за Периодичната система
Химията изучава много неща:
елементи и сложни вещества,
взаимодействие със солната киселина
и разтворимост във вода. ...

Протегни ръцете си към мен,
от твоя свят дай ми ти.
Стопли студа в моя ден,
на рамото си притискай ме.
Подари ми светъл миг, ...

Предначертано
Да беше буря,
щях да намеря нейде
стряха да се скрия.
Да беше грях, ...

Колебания разкъсват твоя свят
и аз се боря с противоречия,
колебания разкъсват твоя свят
и аз се мъча да открия
пътя, истината, смисъла, ...

Единствен
Няма те, а сърцето теб зове,
дъжд вали, а в душата ми – мъгли,
целувката за тебе те открадват
и в безкрая я изпращат. ...

изневярата
Изневярата - някои ще кажат, че е грешка, други ще я нарекат предателка, трети ще я отрекат, ще намерят друг виновен. От вчера аз я назовавам гостенка. Поканих я да влезе в душата ми. Не я очаквах, нито я жадувах. Не бе виновно тялото. Алкохолът само ù помогна.
Изневярата във филмите е ле ...

Орисница ми взе ръката
и предсказа ми завчас
каква ми е съдбата -
сълзи ще лея аз.
Изпепеляваща любов ...

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.
"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.
"Не искам живот без слънце
и без нито от любов зрънце."
"Мрак, ела и ме погълни!", ...

Децата са най-чистите и невинни създания на тази планета. Те виждат света по различен начин – за тях всичко е интересно, изпълнено с приключения и веселие. Детските очи никога не лъжат. Те са искрени и чисти, усмихнати, весели, понякога тъжни, но винаги любопитни и отворени към бъдещето.
В рисунките ...

Чувствата ми с твоите се сляха
в нощта сред хиляди звезди, преди сто лета
и някак си еднакво прозвучаха,
уплашиха ме, разумна допреди това.
А ти стоеше там, в далечината, ...

В онази нощ, с неясна светлина
докосна ме звезда, със земна същност.
Усмихна се и мигом пожелах
искриците в очите да прегръщам.
Страхът от взрив ме блъсна със замах, ...

Тръгвам си...
За пореден път
отказвам се от тебе...
За пореден път сълзите ми потичат...
„тръгвам си...” устните изричат, ...

Не ти ли стигна времето, в което грабеше душата ми,
не ти ли стигна всичко, дето взе от мен,
не ти ли стигна да се връщаш на вратата ми
и да отнемаш нещо ново всеки ден.
Какво си мислиш още е останало, ...

Пролет
Мина зимата сурова, а пролетта е нова!
Разцъфнаха цветята и пак зелени са полята!
Ето ги птичките песнопойки, които летяха войни!
Радостни са всичките деца, тичат те на двора, за да видят хора! ...

Намирам начин да заспивам, без в тебе да се взирам. Не бе той никак лесен, не бе и безболезнен, но определено за двама ни най-полезен. Онази енергия, която споделяме, трудно ми е да я компенсирам, когато се разделяме. Моите слова не са напразни. Знам. Колкото и това да ме дразни. А онова, което се о ...

Животе мой, до дупка ще те гоня!
Sisidara
Аз бях му обещала на живота,
че хукне ли, до дупка ще го гоня.
А той ме тества, спря ми тока, ...

Вървя самотна под дъжда,
сърцето ми се свива!
Казвам си наум:
"Ех, да си до мен!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!" ...

Когато истината чука
по стъклото,
отварям го безкрай
широко.
Тя винаги ми носи ...

Налях снага.... Проблеми и неволи.
Страстта, която пазих, се стопи,
не чувам, ако някой ме помоли,
и усета във мен се притъпи...
Лицето без - усмивка все по-често, ...

Защо ли оставих се на течението?
Отново и отново да ме бутат в калта.
Безмълвно да гледам как плюят отгоре ми,
без право на избор да се защитя.
Ще кажете всички: ...

Разкъсано отражение,
изгубено във мрака.
Време, поражение,
разяждащо плътта ми,
чака. ...

В мен няма Аполон да припознаеш.
Сократ от мойте мисли не наднича.
Дори с длето и чук да ме дълбаеш,
пак няма на Давид да заприличам.
Със мъдрости не ме надви живота. ...

Магазинче за прекрасности
Магазинче за прекрасности,
криещо в себе си много изненади,
за него няма естетически прегради,
предлага на посетителите си всякакви наслади, ...

Молба
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло, ...

Ръка на Съдбата
Бях отчаян и самотен,
потънал в мрака на съдбата,
бях забравил за живота,
бях останал неграмотен. ...

Обичам го
Той ме обича повече от всичко,
държи ме за ръка и в очите ми наднича,
липсва ми всеки един ден.
"Обичам те" - крещя на ум, ...

Още малко ще се съмне,
трети петли са пропели.
На подскоци послед тъмно
... ще се появят, повели
пред пастирите стадата, ...

Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...

Перипетия анима
Понесох бягството ти
с безсъния
няколко дни главоболия
и натрапени образи. ...