Неспирното хищническо жужене стихва за миг –
няма живи свидетели, жилата не оставят следи.
Кошерът беше кутия за спомени – вече не.
Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.
Восъчни рими се стичат по устни от восък – ...

Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,
че ще сме двама - някаква магия!
Освобождавах чувствата си в плен,
уверена, че с теб ще ги развия.
Обичах, призовавах пролетта, ...

Защо жестока е съдбата
и от рано младите събира?
Защо прерязва им крилата,
защо тъй рано те умират?
Затихна твоята усмивка, ...

Липсваш ми.
Следите от горещите сълзи по бузите ми го доказват.
Липсваш ми.
И устните, шептящи глухо твоето име, го изказват.
Липсваш ми. ...

Последиците от глобалното затопляне бяха факт. Течението Гълфстрийм беше спряло заради разтопените ледници и то не можеше да затопля северните води, респективно атмосферата. Така климатът се побърка и след затоплянето настъпи рязко застудяване, което доведе до ледена епоха.
Виктор се беше загледал в ...

Бих искал някой ден, да замина за Бургас,
и по тъмно да пристигна.
Да тръгна в полунощния час
по плажната алея да събирам мигове!
Ще има смях, китари и жени, ...

От джип генералски надниква
едра банкянска тиква.
Нейното време вече настана.
Само тя остана във бостана.
От съседната градина ...

На вятъра копнежа бе да намери листото
и, гледайки го, да го обуздае всред себе си.
На вятъра тъжната песен бе любовна,
но изтрита от илюзията на слънцето,
докато не срещна брега на твърдия камък, ...

РЕКВИЕМ ЗА ПЪТНАТА ВОЙНА
Всеки ден умират хора,
всеки ден се лее кръв,
тук черешката е в спора,
всеки иска да е пръв. ...

Небето е разтворило
пухкавия си чадър,
от който
капки се процеждат,
засилват се и звънко ...

Гласът на самотата е скрито страшилище за околните.
Яростта в тишината е като замахващ чук към пироните.
Отнесеност глупава, неуместна, смешна и погрешна.
Поднесеност нехубава, невежна, сляпа, неизбежна.
Камбаните удрят, но не за Великден, а за Погребение. ...

Лутам се с протеза, отчуждена,
лутам се из нравствения дим,
чудя се: и тя ли е щастлива,
щастлива в този светъл ден.

на жена ми Нури
По право на света принадлежа,
но той от вчера вече не е моят.
Загърбил най-красивата лъжа,
пришивам тънка сянка зад завоя. ...

А казват, че било
жестоко
да се провират тъмни мисли
в Душите -
някъде дълбоко... ...

Семе от добро
Искаш ли да видиш през моите очи
колко малко има по света семе от добро
и колко много сълзи,
и боли, боли... във всяко мое ядро!? ...

Пъстри лъчи, цветна усмивка,
озарени от него, дори и прашинките стават звезди,
Дъги от облачни блестящи извивки
Абаносено черни красиви очи.
Не е магия, нито странно понятна мечта, ...

Мъжът вървеше по пътя,
път, ужасно стръмен, кален и жесток...
Бе забравил що е то надежда, радост и усмивка;
бе забравил всички, себе си дори.
Вървеше цял живот по този път. ...

ВИОЛЕТОВОТО ЦВЕТЕ
Увяхва виолетовото цвете,
което преди време подари ми...
Уж пазих го с цената на сърцето
и казвах: ,,Ще живее със години!” ...

- Вижте, тризъбецът на Нептун! - В малка стая на пиедестала бе поставен огромен златен тризъбец.
- Наистина ли притежава такава мощ?
- Разбира се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!
- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ...

Всеки ден за всеки е подарък -
кехлибарено зърно от броеница.
Днес по-тъмен, утре - ярък -
наниз пъстър в огърлица.
Всеки ден е капчица кристална ...

От мойта малка, килната на юг камбанария,
не виждам твърде от световната поляна...
Крадец на думи е успял олтара да разбие
и с две-три строфи ми отмъкнал скритата поанта.
Залостил вратнята на черепа-параклис ...

Тишината крещи
и за теб ме пита.
Песента от мечти
днес е вече разбита.
Тази глупава болка ...

В хамбара
на отминалото лято
заключих
белязаните дни -
за да не избяга благостта им. ...

Всеки търси щастие, но намира ли го?
Всеки търси любов, но достига ли я?
Който търси, ще намери, казал някой, но колкото и да търся,
не намирам, колкото и да искам, не получавам,
колкото и да се старая, не ме оценяват. ...

Увод към богословието...
(или: Още веднъж за Грехът)
Живота ни минава във дилемата:
„ Наистина ли грешен е Грехът,
със който сме населили Вселената, ...

Септември сме, а беше август,
и юли беше, юни, май,
февруари триумфално рече Дянков -
април отива кризата към край.
Не знам за кризата, но две съседки ...

Изпълни църквата камбанен звън,
прекръстихме се със „Христос воскресе”,
отново поздравихме се отвън,
в дома си всеки свещ отнесе.
Разпятието в църквата виси, ...

Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато сл ...

Мога да дойда привечер,
с очи да запаля луната,
да стана твоята вечност,
отнела с ръка тъгата ти.
Мога да седна край езеро, ...