Сюжет с гълъб
"Всеки човешки живот е сюжет за един малък разказ." Чехов.
Животът свършва. Горе-долу
две страници и нещо, пич.
От формата не съм доволен, ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
08.04.2012
Амстердам/Нидерландия
Описание: така описвам себе си.
(вечна и реална позитивна музика)

В търсене безкрайно ридай,
над женската плът изплачи се,
сривай се, сривай до край...
Пий и от болката си напий се.
Няма да има друго зелено, ...

Все още бродят сенки на жени
в живота ми - превзети и капризни.
Не може някой да ги обвини,
че не преплакват белите ми ризи.
Насън или наяве, в плен тръпчив, ...

И днес е ден като вчера но с мисълта за теб живея
и днес те няма тук до мен и ми липсваш както всеки ден
и днес аз искам на света да изкреща какво желае моята душа
и днес без теб ще бъде трудно и безкрайно безумно
и днес не мога те те видя аз и да чуя твоя глас ...

За всеки човек тази песен поражда спомени, връща мигове: откраднати, незабравими, ненужни, тъжни или болезнени. Мигове - лични, непокътнати мигове... Аз се потапям в тях всеки път, когато слушам песента и чета текста ù.
Rascal Flatts - What Hurts The Most
I can take the rain on the roof of this empt ...

Парус Белее се самотна лодка
Белеет парус одинокий Белее се самотна лодка
В тумане моря голубом на морскосиния безкрай...
Что ищет он в стране далекой? Какво ли търси там далеко,
Что кинул он в краю родном?... какво оставила е в роден край? ...

Колко тъга и обич заедно тук
в последните думи на писмото,
падаща от лицето тежка като чук –
една сълза замести клеймото.
След раздялата в онзи подъл час ...

В дъното те нося на очите си
като сън - единствена и земна,
с вишнев цвят закичена в косите си...
но жадувам пак да те погледна!
В миг ликът ти пролетно се слива ...

Не заслужаваш абсолютно нищо,
мое мило неблагодарно същество!
За мен важно бе всяко малко нещо,
а ти се смяташе за божество...
Не мога и не искам твоите висини ...

Без думи
Навън е мрачно и дъждовно,
тежи денят като обида.
Със теб се гледаме виновно
и сякаш думите не стигат. ...

Събуди се светът
и аз със него протягам
сънено ръце.
Тих ветрец в ухото ми шепне
- "Добро утро! Здравей, мило дете!" ...

Когато пада
светлината като знак -
дори среброто
се превръща в злато,
по-благороден става ...

Цветница
Пак е Цветница! Пак ухае на пролет!
Празничният звън на камбаните възвестява тържеството на живота и светлината!
Цветята - нежни създания на слънцето и красотата - ни изпълват със свежест и радост!
Колко очарование има в нежните венчелистчета! Каква красота струи от цветовете! ...

Великденско Цвете!
(на моята дъщеря)
Вижте, Тялото на Исус е възкръснало!
Двойна радост, че и Цвете ми е цъфнало!
Преди трийсет години го засях и поливах, ...

Огледай се в душата своя!
Дали ще можеш да преминеш през пороя?
Водата стича се по вените твои,
студът обхваща те в прегръдките свои.
С прилива в душата си бориш се ...

НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай като знойно лято,
след което идва есента!
Не оставяй нощите ни звездни
да се превърнат в самота. ...

Когато търсиш истина, не я търси
по първокласни пътища и магистрали.
Защото всяка истина гнезди
покрай планинските пътеки и чукари.
Където с изранени длани, ходила ...

Пролет, Ти си дъх от Рая!
Навън е Пролет - радост за душата,
с уханен аромат във въздуха, тревата,
в небето си танцуват облаците бели,
а цветята им напяват весели, засмени! ...

Отново нелогичен ход, за кой ли път със пешката.
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи ...

Желая те, но ме отбълскваш. Искам те, но не мога да те понасям. Искам те около мен, но не мога да съм с теб. Желая те напълно, но всичко в мен те презира. Привличаш ме към себе си, но ме отблъскваш бясно. Искам да се влея в теб и после да избягам. Искам да ограбя цялата ти душа, но в нея няма нищо. ...

Здравейте.
Пише Ви Донка Красимирова Михайлова. Аз и брат ми не можем да ходим – болни сме от така наречената „болест на щрюмпел”… докторите поне така казват. Но рехабилитацията и на двамата липсва, при домашни условия и в малки градове като нашия е почти невъзможна… Аз съм на количка от 2001година. ...

Още едно изпълнение на Гергана Тачкова

Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака. ...

Когато всички се оплакват, а ти им се усмихваш,
хленчат, мръщат се, а ти се забавляваш.
Когато всички се страхуват, а ти им се присмееш,
скрият се на сигурно, а ти рискуваш и успееш.
Когато всички се откажат, а ти опитваш отново и отново, ...

Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...

Бях сама във времето,
когато писано е да са двама.
И се залъгвах, че ще бъдем двама -
когато го поискам и реша.
А времето - пясък във стъкло, ...

Филмът е страшно голям.
Трима сме в мрачна постеля.
Защо тя го поставя все там?
Защо не сме само двамата с нея?
Нямам кошмари, защото не спя. ...

---
вятър в листата
едно напред две встрани
танцува пролет
---

Тишина
Тишината
е в мистичния зов
на самотата.
Болка и нежност ...

Дойде и този златен миг,
в който аз съм най-велик,
дипломите да дават
на тези, дето заслужават.
Най-после момичета и момчета, ...

Отдавна свърши нашата любов голяма,
сега ти имаш нова, по-красива.
Исках и аз да те забравя, но няма
как с друг да те заменя и да съм щастлива.
Но времето минава, след часове и дни ...

Ще те целуна свежо, росно...
Любовно ще разцъфнеш ти. -
Ще бъдеш нежноцветна Роза.
И ще ухаеш на мечти...
Душата ми ще те обикне... ...

Толкова мирно е вкъщи.
В тишината стаена
спи -
не помръдва стрелките си
окованото на стената Време. ...

Кажи - можеш ли
да прегръщаш вода?
Ей тъй на -
като обръч на бъчва
с ръце да обхванеш прохладата? ...

Скрий със длани лицето,
да забравя тези очи,
всеки поглед ранява сърцето,
не искам от любов да боли.
Гласът ти отеква във мене, ...

Да достигнеш най-стръмната кота
В сънната утрин зора просветлява
на небосклона, забулил сред мрак
морно смълчания град. С птича врява
бодро пристъпва през градския праг ...

Импресия – ІІ
След дъждовете на април ще дойде майско бреме,
земята ще надигне пъпна връв и с кръв, и с тайни
ще изроди плода на битието в бъдното.
Човекът ще се кръсти в трудовия делник. ...

- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...

Не бях избраница на любовта
Не бях избраница на любовта в живота,
но мечтателка колко често съм била.
Като роля изиграна истинска в живота,
видях себе си, като съпруга, майка и жена. ...