Виж, гнездото ни е празно,
от месеци във него студ гнезди.
Вече ми е тъй омразно
сама да наблюдавам куп звезди.
И какво от туй, че есен ...

харесва ми да бъда капка от морската вода,
ако по тебе бавно ще се спускам,
харесва ми да бъда сянка,
ако ти си тази, която следвам в слънчевите дни,
харесва ми в теб да разпознавам светлината, ...

Цяла седмица от тъмно до тъмно съм на работа. Минусови температури, вятър, киша... После, докато напазарувам и сготвя... Това мойто живот ли е? През вечер простирам или събирам прането в тоя студ, а моят ми крещи:
- Затвори балкона, че умрех от студ!
- Айде да се сменим, аз ще държа дистанционното, ...

Липсват ми очите ти - зелените,
безкрайната им шир да ме прегърне!
И както във мечтите - по поляната
с греховните си мисли да потънем...
Липсват ми ръцете ти - коравите, ...

Цялата
Когато Времето превръща
златното палто в пелерина
и усмивките, когато са набрани,
опаковани за сладко от спомени. ...

За теб може да измисля нова творба,
но, моля те, чуй моята молба -
заведи ме пак във онзи манастир,
инак ще капят тихо сълзи от сапфир.
Заведи ме там високо в планината, ...

„не подминавай клетото „Обичам те...“,
а спри и го убий!!! Да се не мъчи...”
Петя Божилова, автор в ОТКРОВЕНИЯ
Не го убивай! Тъй е много лесно...
Един замах със ножа и готово... ...

истината е, че наистина не е истина,
раздялата е комедия, а срещата -
жълта драма, снежинките са рози,
разказват истории за чадъри,
отчаянието е несигурно, съкращава ...

Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света. ...

Бягам с мислите
от теб.
Бягам, за да опазя
мирогледа си свеж.
Оставям ти само ...

Бях на девет. Светът бе свиреп.
А домът ми не беше уютен.
И не вярвах, че има и "след".
И не помнех че има и друго,
по-различно от тези стени, ...

Защо, Родино, стара и изтръпнала,
се гънеш тъй пред простия народ?
На огън и на бури не потръпнала,
предаваш се пред гнилия си плод.
Кръвта ни не попива вече жадно ...

Банално
Тя бе плячката. Той бе ловецът -
тъй природата тях подреди.
Тя вървеше в гората безцелно,
беззащитна, с открити гърди. ...

В прастара приказка една,
която разказваше ми баба,
имало дворец накрай света -
живеела във него жаба.
Но не била тя простичко влечуго - ...

Америка е готина страна!
Америка не може без война.
Днеска сърбите не слушкат,
утре друг ще е на мушка.
Леле, само ние да не сме! ...

Затварям очи и времето спира,
превръща се в чувство целият свят,
душата усмихва се и с трепет намира
на истинска обич нежния цвят.
Ръцете протегнати нежно докосват ...

Изминавам пътя стар, така познат,
осеян с миналото на нашата любов.
Потъпкан път, облят във прах,
една частица от нашия живот.
Пътя, който ние извървяхме, ...

Хората се срещат и се разделят през живота си и за това си има причини. Не могат просто така да се срещнат без никакъв смисъл, без никаква цел. Съдбата играе много важна роля за срещите и разделите на хората. Има различни гледни точки на хората, даже в ежедневието сме чували някои да казват: "Ако ни ...

Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...

Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...

Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33
със болка – глас камбанен,
и аз градя от рани мост,
за да лекувам... рани.
Кажи къде сгреших, Любов?! ...

1
На митницата - мъдростта.
Подава си паспорта знанието.
- До тук са твоите права –
не можеш да прекрачваш границата! ...

Стисках дълго дъжда, вятър леден люлеех
във две шепи от липси, да забрави сърцето.
Изброих есента с листи, дето пилеех
по застлания друм на една самота.
Ала как ще забрави това, що обича, ...

Тя ме спря и поиска ръка -
да ми гледа. Така ме подмами.
Беше слаба и крехка жена.
И приличаше много на мама,
там от снимката, дето в нощта ...

ЦИНГАРЕСКА
Нощ.
И кон.
И чаша вино.
Циганска китара. ...

Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...

Вглеждам се в очите ти,
вглеждам се в безкрая...
Докосна ли ръцете ти,
докосвам се до Рая.
Възможно ли е, питам се, ...

Пак се прибираш пиян
и вдигаш ненужен скандал.
Сърцето ме боли от тез думи тежки,
дето ми ги рече ти.
Една, две, три... ...

Констатация
О, всеки от нас
тук донесен
е с Изгрев
и с тягостна Нощ, ...

Когато бях прасенце,
ах, как щастливо бях!
Досущ като детенце
с играчки си играх.
Из кочина просторна ...

Защо?
Защо животът
тъй клокочи,
на богат и беден
еднакво слага кръст? ...

Amor et mortem
Изстрелях с ярост всичките патрони,
в прахта захвърлих револвера стар.
Вината от сърцето си прогоних,
тя беше моят властен господар. ...

Красива е зората край морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето
по слънчевата диря други светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...

Тя стоеше на моста с ръце, вкопчени в парапета, и гледаше залязващото слънце. От мястото, на което стоеше, изглеждаше сякаш слънцето потъва в реката. Вятърът беше толкова силен, че бучеше грубо в ушите ù, правейки невъзможно да чуе каквото и да е било друго. Дългата ù черна коса се вееше пред очите ...

Той е близък и далечен.
Обича да се крие,
избира най-неоткриваемите места.
Стреми се да не показва чувствата си.
Крие се зад коварна маска. ...

С последните си думи вземи
и въздишките ми по теб,
във талисман ги превърни
и после продължи напред!
И аз ще продължа нататък, ...