Порочни сини клади са очите ти...
В тях влизам доброволно. Без свян, без вик, без страх.
О, не, не ми е жал... само недей ме пита
как – праведен и грешен – до този миг живях.
Нещастен като просяк във луда самота ...

Бойко пак направи гаф голям,
от който да останеш ням.
Това тиквено човече дебело
каза, че Варна била село.
Сякаш за тоя пуяк наперен ...

Тая твоя усмивка, така ме влудява,
та чак дъх не ми остава.
Щом ми се усмихнеш ти,
разтапям се на мига като сладолед.
Тая твоя усмивка, така ме затопля, ...

Онзи гълъб съм, който се блъсна в стъклото одеве,
и отчаяно биеше със крилете си покрива,
а перата му, сякаш оскубани във сражение,
се посипваха долу и затанцуваха в локвата.
Теб видях. Затова се заблъсках отчаяно, ...

Изгубване след теб възпламених.
Изгарям, не като кибритна клечка.
Забравих колко пъти те корих
и колко те ранявах, после стенех.
А не аз бях ранената. Не аз! ...

То терлички не плете,
знае само скайп и барче.
Европейското бабе,
малко взима, много харчи.
И с мотика не борави, ...

Единственото, което правя от години, е да старея. Отдала съм се на този процес изцяло, сякаш от него зависи животът ми. А може би наистина е така. Усещам как с всяка секунда, една по една клетките ми се състаряват, изхабяват се и скоро им свършва годността. На тяхно място се появяват други, един вид ...

Вятърко, защо лудуваш,
рошиш ме и ме целуваш
и над босите нозе -
роклята ми на лале.
Раменете ми прегръщаш, ...

Дори и да поискаш да избягаш,
ще те настигна даже в дън земя.
И тунел през нея да проправиш,
ще съм първа там - на край света!
Дори и да поискаш да се скриеш ...

Дори и не успяхме да се разделим.
Защо ли тъй се случи?
Вчера, в нощта, пропита с градски дим,
туй, що искахме, не се получи.
Нощта открадна те и ти изчезна ...

На следващата сутрин всичко мина, както по старому. Събудих се, закусих и отидох на училище. И там нищо интересно не стана. На няколко пъти просто щях да заспя. Монотонното говорене на господин Бейли, учителят по английски, направо ми действаше като приспивна песен. Добре, че четвъртия час имахме ис ...

Може би си ме срещал в съня си
или търсел си моя адрес...
Календарните дни си откъсвал
и си чакал да дойда... До днес!
Днес, превърната в златна зора, ...

Усмихни се на слънцето!
Така отдавна беше лято...
А днес прогнозата е слънчева
и светът потапя се във злато.
Безкрайно чист е синият простор ...

Априлско тайнство
Посветено
Отново Южен порив ускорява,
върхари наклоняват в резедаво.
Отново лъч в зениците кълни, ...

Кацнал врабец
на заснежения клон,
вика пролетта.
***
Цъфналите божури, ...

За любовта ни
За нашата любов сега ще разсъждавам,
когато пламне тя в сърцата и гори.
Със най-висока степен аз я оценявам,
защото най-великите неща твори. ...

ЗЛАТИНО, ЗЛАТИНО…
Златен дъжд злати полето,
чуваш ли, Златино?
В златна вечер от небето
капе златно вино. ...

В памет на моя вуйчо Велибор
Навярно си поискал да изкупиш
с един живот стотици грехове,
най-трудните уроци да научиш
и да шокираш много умове. ...

С мен са всички
Целуна ме сянката,
като приятелка стара.
Целуна ме слънцето,
искаше отново да играе с мен. ...

- Хайде, да тръгваме, още колко да те чакам?! – на малката Грета вече започваше да ù писва. Кога най-сетне щяха да ù позволят да му каже цялата истината.
- Ама, как да тръгна? Сега мама пак ще влезе в стаята ми, ще види, че ме няма и пак ще заплаче.
Деветгодишният Павле не можеше да откъсне очи от м ...

Софийска сага 4
Глава втора - част 2
Небето се беше продънило и снегът, вече втори ден, валеше ли, валеше. Столичани газеха в снежните преспи и псуваха общината, която не си вършеше работата. Както всяка зима, така и тази ги беше “изненадала”, сякаш беше започнало да вали през месец юли, а не през д ...

Не ми се вдишва вече това твое ухание,
бягам, пилея се и пак в този град се завръщам,
преследвам бленувано прозрачно сияние,
скитам, бълнувам, изгарям, поглъщам
сенките, с пушек цигарен пропити, ...

Докато раздавах Любов на теб,
забравих за себе си,
това е най-грешната пътека,
по която върви човека!
Така излиза, че съм наивна, ...

Улисан във стремежи по необятни синева,
принцът малък своите копнежи не разбра!
Кончета сребристи гонеше с усмивка на лице,
а пропускаше трепетите на детското сърце!
И все бягаше ли, бягаше - рози да бере ...

Мъж
на кръстопът -
пълнолуние...
Жена
ридаеща - ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
13.04.2012
Амстердам
(етно стил)

8.3 минути*
Това е Времето, което ни остава
ако внезапно Слънцето се пръсне-
дори за пъкъла ще съжалим тогава,
но вече ще е безвъзвратно късно!.. ...

Великден! Свети неговото име.
Но май за друг е повече велик...
Аз тук съм пак след толкова години
в градчето малко с новия му лик.
Снага извисват слънчеви хотели, ...

На този ден се случват чудеса,
изключиш ли ума си, ще ги видиш
в очите на дете или жена,
в молитвите им фини като рими.
Към боговете, скрити вътре в тях, ...

Ела при мен,
ела,така те искам...
Ела до мен,
ела ми много близко...
Пусни ръцете си ...

Очите ми виждат в различни нюанси,
цветовте играят си с моите мисли.
Объркват всичко познато и ме замислят
че може би истина е, а не е илюзия.
Вятъра духа в косите ми шарени, ...