Тъга
Аз тъгувам за твоята усмивка,
флиртът ти е силен като космическа забивка,
чарът ти е зашеметяващ,
гласът ти е мек, ...

За съжаление, не можах да се отърва от страничните шумове...

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...

Използвах стиха на Двата Вълка "Вълча смърт" с неговото изрично разрешение. Музиката и изпълнението са мои. Пеенето - също, поради липса на по-добър вокал. Акустични китари - записани и смесени в Adobe Audition.

Някой ако има идеи за вокали, инструменталите подлежат на промени и модификации!

До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...

Преминах през пространството на времето,
за да открадна миг любов за тебе.
Надежди си наливах от големите,
а любовта тежеше като бреме.
И някак тишината ми говореше... ...

Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.
Заслушах се в песен. ...

Крушата е зад дървото.
Луната е с наднормено тегло –
тежи ѝ звездната кариера.
Живея на ръба отдавна –
до рамото на остър ъгъл, ...

душата ти,
в облак приютена
бяла птица,
в съня ми прелита,
с полет ефирен ...

Аз гоня, ти бягаш. Глупава игра. Защо трябва да те гоня? Казваш "Защо не?". Защото не искам, ето защо. И пак не мога да спра. Тичам и тичам, а ти се подаваш с усмивка зад ъгъла и побягваш на някъде. Глупава игра...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...

Евтиният ти сладникав парфюм изпълва стаята
като задушлив пушек, който раздира дробовете ми
и кара очите ми да сълзят всеки път, когато си поема въздух.
Чудя се дали знаеш за чувствата ми към теб.
Дали съм се издала с дума, жест или поглед. ...

Тъмно е, а теб те няма,
къде си в този час?
Лъжа, а може би измама,
се случи меgду нас.
Обичах те тъй силно, ...

... изгубих се... или как Светлината боли...?
Изгубих се. В най-дългото очакване.
Във смисъла на думата "доверие".
Сърцето ми за другите е клаксон
и пътят бяга… заедно с постелите… ...

Нощта прегръща раменете ми,
когато теб те няма,
а мислите завиват ме със топлината
на наш`те споделени мигове...
Липсваш ми... и лек за тази болка ...

Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...

Ако напиша писмо не с молива,
нито с маркера, ни с химикала,
а със мисъл и после с молитва
го изпратя до теб, то тогава,
знам, ще стигне и ти ще го видиш ...

Във косите ми кичурът бял
тази обич до край ще напомня!
Кой от двама е по-остарял?
Тъй изстрадана... Тя ще ни помни!
Изживяхме я само със теб! ...

Още един окъснял разказ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...

Да бях Господ, щях Дявола да изгоня!
Да бях Дявол, вратите на Ада щях да затворя!
Да бях молитва, щеше да е чута.
Да бях зима, нямаше да е толкова люта.
Да бях икона, нямаше никой да й се моли. ...

И вчера беше празник, Господи!
Кога отвикнах да се радвам силно
като дете на близки и на гости,
на клоун от немай къде пристигнал...
Домът, подобно мъртвото огнище, ...

Седя и чудя се: един Гаврош
с какво ли автор предизвиква,
да пише пак за скъсания му галош
или каляската как става тиква.
Животът не е приказка красива ...

Ще влезем ли с тебе в баналната схема,
завършваща с "блокирай-изтрий"...
Бях ти подарък, неочакван, красив
и ти беше щастлив...
Сега си далече, далече от мене, ...

Не, не, не, не...
Ти миришеш на пот и надежда
и когато ми даваш розата.
(Първо счупих дългото зелено стебло
и го хвърлих край пътя, ...

Кога и къде чу, че някои ти казал "обичам те"?
Къде се говори за твоето величие?
Без ум, без посока, навлязла в река тъй дълбока,
по кучешки плуваш, живееш и спиш.
Невикана и вечно недопоканена, ...

Кино-филм
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак. ...

те поискаха да летят, пуснахме ги
на свобода, ей така за щастие -
погледите ни, от които прехвърчат
злато, коприна, седефени пируети на
акации и дървета шеа, полетяха везните, ...

Морето пак навлече сивата си риза,
вълни брега повлече, а слънце не излиза.
Скова се и Земята - няма ги звездите.
скриха се цветята, врабците и пчелите.
Зимата пристигна с бяло наметало, ...