ДЕТСТВОТО ОТМИНА
Отмина детството ни като сън!
Тихо е по улиците прашни,
не се дочува смях навън,
пораснаха децата някогашни. ...

Необикновен ден за риба 18.01.2012Г.
Имало някога един млад момък на име Явор. Живеел той със своите баща и майка в една къщурка в покрайнините на малко, забравено от външния свят, селце. Наблизо имало замръзнало езеро. Всеки ден ходел за риба, защото по това време на годината нямало достатъчно сред ...

Малко храстче встрани от пътеката,
по която всяка сутрин вървя.
Малко храстче, зелено, подслон и утеха
за бездомното куче с клошаря.
Мина лятото. И дъждовната есен. ...

Затяга ни животът своята примка
и стресът дебне ни още с първите лъчи.
Вече не сме като на онази стара снимка
и всяка година по-ясно си личи.
Ти беше листо, аз пък сламка ...

Рибарят
Старият рибар,
който години наред
с морето се е борил…
старият рибар, ...

БЕЗСЪНИЕ
Часът е три. Сутринта. Вече е новия дент, поне календарният. Паля поредната цигара, поглаждам кучето, което заряза своите си, кучешки сънища, и дойде с мен в другата стая, за да ми бъде компания.
И се опитвам да си спомня. Съня си. Този, в който галих косите ти, топлих ръцете ти, целувах те ...

"Напиши ми нещо за из път,
просто дума, ако нямаш време…
Усмивка само - или нарисувай слънце,
да ме топли в ледения дъжд.
Да ме радва, ако всички се намръщят. ...

Двете сме приятелки още от деца. Няма друг човек, с когото така да се разбирам и да мога всичко да споделям. Дори и да ми беше сестра, едва ли щяхме да си бъдем по-близки.
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певи ...

Искаме да бъдем свободни да обичамe. Искамe да сме смели и да вярваме, че ни чака само хубаво отвъд реката на хорските приказки. Толкова прости неща искаме, но като че ли най-обикновените стремежи са най-трудни за осъществяване.
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може б ...

Прекатуриха се сенките,
оставиха следи
и белези,
но нощта ги скри.
Не да ги опази, ...

С мартенски цвят те завих -
(още студено ти беше),
лунният път всред треви
дом ти изплете по спешност.
Дом за зелени очи ...

Очи на цветя
играят на хипноза
с малки пчели.

Сняг вали
На Рита
Приятелко наша
и болко не лека,
да се радваш на малкото ...

Земя, Земя... В съня си те видях...
Ти беше жива, беше будна!
И вдишваше космическия прах,
разтърсвана от ядрени безумия.
Земя, ти беше тъй прекрасна - ...

ДА БЪДА С ВАС
на моите синове
Такава съм създадена,
да ме мразят, когато са безсилни,
да ме обичат, когато са слаби. ...

Плаща ничий грехове,
изпътува пътища безпътни,
с цигулка стенe - мелодия тъче,
скъсаната струна - самата я повехна.
Посочи си уж правилния път, ...

Плесници и усмивки
на мъжете в моето детство
Как искам днес ръка да ме удари
тъй, както преди петдесет години!
Тогава щях в геран да съм удавник, ...

Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…
Кахърно време! Казват, вълчи вой ...

Страстната неделя*
В Живота ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя ...

Ранена си...
Чувстваш единствено болката и липсата на някой, някой така обичан, но него го няма. Седиш сама в парка и едва възпираш сълзите ти да не потекат... покрай теб минават хора, хора, които не могат да привлекат вниманието ти... сивота, вниманието ти, което е така приковано в изпопадалата, жъ ...

Какво си ти?
Сън или реалност.
Ту си до мен, ту не си.
А от това ме боли.
И пак сама съм в нощта. ...

Управлява ни бандитски "елит",
претърпял мозъчен фалит.
А народът нещастен мизерува,
но това Бойко не го интересува.
Мутрите да са добре, ...

Докосни душата ми с ласки.
Докосни я както преди.
Когато още не знаех
какво е от ласки да боли.
Всеки път с нежност ...

Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само ...

Тихо скърца перото на Зимата,
пише стихове с дъх от кристали
и светлеят в прозорците римите,
от дантелен обков натежали.
По кого ли душа е изгубила? ...

Едно момче беляза
едно сърце.
Едно момиче бе обичано
и беше белязана
с онова чуство за цял живот. ...

Малките висулки останаха след снега
да ни сочат заледения остров.
А секундите разминават се бързо с мига,
в който се пързалям и падам на леда.
Болят ме краката, зави ми се свят, ...

Свободата - дар или бреме?
Всички искат да летят. Да откриват, да чувстват, да бъдат щастливи. Но в свят като днешния, където хората са машинизирани, където всички бързат, без да знаят къде отиват, където всички са еднакви, да бъдеш свободен в повечето случаи означава да бъдеш различен. Защото свобо ...

Отражение
Вълшебно ли е мойто огледало?!
От него парят влюбени звезди,
сияние с космическо начало,
пра-утрото на Аз и Ти. ...