СЛЪНЦЕЛИКИТЕ
Те имат постоянно усмихнати слънчеви лица,
цели обсипани с лунички.
Трапчинки всяка една прилична на четвърт луна
и мигли, които са трамплини, ...

Над постелите меки
от сняг,
в небето
на красивата зима,
звездни канделабри ...

под скърбяща за пясъка между пръстите палма
осолени трохи от липсата ти
за жадно-самотния гълъб у мен

Предпролетно настроение
Под слънцето са облаците черни...
Навъсена е цялата земя.
За Витоша са подстъпите стръмни.
Сега и аз нагоре се стремя... ...

Все за майките трогващи стихове пишат
и за майчина обич, вечна като света.
Някак скрито, във сянка бащите въздишат
и просветва невидима, горда мъжка сълза.
Майките – те са светлият извор. Начало. ...

До, ре, ми, фа, сол, ла, си, до…
Пиша го, а не излиза,кажете., Защо?
Има и системи уж дванадесет тонни,
а пък мелодиите излизат монотонни.
Какво липсва мелодията да e приятна? ...

Късно през нощта е и не мога да издържам
как със всичките си сили чувствата си сдържам,
от мига, в който прелестната ти усмивка зърнах,
и боли ме, че нежните ти устни не целунах.
Защо във мен винаги се вселяваш толкова дълбоко, ...

Куп писма в електронната кутия
и всички почват с твойте имена -
от стари спомени меланхоличен полъх
на отминалите любовни времена.
И всички носят мъничко от теб, ...

Бих искала...
Бих искала да се върна назад в безгрижното детство.
Да тичам след цветните пепeруди.
Да плача само от ожулено коляно.
Да се смея на глас и да тичам по поляната. ...

Бяло – чак до хоризонта.
Бяла тишина.
И снежинките се ронят –
капки светлина.
Трупат се, тежат по клоните – ...

Толкова много искам те, но не зная защо.
Плени ме още при първата ни среща.
Макар че дори името ти не знам.
Аз знам, че това си ти.
Жената на мойте мечти.

Възможно ли е да обичаш силно
някой, който не познаваш ти?
Възможно ли е да е твоят смисъл
и да е във твоите мечти.
Възможно ли е да не можеш ...

Възглавницата вместо с пух, натъпках с думи,
постлах си вместо бял чаршаф - хартия...
И сгушени до мен, ще ме гъдилкат рими,
с юргана от поезия душата ще завия...
Да мога, искам, само важните неща - ...

Ти беше моята прелюдия -
сега си моят тих пристан,
а другите си мислеха, че луда съм,
когато казвах, че си моят сбъднат блян.
Ти беше моята вълна в морето, ...

-----
Надвиснали, камбаните припяват
за нечие сакрално рождество!
Мислите, ухаещи тамянено,
замесваме във бялото тесто. ...

Из основи света ми разтресе,
болката от мене отнесе.
С обич показа ми как да живея,
без усилия научи ме да се смея.
Вдъхна ми сили, ...

Господи, прости ми,
задето в теб не вярвам,
Господи, помогни ми,
никога да не забрявям,
кървавите сълзи, ...

В стаята е тихо, навън сняг вали –
и спомените започват да кръжат,
миналото пак успя да ме повали –
неизказаните думи все още тежат.
Върни ми сърцето, което ти дадох ...

Страшно и мрачно
болезнено
остро
се чуват камбаните
отрупани в сняг ...

Обичам те прекрасно мое цвете
Обичам те с цялата душа
Обичам те когата беше малка
Обичам те разцъвтваща жена
Обичам те, когато се шегуваш ...

Забрави, забрави, забрави...
моя шепот, напукани устни.
В моя път само диви треви
жажди пият и корени пускат.
А е Коледа. Млада елха ...

Виждам болка в твоите очи,
макар и да я криеш, ти личи.
Знам, че бил си нараняван
- вътрешно опустошаван.
Долавям, че не веднъж, ...

Ах, как ми липсваш ти сега!
Не искам да се науча без теб да живея.
Душата ми потъва в самота.
Скъпи мой, само за теб аз копнея!
Жалко, че те няма в този миг! ...

Преди време някой до мен ми каза:
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...

Ирен беше на шестнадесет. Само на толкова и вече бременна. Без семейство, дом, роднини и приятели. Само една свястна учителка в целия приют за изоставени деца и сираци и много врагове. Врагове в лицето на деца, завинаги белязани от самотата и нямащи нищо общо със злощастния жребий, разиграл се в ден ...

ЖАЖДА ЗА ПОБЕДА
Аз си нося бавно кръста,
едвам си нося и самара,
ала си навих на пръста
да се избавя от кошмара… ...

Понякога най-скъпите ти хора
неочаквано забиват златен нож
в гърба ти, но какво да сториш?
И най-добрият понякога е лош.
Сълзите ти вместо да попиват, ...

Алекс пристигна в училище към 7:40, имаше още 5 минути, докато започне първият ù час. Беше петък и тя имаше 7 часа, което означаваше, че ще се прибере много късно. Тя влезе в класната стая, там все още нямаше никой от нейния клас. Тя си помисли на глас
- Ох, пак съм първа, карай!
След минута звънецъ ...

Мразя е силна дума, предизвикваща негативност у човека. Да мразиш е да наказваш себе си, да си губиш времето и да проявяваш злоба. Никога не съм мразила никого и нищо. За мен има неща, които харесвам, които обичам и които не харесвам.
Искам да кажа на хората, които си губят времето с това да мразят, ...

Лист по лист падаха.
Кой от кой по-обагрен.
Излетя един в розовите небеса
и след минута падна на пустата пътека,
поразен от гробна тишина. ...

Знаеш, че чувам, когато говориш,
ти си облечена в капчици сън
и по очите ми - щом ги затворя,
с дъх ще накапеш среднощния звън.
Знаеш, че чувам, когато мечтаеш, ...

Снежният човек стопи се,
Коледата стана маскарад
и празничното чудо измори се
да бяга през комина всеки път...
Заглъхнала зарята след минута, ...

ДВАМАТА БЕЗДОМНИЦИ
Буреносен облак сипе дъжд кат' стомна
върху главата на свъсил се бездомник,
който едната си ръка вдига я в закана,
а с другата събира вестници за дъждобрани. ...