Улицата беше осветена от лампата. Тъмнината се прокрадваше във всяко кътче от булеварда.
- Какво търсиш тук? – попита Сянката.
- Търся себе си, защото една част от мен липсва – отвърна гласът.
- Ама че си странна!
- И други така мислят... – засмяно каза гласът и замлъкна. ...

Господи! - въздъхнах аз веднъж.
И гласът ми чу се на шир и длъж.
Но, уви, Господ не ме чу,
а раната продължаваше да кърви.
Виках аз часове и дни, ...

Истинските хора
Техните очи няма да заплачат, ще заплачат душите им. Устните им няма да мълчат, а ще изрекат най-горчивите думи, които никога в живота си не бихме искали да чуем. Ръцете им няма да ни обвият в прегръдка, а уверено ще ни поведат в посока, която никога не бихме избрали. Те никога не бъ ...

Ето първата ножница - кожата,
и усмивката ни. Разложена
и смутена, уплахата свива се.
(Остриетата в мислите скрили сме.)
Ето втората ножница - дрехите. ...

Стъпките на мравките са невидими
за хората, пораснали големи,
незабележими са за очите ни,
играещи се с погледа си напред,
антените ни улавят само вибрациите, ...

Край село Лозен
се намира борова гора,
до нея има златни нивя.
По моста кола преминава,
към Малко градище заминава. ...

Ти беше тиха песен,
която нахлу в душата ми.
В онази ранна есен
ти влезе в живота ми.
Ти беше нежен звук ...

брезичка,
нежност бяла
прозорец
плач на дете
... ...

Катастрофа
Беше ден съвсем обикновен,
докато не звънна телефона,
в слушалката с глас сломен
съобщават ми за тежка катастрофа! ...

ВЕЛИКДЕН
Деца рисуват мишени
по великденските яйца.
Крила - от огън стопени
като приказния Икар. ...

Тя е толкоз примамливо лесна...
И опива със тежък парфюм.
Тя е секси. И малко отнесена.
Разсъбличаш я вече наум...
Тя не бави. След няколко водки ...

... Абе, има нещо в мен...
Имам хиляди подкожни рани, от вредителни нерви.
Лазят ме по кожата, под кожата, навсякъде.
Лекувам ги напук, с напушени маневри.
Абе, аз взех ли си лекарството одеве, или не...? ...

От пламък клада ще издигна,
с искри ще галя Любовта,
през хиляди земи до теб ще стигна,
ври във мен кръвта.
Целият ми свят си ти! ...

Блести Луна, загадъчна и бяла,
изгряла, сбъдваща нощта...
Закрилница на нощни блянове,
на сводница нагърбила греха...
А влюбените, в нейното сияние ...

НЯМА ЗАЛЕЗ БЕЗ ИЗГРЕВ
Няма залез без изгрев,
Нито ден без нощта,
Няма есен без лято,
Нито човек без мечта. ...

Влюбена съм в него.
(Той си знае кой е.)
И не зная даже как да споделя
чувствата, нахлули в сивия ми ден.
Чувства безвъзвратни ...

Песничка за Тес
Защо ли, Тес, тъжиш сама,
познала любовта?
Навънка пълна е луна,
ухае на липа… ...

Потънали в мрака
Из тъжните строфи на тъжни поети
размива се сякаш доброто изкуство.
Та може ли слънце в душата да свети,
пленена от тъмното, пагубно чувство?! ...

==
Тя, играта, не се е променяла.
Правилата са същите. Сякаш
е все още Адамово време
и все още не е изщракала ...

Дъхът ти по кожата се стича,
като топящ по пръстите ми шоколад,
и всяка следваща целувка ме обрича
до край да се раздам на този ад…
И плътните си устни пак разгръщам, ...

Хората сме твърде лоши един с друг, твърде трудно те разбират и успяват да се поставят на твоето място. Но пък затова повечето от тях са велики съдници. Осъждат мислите ти, чувствата ти, действията ти, това, което си ти, защото на тях просто не им харесва. Затова и приятелството е рядко срещано в дн ...

В небето битка се води,
проливен е днеска дъжда.
Светкавица бясна просветна
и след нея застина света.
Шум силен отекна, ...

Ято птици долу в долината
с далечния си поглед ще догоня,
дали ще избягат от тъмнината,
която тук винаги ще помнят?
Тихо - като след редица изгреви, ...

Снощи се събудих вместо совите.
Онзи ден разплаках се на смешка.
Днес на кръст завързах си оковите.
В петък ще обичам по... погрешка.
Зимата нощувах в минзухарите. ...

Да плачат могат само силните.
Тихичко... но с истински сълзи,
измиват те душите, чистят ги
от раните и кървави следи.
Мъжкарите не хленчат! Правилно! ...

На майка ми
В очите ти стаени две сълзи
и хиляди въпроси там събрани.
Без укори за моята вина,
без памет за нанесените рани. ...

Привидна нереална младост.
Разбита сянка, някак си парадоксална.
Единна като детска радост.
Последна капка от енергия витална.
Усамотение, прииждащо с вълните. ...

Нощта изсипва кош със звезди,
диамантено Космосът свети.
Скъп подарък за будни души –
колие от вълшебни планети...
И невидим за хорски очи ...

МОЛИТВЕНО
Благодаря, Съдба (или както още те наричат...)!
Благодаря, че очите ми с две слънца закичи!
Благодаря, че на дните ми празниците върна!
Благодаря, че ме изправи и грижовно ме обгърна! ...

Така изложено, звучи като поредната статия за Златките, Николетките и т.н. , но аз няма да ви занимавам с преекспонираното ежедневие на родните ни псевдо-звездици. Ще ви попиша малко за киноиндустрията и странната еднотипна ниша, в която е намерила почва за развитие.
Приказните сюжети винаги са били ...

След теб остана тежка тишина.
И две очи останаха да чакат.
Небето посивя от самота
и със студени сълзи се разплака.
След стъпките ти моята душа ...

Никога не се доверявам!
На никой сърцето си не давам!
Никога тайните си не разкривам!
Не се доверявам,
защото не им вярвам! ...

На Грети
Родена си, когато Слънчев лъч целунал е Небето,
родена си да даваш своята Изящна Светлина,
отваряш своята Душа и даваш Пламък със Ръцете -
на хората даряваш Истинска, Безценна Топлота! ...

Вълни
от амфети, бавно движи
лек маниак.
***
Натокан бриз тече ...

трилър, мистерия, ужаси (+18)
........................
Тази страшна история започна от назначението на Владимир Кирилов Асенов на щат в супермаркета, а едната от причините да се случи всичко това бе раздялата на този човек с приятелката му. На пръв поглед такъв тип събития са нормални и доста често ...

* * *
Капчицици от огън,
пламъци вода,
песъчинки вечност
в майката Земя. ...

Пазиш ли във своята усмивка
мъничка частичка от смеха ми?
Устните ми още ли опиват,
в твоите оставили дъха ми?
Има ли ме някъде във тебе, ...

У нас, от снощи, имаме си гости.
Стъкмих им маса, откъде да знам, че
на крак дошли са коледните пости.
За всеки има по едно кебапче,
на скара и кюфтето се пече. ...

Смърт да беше – един път да се свърши,
да си тръгна, без да искам пак да дойда,
че да гледам как сълзите бършеш,
не на друга плоча, а на мойта!
Стига с тая болка – годините ми взе, ...