Искам да съм вятърът,
да вплитам пръстите си
в косите ти...
Искам да съм слънцето,
което гали сутрин ...

Не, не те лъжа, като казвам,
че те обичам повече от всичко,
или ти си останала празна
след няколко хиляди двуличници?
Какво пък има да му мислиш - ...

Красива си.
Бяла и нежна,
със пълни от обич очи.
Раменете ти, скулптура жива,
тихо към мен ти склони. ...

" - Разкажи ми една приказка - промълвявам.
- Каква да бъде?
- Разкажи ми една приказка, която не си разказвала никому."
Какво ще ми разкажеш, да забравя,
какво ще ми разкажеш, да заспя, ...

Там, на юг, слънцето пече,
гали с нежност всички градове,
милва с нежност твоето лице
и птички радват цялото небе.
Ала на север далеч не е така, ...

Ще се стопя в контурите на есен,
необятна, непозната есен...
Във унеса на мойта скръб увлечен,
ще тръпнеш в пазвите на мойта тишина.
Поживей в душата ми бездомна, ...

Защо тъгувам, мили братко мой?
Защо очите ми не спират да сълзят?
Поема всеки днес по пътя свой,
Остава само наш'та тежка скръб.
До вчера бяхме само две деца, ...

Имало едно време едно малко, русо, красиво и добродушно момиченце. Живеело е с баба си и дядо си.
То било на 8 годинки и обичало да слуша музика. Обичало е и да слуша, легнало на полянка, как свирят птичките. Та дори тя самата обожавала да пее - тя пеела прекрасно.
Обичала и да се разхожда с приятел ...

Може би съм грешна,
може би добра.
Може би съм ангел
с дяволски рога.
Може би съм фея, ...

За пръв път пожелах да бъда мъж.
Да крача с мъжки стъпки по паважа.
Когато ме нападнат изведнъж,
две твърди мъжки приказки да кажа.
Да бъда Бог в очите на жена ...

... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забрав ...

Някой друг промени наизуст нещата,
трябваше да сме заедно, трябваше да сме в играта...
Можеше да те обичам някой ден,
можеше да бъде слънчево за теб и мен.
Но счупени спомени, до болка изгонени, ...

Попаднал в кръговрата на живота
наивно, като малко дете,
получаваш всичко безгрижно,
сякаш светът е в твоите ръце.
С години осъзнаваш, че всичко е илюзия, ...

За какво си мислиш сега?
Аз си мисля за деня и нощта...
Защото ние сме това...
Аз съм денят, а ти - нощта...
На тях приличаме до последната капка надежда... ...

Искам този мъж да е винаги мой -
с окови-ръце, свили нежност. Готов
да е с целия свят да се бори
със сърце, пълно с обич. Суров
само видимо той е: с трапчинкови бузи, ...

Für Mihailina Von Juniperus Leskovska
всъщност от нея
В тиха нощ аз тръгвам по паважа,
блеснал посред сивите мъгли.
Бог пустинника ли е помазал, ...

Спуска се здрачът, сенки се раждат,
сърпът облива в сребриста светлина
света, в който пламъче подклаждат
заклинания, нашепвани от нечия душа.
Отвара бърка магьосница черна. ...

Гарване, о, гарване.
Добър приятелю мой,
в забрава потъваш,
заспиваш в покой.
Умираш, раждаш се пак, ...

Любовта обеща да се срещнем!
Трябва само да купи билет
за най-бързия вятър насрещен
и ще се чакаме някъде в пет!
Любовта обеща да се видим ...

Незабелязан
Душата ми стене за теб,
сърцето плачеше за теб.
Очите ме боляха,
когато във прегръдките на други те видяха. ...

Ако отворим очите и душите си за доброто,
ще успеем да открием колко прекрасен можем
да направим света около нас!!!
Да открием света
Аз съм лъч светлина, отразяващ тъмата, ...

От твоите красиви лъжи,
хиляда и една на брой,
душата ми се вече измърси…
Не намирам аз покой.
Да предричам дали с усмивка ...

Родих се чиста,
нежна и обичана,
родих се от любов,
създадена за живот...
Родих се, за да ме обичат ...

Вчера имах юбилей,
днес главата ме люлей!
Мойто джипи тъй ми рече:
„Виж какво, добри човече,
спри се вече с тез прасета, ...

Жребий
Защо не виждаш своят Жребий?
Земя притихнала, Сърцето бий...
Ти - в бури Любовта я заточи,
това е жалко, но недей Плачи! ...

Посветено на Х.С.И
Куклата изкормена лежи на пода.
Търкалящи се крайници, глава...
Разводът! Да не би да е на мода?
А забравените от родители деца? ...

Очите ти
Очите ти, дълбоки като океана,
потъват в моите, без време.
И сини като облачна пяна
прочитат всичко в мене. ...

Със сенките танцувахме в нощта -
останали от миналото време,
когато пулсът в бялата луна
внезапно спря и лятото отне ни.
Отне мечтите ни, замръзнали завчас ...

Гонят се два свята на демони
в торсионното поле на Вечността.
Галактически сезони няма.
Любовта къде се сля?
Ще пътуват със силата на мрака. ...

Здравей, любов! Седни, добре дошла!
Навреме си. За пиене какво обичаш?
Келнер, една чаша ледена тъга -
голяма! И менюто, ей сегичка ще поръчаме.
Имат топли спомени и смях на пара, ...

Защо да те забравя аз не мога,
защо сърцето ми отново страда.
Живея в болка и тревога,
изгаря ме мъка безпощадна.
Душата ми тъне в страдание, ...

Сватьо,
не изтрайвам до зарана,
ще ти кажа днес що стана.
Ку не кажа – шъ съ пръсна.
Случката, ша знайш, е мръсна, ...

Кой сме ние? Какво сме? Същества, дарени с привилегията на разума, а може би същински полубогове? Но ние кървим и ни боли, и раждаме се, и умираме. Нима това е белег на божественото, нима в нас няма нещо животинско? Всеки наш дъх ни принизява, защото сме проклети да носим бремето на глупостта, на яр ...

Тогава,когато аз си тръгна,
ще има ли сълзи в твоите очите?
Когато тя те вика,
моят глас ще чуваш ли?
Ако някой ден завърна се, ...

Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ще знаем, че идва нов ден, с нова надежда.
Нужна ни е сигурност. Н ...

Сняг, студ...
Вход без прозорци.
Заспивам...
Студът пее своята приспивна песен.
Дали умирам?... ...

Извива се болката в мене
като студена, отровна змия.
Пронизва сърцето сломено,
безкрайна изглежда ми тя.
Безкрайна като зейнала паст, ...