Малка повест
Радостта умря,
вярата умря,
гилбелта им роди
малките повести. ...

ДУШ
Нежен допир в жарка пещ
обгръща с порив сетивата.
Водни капки с дъх горещ
оставят сенки по стъклата. ...

Живеем в свят просторен и обятен,
но тровят ни го със пошло изобилие
от договори, дългове и кризи;
и парещата жажда за мангизи
се изразява в страх или насилие... ...

Не съм добра във твоята игра,
победата си е изцяло твоя.
Аз мрежи не обичам да плета
и не харесвам да играя роли.
Аз плача само с истински сълзи, ...

Сънят, като премръзнал пътник,
във слепоочието ми застина.
Забравен шум от воденица
и глас на бухал ме застигнаха.
Открехнах портата, огнището ...

Решиш отново косите ми, небрежно разрошени.
Полазват ме хиляди тръпчици, не издържам - поглеждам те.
Потъваш омагьосан в очите ми, а аз в твоите сякаш се давя...
докосваш устните ми с пръсти, напоени с цигара.
Разбира се, бавно и хищно се приближаваш и ...

Срещна ме, да… не ме подмина,
в лицето лъхна отново топлина.
В душата ми понесе се лавина,
сърцето пак остана с празнина.
Спомените в мен не ще останат мрачни, ...

Гъсенице, утрото ли чакаш,
прохладата ли ранна
или сутрешния вик, дошъл
от устни неродени?
Гъсенице, в очакване ли страдаш ...

За употребата на счупеното
Счупеното настрана –
грънците строшени
няма да държат вода,
сто пъти лепени. ...

Бодат последните лъчи
свещички в тази земна пита,
а аз притворил съм очи...
Да дойдеш ли при мен? Не питай...
Не ме развлича, ни гнети ...

Аз и върбата
Така е тихо край върбата,
в краката ми поточе ромоли.
Поседнах аз, разтворих си душата
да споделя туй, дето ме боли. ...

Знам, че чуваш, когато говоря,
аз съм чувство, написано в стих,
и в мига, в който ти ми отвориш,
ще политна със вятъра тих.
Знам, че чуваш, когато се смея, ...

За всеки път, когато исках да крещя,
но само тихо свивах рамене;
за всички дни, в които исках да летя,
а грубо в камъните търках колене,
за всяка дума – плахо премълчана, ...

Пак зейнали са дверите ми, да те чакат
през тях да влезеш, като вятър,
но времето през преспите, Игнате,
отсея чувствата ти лихи...
Не мога със пшеница да те ръся, ...

Всяка прилика с действителни събития и лица е изключена.
Ако румънският вятър спре да носи зловония от блатата и Русенската зенитна батарея не улавя вече с радарите си облаците кръвожадни комари, атакуващи мирното ни население, това може да означава две неща. Или е гръмнал заводът за хлор в Гюргево ...

ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО
Да, какво е гражданско общество? – Въпрос, който е с лесен отговор. Гражданското общество е изградено от не правителствени и не партийни организации, защитаващи правата ни за съществуване в този свят. Правото ни за един по-добър усъвършенстван духовен свят, където материализмът о ...

Ще падне. Алиса полетя към заешката дупка без предупреждение, само че очите му бяха кафяви, почти черни и приличаше едновременно на Джулиано Джема и Робърт Редфорд. Като стигна дъното, видя с крайчеца на окото си белия чаршаф, увит около слабините му, и пожела да не беше вземала този топъл душ, твър ...

Тя...
грижливо събира звездите във шепи,
търси път в тъмнината, за да тръгне напред,
ала споменът, който обръща планети,
все я връща назад към отминали дни. ...

Де да можех със един замах
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...

КАМЪЧЕТО СИВО, МАЛКО…
Камъчето малко
колата ми обърна,
натъжих се жалко –
накъде да свърна… ...

В кабрио "Форд"
целувка бикфордова.
Сняг от горещи очаквания
върху клепачи от синьо-студени пламъци.
В цилиндъра на магьосника ...

Спорове
В домашната сцена нараства волтажа...
Чернеят от злобата гневни очи..
Аз спорове жалки пред вас ще покажа.
Най-често защото за тях си мълчим… ...

Не всяка вечер има щастлива развръзка и не всеки ден има щастливо начало. Това не трябва да ни довежеда в никакъв случай до деня, в който си мислим, че всичко е объркано. Може и така да е, но си заслужава да поживеем още малко в сладка заблуда, че винаги може да се случи нещо неочаквано и толкова ху ...

Коледа без теб
Коледа без теб е невъзможна.
Коледа без теб е просто студ.
И елхата даже е тревожна,
с нея сме сами за кой ли път. ...

Коледа е!
Коледа е! Толкова красива!
Навън снегът вали, вали,
снежна приказна картина
озарява нашите очи. ...

Сълзите на мама - сок от лозница...
На гроба на тати - ръкойка пшеница...
Отиде си дядо с мезето и виното,
да гледат със Трифон на бакърчето киното...
Отиде си баба при Дева Мария... ...

Деца умират всеки ден. Нелепо!
За тази мъка малък е светът.
Очите гневно гледат към небето,
но Бог мълчи пред всяка нова смърт.
Сърцата ни от болка се втвърдяват ...

Прекрасно е да се влюбиш отново,
да знаеш, че някой те чака,
да виждаш очите щастливи,
да усещаш, че отново си жив.
А сутрин, когато отвориш очи, ...

Настъпило е пак солено мъртво време,
в пролуките на мрака се всмуква и седи.
В часовника се лута полудяло бреме,
пришпорва си стрелките, минутите реди.
Какви минути, години вече отброява, ...

Животът ми притихва
в шепа
обич.
Сълзите, вкаменени,
издраскаха ...

1.
Mоля те, мамо, среши ме
като теб - на къдрици!
Или отгоре, на изворче.
Плаче детето, неутешимо. ...

Ако ти кажа, че си мил,
ще останеш ли такъв до края?
И покажа, че съм силна
или поне, ще се старая...
Ще ме хванеш ли кажи, ...

Звездичка
.
Звездичка падна от небето
и попадна тя на място, над което
властваше безскрупулната тъмнина. ...

Сълзите ми никой не вижда,
те са капки вода
и бързо се сливат
в едно с дъжда.
Сълзите ми никой не вижда, ...

Ще дойде ли Коледа за нас тази година,
ще се отбие ли и в нашия дом?
Ще намеря ли в нейната чудодейна сила -
надежда, опора, подслон?
Ще светнат ли лампичките на елхата, ...

Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...