Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси, ...

Огънят угасна
завинаги,
няма кой да го
запали отново...

Мъгла
Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,
белезникаво безмълвие зад прозореца...
Къщи, дървета – скрила е някъде
и всичко разтвори се в нея, ...

Родена в плът,
всеки ден
умира...
… заключена
в затвора на пагубността и страха, ...

Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти ж ...

Любовта е щастие в очите,
до червено разпалени сърца,
чудеса, съпътстващи дните,
светещите от топлина лица.
Ти винаги си толкова добра, ...

Кръвопийци
Ти прощаваш ми моменти толкоз нежно кръвопийски,
ала как да ти го кажа, като не е на английски?
Че е глупаво да лъжа и безумно да очаквам
как ще дойде ден, във който ме напуска съвест ся'ква. ...

Неповторим и с обич сътворен,
сред мъртвата безлунна тъмнина,
светът припламва в огъня студен
на есенна тъга и самота!
Тъй нужна си, премъдра красота! ...

Тишината ако не успея да пленя,
езиците на мислите ако не срежа
и не прескоча празнотата на шума.
Ако безвремието задуши ме в мрежа.
Как бих дочула в някой късен час ...

Баба съм на трима внука
и ще ви разкажа тука
как минава ми деня
от сутринта до вечерта.
Единият се казва Християн, ...

Упорито следвай си мечтата.
Подреди живота си сега.
Не обвинявай никога съдбата,
не чакай падаща звезда.
Държиш в ръцете си живота. ...

Розата разцъфна, събуди се вече,
щастието навън те чака, прегърни го,
ала щом прегърнеш го ти,
то изчезва в миг, нали,
защо така се случва, ти кажи?

Навън е есен и листата вече паднали са.
Небето е по-мрачно и от бездна...
Вървя през парка празен
с една бутилка отлежало вино (или тъмна бира).
Вървя и моят спътник е луната - ...

Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости, ...

***
Споменът за теб -
милувка на глухарче.
Лекичко нагарча...

Габърът почти съблече златната си дреха,
тополата и тя със свян оголи стройни клони.
Студен и влажен, силен вятър птиците прогони -
техните ята към юг на дълъг път поеха.

Асъм българче, горката
майка мене ме износи.
И, измъчена, жената
от света се махна този!
Асъм българче, обичам ...

Всеки път, когато срещнеш някого, се надяваш, че този път ще бъде друго, по-различно, по-добро, но не... Натъкваш се на поредното разочарование, дори по-зло... Някой ти казва, че те иска, но явно не достатъчно...
Как да наречеш такъв човек? Този който мисли, че всичко е игра, този който изрича думи, ...

В прозореца, приличен на решетка,
процежда лъч – измамна светлина.
Нощта е вещица – за чужда сметка.
Пропуска някаква мъждива топлина.
В прозореца, измамно отразена, ...

Подкована с фалшиви стремежи,
галопирам към нощи катранени.
От предишните славни манежи
само шепа сълзи са останали.
От косите ми - грива златиста, ...

(или как гълчи тя!) - аw_neli i gOra
- Не настръхвай от тишината бяла!
Слънцето днес пак високо пече
и светлината му пак те е огряла...
А животът... той все така си тече... ...

М А С К А Т А
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: живот ...

Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орб ...

Погледни към звездите и виж,
те редят твоето име в съзвездие,
погледни към слънцето и
сините облаци,
и виж как те редят твоето име ...

Има ли през зимата мечти?
Къде зимуваш ти, любов?
Ще топлиш ли пак нашите души,
или ще си останеш тъжен зов?
Кажи, любов, ще дойдеш ли сега, ...

Неизвестността ме притеснява,
непривичен страх ме все обсебва.
От тревоги пулсът зачестява,
имам чувство - нещо ме преследва.
Все по-сложен днес животът става, ...

Като звезда сияйна
е неземната ти красота.
Сладост тъй омайна,
кадифе на нежността.
В Сливница цъфти кокиче. ...

ЛЕЛЕ, МАЛЕ, ЛЕЛИ…
Леле, мале, лели,
много на мунти сме ги взели!...
Имам аз въпрос:
зетят е Муньос, ...

Милата ми внучка
вече е голяма.
Скоро тя ще стане -
цели две годинки!
Любовта на мама! ...

Нямам!
Вяра никому!
Няма вече слабост и наивност!
Зная! Лошо е човек да се зарича!
Зная! Може да греша! ...

МОЯТА ВОЙНА
(Цикъл)
АПОКАЛИПСИС
Няма вече да сме същите.
И земята няма да е тая. ...

На мене този цирк не ми е смешен, господа.
Дори латерната ви фарингитно стърже,
дресьорът доскуча на тигъра, и той умря.
А клоунът е откровено тъжен.
Лъвицата презира всички, във комплект, ...

Не искам спомен да си ти.Не искам аз да те забравя,захвърлен в миналите дни,по малко ти да избледняваш.Не искам огнена жарава,не искам бурни ветрове.
Спокойно нека времето изтлява,защото ти си всъщност прероден...във птичи поглед, или на елен в очите,учудено откривам те, нали?В нощта, когато пълна е ...

Привет, съдба
Да мажеш, да сучеш,
пак ще си ти, да знаеш!
Какво от туй, че понякога си черноока!
Навярно не е трябвало да си зеленоока! ...

„Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“
Фридрих Ницше
Последната от всичките ми бездни
подпря клепача на окото с рамо.
Оттам потече синьото. Изчезна. ...