Къде отиваш, моя обич ненагледна,
кога ще видя твоята усмивка бледна,
знаеш ли, сърцето ти за мен гори,
повярваш ли - ще ме откриеш ти.
Моята сълза по пътя ще те води, ...

Есен.
Заваля. Вятърът довея куп листа.
Слънцето засрамено се скри,
облаци замрежиха
топлите му предани лъчи. ...

Едно дете... Къде ли го изгубих?
Й. Господинова
Моя малка спяща красавице...
Прости, събудих ли те, мила?
От щастието е... в сърцето ми... ...

Неразбрана
Пак оставам неразбрана.
Защо съм аз всеотдайна!?
Все така ли ще остана.
Като книга прочетена, но неразбрана! ...

Изпитание - защо ли ?
Самичка в болничната стая,
скована с болка безпощадна
и мисълта - крилата птица жадна,
помахва тихо с мощните крила... ...

Понякога трябва да тръгнеш,
дори сърцето до кръв да боли.
И очите до край да затвориш
като слепец на път със коли.
И всяка от тях е преминала болка, ...

Тихо, нощ...
Вечност, зима…
Смях, сълзи...
И чаша вино...
Скреж, стъкла... ...

Говори се, че: „Не всичко, което се научава, се съдържа в книгите.” Сравнете и съпоставете знанието, придобито от опита, със знанието, получено от книгите. Информираността значи ли познание и помага ли за изграждане на личностната позиция в съвременния свят?
"Не всичко, което се научава, се съдържа ...

Вилнеят бури, дъжд и ветрове.
Студени капки блъскат по стъклото.
Разсърди ли се ноемврийското небе,
или по лятото тъжи горкото...
А ние с теб - две есенни врабчета, ...

It's Just Me
I'm creeping my way out so you can see me
I'm crawling my way around 1,000 cities
You all stop and stare, I don't need your pity
I'm living my life in this hell ...

В кухничката зад пердето
На Йони
В кухничката зад пердето аз Приятелство отглеждам.
Всяка сутрин го поливам с трепети, мечти, надежди.
Късно вечер го прегръщам с мислите си необятни, ...

Пк за нея
Помня как те срещнах плахо...
Как останах без очи!
Мойте чувства при теб спряха,
аз се влюбих до уши! ...

/ на Плами Троева -plami-lazyr- стих, портрет /
"Тръгни си, за да те запомня
и сричайки те, пак да те обичам".
За теб съм негледжосаната стомна.
Целунеш ли ме жаден - аз се вричам... ...

Вървиме през този живот
винаги търсейки нещо.
Дали под небесния свод,
зиме и в лято горещо.
Търсим има ли смисъл ...

Любовта се лекува
Колко много напразни надежди,
обещания, пълни с лъжи!
И защо? И кому е потребно
счупеното да се лепи? ...

Хладен дъжд рисува боязливо
утро върху потните стъкла.
Не дъждовно, някак си сълзливо
този град осъмва за света.
Улиците дишат учестено ...

Защо ли ден след ден се мъчим
да хвърляме предизвикателства (ненужни)
към поредния житейски тежък миг
на земното ни съществуване?
Нима си струва после ...

... над трупа на лятото надвесена
да обвивам спомена в мъгли...
В. Чапанова
Ще те затиснат ниски небеса
и грижи. Детска врява. Пълен хаос. ...

HEINZ KALAU Wenn du nicht da bist
Wenn du nicht da bist,
hab ich noch immer,
was du gesagt hast
und dein Gesicht. ...

Въздухът беше студен в нощта когато избягах,
очите ти бяха повече отколкото можех да понеса;
тичах толкова бързо, тичах като луд,
но все още не можех да се спася…
Картините са още запечатани в съзнанието ми: ...

* * *
Толкова много омраза.
Толкова много съдби.
Толкова много емоции,
обречени малки души. ...

Очаквай циганско лято
твойте мъгли да разгони
и да облее със злато
твойте оголени клони.
Очаквай по старата шума ...

Чака ли се да дойде време за обич!...
Чака ли се да отмине с облак дъждът!...
Как да носиш сърцето в бодливи скоби
дето го изстискват и разкъсват всеки път,
щом от зима душата на глас завие ...

От друго време
Една красавица изникна в тъмнината
и с остри токчета прониза безпокойството,
самоуверено прекрачи през чертата
на всякаква наложена условност. ...

Говорната способност на хората възниква в далечното праисторическо време. Тогава се поява началото и се оформят езиковите семейства, които съществуват при появата на писмеността.
Езикът е основно средство за общуване между хората, което е специфично за тях. Необходимо е да се отбележи, че той се явя ...

АРЖЕНТИНСКО ТАНГО
Аржентинското танго
белязва с огън
празничните
дни. ...

Не онези от вас ще запомня,
дето взеха от мене без съвест,
за един моят ум ми припомня,
дето винаги в мислите пръв е...
За един, който всичко си даде, ...

За тая усмивка, що не гасне,
за всички казани слова,
за таз любов, що в омраза ще прерасне,
за всяка болка и сълза...
Затуй, че с нея ме сравняваш, ...

Поредните ми капчици акварел...
Художникът се казва Виктор Зелик . Ще ви хареса!
Б.
От влажната мъгла
поели, ...

Предателят
Никой не знаеше твоята драма.
Само Иисус я разбра.
Кажи, защо, кажи, Искариоте,
нима вината беше твоя, ...

Едно дете обичаше небето
и с жаден поглед птиците следеше.
Едно дете от времето, в което
небето сякаш златен огън беше...
A маковете, пламъчета живи, ...

Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...

Трябваше да мина през това.
Как след туй да стана на вселена
и да раждам приказни деца?!
Но защо използваха вретено?
Можеше по-лекичко, с финес. ...