Мечтаната жена
Не бе жена, а огнена стихия,
влудяваща със поглед стар и млад.
Снагата й обсебваща магия,
ксите й безкраен водопад. ...

Сълзи през смях в сърцата празни,
душите ни уж пълни, кухи са сега,
да бъдеме щастливи в опити напразни,
блясъкът в очите е мерило за тъга.
Сълзи през смях, а още малко ни остава да живеем ...

И след толкова много надежди
май съвсем си изгубих очите.
А без тях все по-трудно се вглеждам
в самотата, в морето, в звездите.
Тишината без теб е зловеща ...

Ще присъствам, зная, в съня ти,
като дим от изгаснала цигара.
Оставих те без дъх, дори без вяра,
и не ми се ще да те намирам пак такава.
Ако те позная, ще се върна, ...

Цял един живот не ще ми стигне
да се извинявам и да ми прощаваш...
Хиляда години да минат,
не ще изкупят вината и болката,
които ти причиних… ...

Шепот, допири, мисли за грях,
прикрити с шеги
и капка страх
мислите ни ще изгори!
Случайни докосвания, погледи... още...! ...

Елена Димова
Аспаруховата конница... спря на Дунава
и тя не се върна назад!
От орда прабългарска
роди се днешният ни свят. ...

Пристъпвам тихо, в стаята,
при теб. Посягам към лампата
– светло е.
Виждам те в цялата ти прелест,
а челюстта ти леко потрепва ...

За тебе аз скривам сълзите си и нощите, в които не спя.
Безнадеждно изгубих мечтите си и осъзнах какво е самота.
Да скриваш вече ръцете си под меката възглавница,
които галеха лицето ти във сигурност и топлота.
Да се връщаш назад е болезнено и мрак изпълва моята душа, ...

Когато луната по тебе пълзи,
заспиваш унило, а тя само тъжи.
Проблясва от ревност самотна звезда
като празна черупка, като празна душа.
Звезден прашец си запържва въздишки. ...

Когато си Заминеш
Навън дъждът вали, а в мен напират пак сълзи,
сълзи от мъка, жалост и тъга, сълзи на любовта.
Защо бе тъй жестока ти към мен,
с какво сгреших, за да ме накажеш тъй. ...

Светът е малък, побира се в шeпа ръка.
А ръката какво е? Нима може да обхване света?
Не, тя е малка и нежна, но някога НЕ...
Но тя може да каже това, което ти не можеш винаги – НЕ.
* * * ...

Препускат откраднати мигове
Ловим ги изкусни сме магове
Развяваме всякакви флагове
Прескачаме смело прагове
За една любов забранена ...

Без теб
Калдъръмени улички
водят ме в мрака,
прихлупени покриви
ме следват покрусени. ...

роман на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
...................
Милано, Италия.
В дебрите на огромната и гъста гора "Пранимоли" около Милано е скрито главното сборище на "Ордена на ренесансовите сатанисти". То представлява каменен четирикорабен замък, украсен отвън с множество фигури на м ...

- Знаеш ли? - прекъсвам я аз. Весарион Григориевич Белински пише: "Един от най-висшите и съществени принципи на истинската нравственост се състои в религиозното достойнство на всеки човек, а после вече заради неговите лични достойнства, колкото той ги има в живота. Симпатично съзнание на своето брат ...

В днешно време вече навсякъде се говори за пари. Икономическата криза в България вече се носи десетки години. С всяко ново поколение, все повече усещането за криза убива младите и те решават да обърнат живота си на 180 градуса и решават да поемат в търсене за по-добър живот. Някои от тях бягат в гол ...

Искам да остана на брега
Искам да остана на брега
на езерото с нежен аромат,
да вдъхвам тайните на вечерните сенки,
да се топя от блясъка на лунната вода. ...

Фо не иска да живее
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...

Пазя уникалните ти признания
с вкус на хиляда и една нощи.
Обичам пролетното ти дихание,
дарявай ми от него още и още.
Светица си. Налей ми да пия ...

Свят на пари и интриги
изпива отвътре всеки от нас.
Стават все по-малко добрите
хора час подир час.
. ...

На моя най-добър приятел...
посвещавам тези стихове,
но никога не ще отгатне...
тайната на моето сърце!
В забързания делник... ...

ГОРЧИВО 2
По изгрев събирам парченца разбита умора.
Разбърквам ги в чаша с кристали горчиви сълзи.
Наливам горещо безсъние - и съм готова
за новия ден, в който времето бавно пълзи. ...

На Даяна
Очите ти са спомени - небесносинитe,
огряващи чернилото на космоса!
Възкръсващи за слабите, снизяващи за силните!
Втъкани в смисъла - да омагьосват! ...

Лифтиба - Дяволът
(Autori: Pietro Pelù & Federico Renzulli)
(Автори: Пиетро Пелу & Федерико Ренцули)
Giro di notte con le anime perse
Sì della famiglia io sono il ribelle ...

A Drop In The Ocean
A drop in the ocean,
A change in the weather,
I was praying that you and me might end up together.
It's like wishing for rain as I stand in the desert, ...

В сърцето ми промъкна се на пръсти,
оставяйки по пътя си звезди,
със името ти нощите си кръстих
и паднах в плен на твоите очи.
Но избледня смехът ни и изгасна ...

Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети е ...

„Има някъде тъмна стая, без нито една искра светлина да прониква в нея. Тук винаги е тежка нощ, черна и непрогледна, тежаща колкото може да бъде една цяла вечност.
От мрака между стените ѝ подухва леден вятър, сковаващ всяка мисъл, промъкнала се с идващите, свела ги в преклонението на смъртния страх ...

Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но ни ...

Струната на моите послания
бе силна, бе звучна, бе толкова лирична...
Създадена необичайно,
подхранвана с дни.
Песните и бяха чувствени ...

Три пъти тази нощ във съня си умирах,
три пъти като сянка в света се завръщах,
три пъти светлината дирех, но не намирах,
три пъти с безнадеждност аз се загръщах.
В шарени стомни надежда наливах, ...

Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...