В очите тъжни чувствата лежат
и грозни думи в мислите тежат,
горчиви клетви давят се в сълзите,
мечти въздъхват тихо край молбите.
Жестоко се забиха във сърцето ...

Какво ли всъщност е доброто ?
Навярно е обратното на злото.
Навярно е невинно, честно.
Дали да си добър е лесно ?
Ако помогнеш на приятел във беда. ...

Когато дъждовете си отидат...
Потегля лятото и с тихи дъждове
небето есенно проплака,
засвириха прощални ветрове,
листата тихомълком пожълтяха... ...

Събудете се, българи!
Българче съм, но живея
в една циганска държава.
Българин ще се наричам,
ала циркът продължава. ...

Тогава...
И болката жестока ще отмине,
и любовта ще се превърне в прах,
и ние вече няма да сме същите,
а чувствата ще тънат в черен мрак. ...

Египет 863 година преди Христа
Пилий седеше на издялан камък до правоъгълното свещено езеро, което се намираше в южната част на храмовия комплекс в Ипет-Сут. Наблюдаваше едва забележимите набраздявания по водата, които лекият ветрец създаваше по иначе гладката повърхност на езерото. От време на врем ...

Тихо идва есента.
Прокрадва се
като любимия.
Узряване и размисъл -
те винаги вървят ...

ЖИВОТ
- Здравей! Приятелко, къде си?
- На пътя "Живот" съм закъсала!
Чакам в мрака звездичка да блесне,
или гръм небе да разкъса, ...

Преди години мислех, че няма мъж, който да ме накара да заплача. Че няма такъв, който ще ме накара да падна пред иконата и да се моля. Че не съществува такъв човек, който би ме накарал само с поглед да обиколя и обърна целия свят. Е, мисля, че сгреших в преценката си. Този мъж навлезе в живота ми с ...

- Яйца на очи? Когато каза, че ти ще сготвиш вечерята, трябваше да се сетя, че и това няма да направиш като хората. - Скъпата ми Маги не спираше да мрънка. Не мога да се сетя кога за последно беше доволна. Не я обвинявам. Това е, защото не ù давам нищо, което иска.
Наистина не мисля, че някога съм я ...

Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...

Животът на човека започва от момента, в който една мъжка полова клетка се среща с една женска. Тогава се случва онова необяснимо чудо, две различни и отделни клетки създават нова клетка, носител на уникална информация, данните за новия човешки организъм. Цвят на очите, пол и цвят на кожата. Ражда се ...

Спомен или следа
Цъфнаха дървета
като булки с рокли на цветя.
Някой ги натрупа през нощта,
с нежни листенца и белота. ...

Бях забравил за миг, че съм аз.
Бях забравил за миг, че съм този,
онзи мъж с неприятния глас
и със хиляди неми въпроси.
Бях забравил, убийствено сам. ...

"ДАЛНОВИДНОСТ"
1.
За да проявяваме тактичност,
нарекохме ги нежно "Роми".
А те за благодарност, ...

И моля те,
не дърпай август
за опашката.
Не искай всичко
пак да се повтори. ...

Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша, ...

Стихотворенията с номера от 1 до 7 са част от стихосбирката "Нощни пеперуди"
7)
* * *
Ти си магия,
от която пия, ...

Пеперудите не са ли като балерини!?
Не озаряват ли с свойта нежност нощта!?
През тези всичките изминали години,
като усмивка нежна не премахват ли
насъбралата се в теб тъга!? ...

Не съм жена, а гладна птица,
копнея за трохи любов,
при теб съм, за да ме нахраниш,
смирена, твоя доживот.
Но моля те, недей да бъдеш ...

Магьосник чуден си –
докосваш със слова,
с финес шлифоваш
загатнатата красота
и заструява музика, ...

Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...

Една моя компютърна рисунка и още нещо...
Надявам се да ви хареса!
Б.

Дано ме намокри цяла дъждът!
Страховете ми да отмие!
Да ми прошепне, че ти си мъжът,
който може от дъжда да ме скрие.
Да ме прегърнат със сребърен звън ...

Съгласието потвърждаваме със "да"
и всички го приемат еднозначно,
но отговорът "не" от устата на жена
винаги звучи загадъчно и многозначно.
.................................................................... ...

Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг ...

Стъпало по стъпало на живота
по стълбата нагоре продължавам...
Дори и паднал,
изранен и потен,
пак ще пълзя – ...

Американска мечта в български вариант
Какво е „Американската мечта”? Това да преуспееш в живота, да си финансово независим, да имаш кола, жена и 2 деца, които да те радват... Да, звучи перфектно, но дали е възможно това да се направи в България през тези мрачни времена на кражби, корупция и деградац ...

Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...

Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...

Лежат в студени гробове безмълвни
Левски, Ботев, Бенковски, Обретенов.
Гледат те със скръб в очите
как народът български измира.
Дяконът в гроба се обърна, ...

Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...

Аз съм такава и не мога да бъда различна.
И съм единствена -
най-истинска в своите стихове.
Нося в душата си обич орисана
и света преоткривам като дете. ...

Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите! ...

НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...

Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов ...