Възпяват те поетите,
когато още цвят си неразлистен,
когато на бял кон вятърът те вее,
когато си самото обещание,
загадка и въпрос неясен. ...

Колко пъти щe слагам край?
И колко пъти краят няма да е "край" ?!
Връщам се съвсем в началото,
може би, за да спася изгубеното
доверие... но предателството ми тежи ...

Само днес тъпчи ме, позволявам,
нямам сили да се съпротивлявам!
Удряй, груби думи говори,
раната все някога ще се затвори!
Не искам отговори на "Защо?", ...

Орис
Трите влъхви - три съдници,
спорели над пеленак:
- Да е хубав кат' момиче!
- По-добре да е юнак! ...

Брътвежът на времето
Листата споделят в полъха
„аз бях”
„видях”
„почуствах”. ...

Цяла нощ
светкавиците
плющяха
по гърбовете на облаците.
Лъскавите им черни задници ...

Някои, за да живеят, искат
усмивка, целувка, прегръдка, признание.
Дори без самосъзнание.
И без да носят послание.
А ти прегърни се сам със своите ръце. ...

На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...

Внучката
Дойде си внучката… едва познах
детенцето от преди две години.
Пораснала, забравила езика.
Забравила най-близките роднини… ...

Пърхайки с мокри ресници, през плач
ти ми разказа как снощи, далече
в свойта летяща чиния по здрач
те обладало зелено човече.
И в подчертан еротично аспект ...

В юзеро-примитивния, архаичен свят
мислели, че тъй се прави политика:
с фес,
по долни гащи,
нагло, ...

Не му е голяма чалмата,
ами му е малка главата!
..........................................................................................
На ръст е като Айфелова кула,
устата му - Ниагарски водопад, ...

Стихотворението е част от стихосбирката "Нощни пеперуди"
6)
ПРОЛЕТ
Разпукаха първите пъпки
и пролетен лъхна ветрец. ...

Сърцето ми е малко зарче в табла,
но може то света да побере,
би трепнало единствено пред жалба
от две посоки - коя да избере...
Понякога е твърдо като камък, ...

22 септември
Денят на независимостта е светъл празник,
носи историческа слава и героизъм,
изживяхме миналото със стоицизъм,
той буди патриотични чувства в мен, ...

Ще помня вечно тез зелени очи,
които плачат без сълзи,
плачат, когато мен ме боли.
Тъй странни са те,
изгарят от любопитство и желание. ...

Въпросът не е дали ще го намеря,
аз вече знам, че го открих.
И ред в душата ми въведе
с любов, с един написан стих.
Въпросът не е дали ще търся, ...

КЪМ ВЪРХА
Високо е,
високо е върхът!
И облаци понякога
на раменете му почиват, ...

Като малка пчела
снощи в мойта глава
твоят повик „Ела!“
цяла вечер жужа.
Ти ми даваш ръка, ...

Те са влюбени!
Те се обичат -
две палитри
с различни бои...
Те любов ...

Ах, греховници безсрамни!
Ах, вие, долни същества...
Души болни,
затворени във грешна плът,
не един, двама – ...

ПЕРЕСТРУВКА
Икономиката е в растеж
(като младенец),
а ние сме в дълбок падеж
(като чужденец)… ...

Безвремие. Безволие. Безмълвие.
В безстрастие удавена вина.
От старомодно, крехко милосърдие
процежда се студена светлина.
Първичност. Приповдигнатост. Припряност. ...

СВЕТЛИК
Със радост срещам залезите уморен.
Разгонвам ято мисли неспокойни.
Завързвам в папките изминалия ден
и шия с кръпки дневните пробойни... ...

~&*Любов ме срещна...
В стаята на мойта самота
Тази нощ Любов надникна...
Не я поканих~
Влезе си сама ...

Каквото и да напиша,
докато дишам,
най-много съжалявам,
че достатъчно често не казвам
на хората, които обичам, ...

НАЗЛИЕ
Градският площад беше празнично украсен с лозунги, плакати и портретите на партийните ръководители, както и на видни дейци на международното комунистическо движение. Само Сталин вече липсваше от колекцията. Манифестиращите бавно се придвижваха към трибуната, издигната за случая, където първен ...

Мигът
Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И зовеш...
Брегът се рони и политам –
не можеш вече да ме спреш. ...

Подвластен си на лунен студ,
мътнее белотата на душата
и не веднъж си бил ти груб -
с усмивка изкривена на устата...
Безчувствен мъж си ти, студен... ...

Беше ли нужно
На улицата няма минувачи,
дъждът прескочи не една ограда.
Облаците шият небосводи,
а накъсва ги тъгата ми в душата. ...

не са ми достатъчни
изгревни тихости
или лъжовно дъждовни мелодрами
на прозяващо се небе
не са ми достатъчни лунни сияния ...

Сините, сивите, белите гривеци,
бързо размахват крила.
Викат ме, молят ме, мамят ме, канят ме:
- С нашето ято ела!
Нашето ято е дружно и весело! ...

Свиха облаците черни
над крайморското градче
и дъждът заръси перли
от небесното каче.
А на плажа му подгизнал, ...