Бях съвсем близо и видях как малкото момиче бърка в чантата на едрия мъж с побеляла коса. Момичето, разбира се, беше с мургав цвят на кожата - дете на улицата, парцаливо, рошаво, но с големи, красиво изразителни очи. Точно тази изразителност на очите го издаде, че се опитва да прави нещо нередно. Вс ...

Двама...
Двойка влюбени...
Две тела, покриващи се
страстно, грубо, мръсно, да!...
Най-красивото ръкописно "Д" ...

Сънувах, че падам не един или два пъти. И то от висока кула като тази от приказката за Рапунцел. И отдолу има бодливи храсти.
Някои казват, че докато падаме, ние умираме. Не знам, не съм пробвала. Не мисля и да пробвам, защото е вредно за главата. Но сънят беше толкова реалистичен. Направих сравнени ...

Напръстник
с вино мелнишко изпих,
и после в канарите го разбих!
Защо така мълчите, темерути?
Пиянството без песен не върви! ...

Не стихва онзи пламък помежду ни,
съгрял ни с ласкави лъчи.
Докоснеш ли най-нежните ми струни,
мелодия ще зазвучи.
И не е нужно да ми казваш нещо - ...

Палтенце впито, модна шапка,
една полюшваща харизма,
усмивката й – много сладка...
(Същинска котарана в чизми)
На спирката тролея чака ...

Съблякох надежди, и гордост и грях,
захвърлих ненужни и жалки стремежи.
Останах без нищо, без сън и без смях
нощта ме покриваше с лилави одежди.
Градих светове със шепичка кал, ...

ВАЛЕНТИНКА
Свята обич в сърцето,
нежен блян в душата,
златен клас в полето,
сладък грозд в лозята!... ...

В сън сънувам смуглото си лято
с мъж, по мене навалял във дъжд.
Над чардаци любил ме с летеж на ято,
а в полето - насред цъфналата ръж.
Устни жарени със дъх упойващ ...

По Мадлен Алгафари
Цял живот на Любови се учим –
към майката, към жената, към детето, към племето...
И докато себе си заобичаме
осъзнаваме, че всъщност ни е свършило времето. ...

Безсилие, облечено в ярост.
Викаща самота.
Човечност в дрипи.
Босонога топлина.
Сянка на любов. ...

ЩЕ ДОЙДЕШ ТИ
Ще дойдеш ти. Ще дойдеш пак,
след снежния метеж на зимата.
А вятърът - проклет хлапак -
ще свири още зад комините... ...

Нещо ме влечеше към Щефансдом.
Роднините ми нямаха търпение да прахосат следващия час в пазаруване, но аз нямах подобно намерение. “Отидете сами,” настоях аз. “Ако се загубите, просто попитайте на улицата за Щефансдом и всеки ще ви посочи пътя към мен.” Махнах им за довиждане и се отправих към входа ...

I.
Оранжево вретено
с опашчица зелена –
ще сготвя с него супа,
а Зайко ще го хрупа. ...

Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...

Чашата ми с вино не доливай!
Аз докрая всичко си изпивам.
Никога не искам половинки.
Тебе също целия ще имам.
Чашата ми с вино не доливай! ...

„Свободен избор”
Свободният избор, във времето днешно,
„свободен” е само на думи ̶ фиктивно,
привързан към правото наше успешно,
го носим на челото с гордост, наивно! ...

Закусвам сутрин рано от росата.
Обядвам топли слънчеви лъчи.
Следобед облаците са салата.
Вечерям със студените звезди.
Тръпчиво вкусен ми е аромата ...

НЕСКРОМНОСТ
Нескромен съм.
И зная, че излишна,
ненужна скромността у мен остава.
С какво се различавам от Всевишния? ...

Животът ми - път през гората
Животът ми - път през гората.
Вейки ме шибат до болка в лицето.
Някъде пътят препречват ми клони дебели,
Понякога паяжини се вплитата в косата. ...

Напразни салюти
Без всякаква стойност
бе тази епоха,
в която застрада
добрият човек! ...

Залюбило прасе комшийска свинкя,
погрухваща в съседната градинка.
Сърцето му в обич запламтяло,
а то, прасето, цяло залиняло.
Бай Трифон, шефът му, го бил нарочил, ...

ВЯРВАМ В МОЯТА ПРАВОТА
Вярвам в моята правота,
като на тиха пъстроцветна есен.
Красива, закичена като зора,
превръща думите ми в песен. ...

Сигурно се чудиш какъв е светът –
нима заслужава си болката,
или пък струва си нервите
дали всичко е толкова трудно.
Нали казват – нещата се подреждат ...

Някога бе роден той в усмивка пред слънчеви порти.
Сърцето му мъката не познаваше - предвиждаше полети.
После, в дълъг път, залеза опозна, но залеза в погледите
... и тръгна в посока, различна от тази към глухите погреби.
Пътувал през радости хиляди, скърби безбройни, ...