Насред площада луната кърви
Насред площада луната кърви,
моля те, кажи, че не кървиш и ти,
толкова е студено, тук сама,
в Бог ли да вярвам, в теб или в любовта?! ...

*
Есенен вятър.
Гледаш - и чуваш,
слушаш - и виждаш.

Вървеше с бавна крачка към мястото на срещата, но вътрешно не беше спокоен.
Независимо от разказите на приятели по чашка, че психологическият момент ще изиграе важна роля и ще повлияе на волята му, той не вярваше. Не можеше или не искаше да се представи, но под натиска на околните се записа в клуба ...

Музика звучи
от твоите очи,
вдишвам я със ноздрите
на моите уши,
дробовете черни ...

Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...

Може би безнадеждно беше
и просто трябваше да се предам,
но мисля, че бе неизбежно това,
на теб съществуването си да отдам.
Може би ме заблуди с безброй лъжи, ...

Едно такова
рачешко време -
небето се е разкрачило
над два облака;
слънцето ...

Горещ карамел
Ти се разтопяваш по дланите ми като горещ карамел,
най-страстната частица от мен си взел,
вкусваш ме ненаситно,
привличането между нас е подобно на магнитно, ...

Чуй ме как диря твоето име,
родена съм да те открия
в мечта, в мъглата заблудена,
в надежда, може би поразгневена,
в безветрени мигове несбъднати ...

Докато имам теб, ще имам себе си.
Ще имам всяка нова глътка въздух,
изопнала гърдите ми до стон,
фонтан от трепети.
Докато имам теб, ще имам всичко. ...

Не се извинявай! Въобще не ми пука...
А дали изобщо ти направи впечатление?
Усети ли, всъщност, че аз бях до тука?
Че се разочаровах, май си в неведение...
Не се извинявай! Кога съм го искала? ...

Изваяна под пръсти на творец...
Изваяна под пръсти на творец,
една душа копнее и шепти,
потънала във ангелски прашец -
припомня си за миналите дни... ...

Самоизмислям се…
… върху криле
на пеперуда
понякога
когато не вали ...

Една усмивка - все едно в мъгла-
усмивката на брат, приятел, син или любим,
безпричинна, вяла - за беда,
останала в мига на задоволство, тъй неустоим...
Прокрадваща си път измежду бледите ръце - ...

С амброзия
от боговете на Олимп в кръвта
аз огън паля!...
Виночерпецо,
не всяко вино пее!... ...

Йоан затвори тихо входната врата и събу старите си обувки. Влезе в кухнята, където спеше шестгодишната му дъщеричка Божидара и остави хляба на малката масичка. Момиченцето се размърда и отвори очи. На слабата светлинка от запалената свещ то видя баща си, който беше седнал на пода до него. С едната с ...

Понякога
Понякога рано е, някога-късно,
а някога виждаш-вратата си сбъркал.
Напразно тук чукаш и чакаш да минеш
и влезеш във залива с двата делфина- ...

На маса дълга до безкрая
отрупана с милион блюда
отляво горд седи героят,
отдясно - най-красивата жена.
- Станете! - сякаш Цербер излая ...

Светът е пъстроцветен,
за чужди неприветен
и мъничко кокетен -
напълно безпросветен:
мъжете безпардонни ...

На земята се ражда животът
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая, ...

Сряда пеперудено наднича
в моята завивка през пердето.
Тежестта от вторниците свлича
и усмивка грейва на лицето.
Сряда непокорна закипява ...

Искам мъката ти да попия с топли длани,
да докосна всички твои мисли неразбрани,
да излекувам с обич сърцето ти от болки изтерзано,
да промия с нежни ласки дълбоките ти рани.
Искам да съм за теб мечтаното лекарство ...

Лъв
Не, не е грях, но все така си мислиш
и сякаш брошка ти блести в яката,
и помниш още - всяка дума-истина,
когато в Рая шепнеше змията: ...

По загубени улици
тичат моите съвести бесни,
непребродили утрото,
като рефрени от песни
по петите ги следват ...

Надеждата ми винаги ще е последната
трошица, паднала във огъня съдбовен
и ако мислиш, че за тебе съм поредната -
не бързай да се смяташ за доволен...
Във Вярата си вече съм облечена, ...

обрулена къща
върху чужда география
паралели тръни
меридиани лиани
бодлива ограда ...

Хумореска
Отворих пощата си днес
и там - какво да видя?
Усмихнато писмо от фен.
Поет. Май... обожател. ...

За Любовта
..............................................
керванът си върви и кучета го лаят
едва ли нещо скоро ще се промени
за тези, дето мислят си, че всичко знаят, ...

…все още пиша,
за всичко -
за море, за вятър...
но може би листът
един-едничък, ...

Искам да бъда за тебе надежда,
когато непрогледен ти се струва мрака
и непосилна за душата ти млада
в теб се стаи и заспи самотата

РОМАНТИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Морето ни се пени на дантели,
а кравата пак ни се отели
и като копринена червена нишка
чакам биометричната си книжка… ...

Имам време за размисъл...
Много мисли горчиви...
Нямам време за казване –
препускат в душата ми диво.
Напират, прескачат се спомени ...

Някой нежно ме погали~*
{08 септември 2011 г}
~&*~
Лицето ми го няма днес, Любов~*
... а само празна Нежност зее. ...

НА СТАРАТА „ПОЗНАТА”
Ти до кога ще си с тоягата?!
И кокала ни ще гризеш!
О , няма да спасиш Гъзягата...
И Благинките ще сдадеш! ...

Кестенни бисери
И кестените цъфват изведнъж,
тъй както изведнъж узряват с трясък.
Та кой не помни кестенния дъжд,
посипал с таралежчета земята. ...

Искам да те виждам всеки ден,
искам винаги да си до мен,
да се опра на твойто топло рамо,
да бъда с тебе искам само.
Радостите с теб ще споделя, ...

От всяко дърво става свирка, но тя често свири фалшиво
Млади поетеси -
на стиха метреси,
нощно време пишат,
през деня го бришат. ...

Понякога неволно ще се случвам –
в съня ти – като капчици роса,
като пороен дъжд след упорита суша,
като в очите – блеснала сълза.
Понякога неволно ще се вплитам ...

Посветено на голямата любов в едно семейство, която ранната смърт на съпруга не можа да прекърши и до днес.
Когато пак щастлива
съм в сънищата с теб,
оживява нашата балада
с думи святи ...