Не обичам късните лета,
настръхналите утрини от хлад,
замислените понеделнишки лица,
напудрени с невидима тъга,
и онзи неизбежен кръговрат, ...

Има много бездомни любови -
невъзможни за миг и нечути,
и от поглед родени – свръхнови,
в необята от чувствени скути...
Недокоснати с порива устни ...

За другите животът продължава,
за теб остана вечният покой.
И питам - има ли за нас държава -
да пази свято и животът твой.
Животът наш - на всички тези хора, ...

ХИПОПОТАМ
( ХИ ПО – ПО – НАЙ –ТАМ)
Я го вижте оня там –
какъв голям хипопотам!...
От знатните велможи, ...

Душата ми е скитница смирена,
скитам се бездомна по света,
сега съм стара, уморена,
но пея аз за любовта.
Коя съм, откъде съм - аз не зная, ...

ЗИМНИ КОПНЕЖИ
Копнеехме ние за пролет през зимата.
И чакахме слънце и син небосвод.
И често от мъка ругаехме климата...
И влачехме своя нещастен живот... ...

Доверието счупи се на две.
Едната - по-красивата половина,
в косите си закичих като цвете,
да ми напомня грешките,
когато си заминеш... ...

Не са безбрежни сини океани
очите му и в тях не се удавям,
ръцете му не са като стоманени -
за тях във нужда аз да се улавям.
Не са златисто-свилени косите му, ...

Digital Daggers - Where The Lonely Ones Roam
Won't you come out
we could paint the town red
kill a little time
you can sleep when you're dead ...

In The dark
I've written songs in the dark
In the dark, in the dark, in the dark
I've felt inspired in the dark
In the dark, in the dark, in the dark ...

Someone like you
I heard that you're settled down.
That you found a girl and you're married now.
I heard that your dreams came true.
Guess she gave you things I didn't give to you. ...

Ще заспя
в твойта плаха прегръдка.
Обръч ще съм – от ласки.
Ти ще си вятърът.
Но съм жадна - ...

И тази нощ ще гледам в тавана, мислейки, че стаята ми е празна и съм само аз тук, в тая бездушна и уморена вечер. Опитах се да се вкопча в остатъците от снощните сънища, ама те отдавна се стопиха някъде из абсурдния свят на моето въображение.
. . .
Добър вечер, мило момче.
Тази вечер ще ти разкажа п ...

Авигея
Под звуците на старото пиано
едничка мисъл се прокрадна само -
да зарисувам с пръсти силуета на жена
в проблясъка на лунна светлина. ...

Поседнах
в летния лежерен ден
на сянка шарена
в градината вековна.
И слънцето ...

Как все в най-лошия съм влюбена,
открил уж близка той душа в мен?
Как тъй съм пак сърна аз, непокорно тичаща,
търсеща закрила в нечии ден?

Когато се докосват наш'те светове,
Вселената по-тиха мигом става,
смълчани спират всички ветрове,
дори скалата на бурята прощава.
Когато се докосват наш'те светове, ...

Седяхме просто тъй във чужда стая,
напрегнати, пленени в любовта.
Тъгата смъртоносно ме омая,
когато ме погледна - заболя.
Думите престават да напират, ...

Разказваш ми за себе си сега,
в очите ти долавям много болка -
и ти си причинил тъга
през дългата житейска обиколка.
В цигарен дим си се обвил, ...

целувка между сълзи от трепет
и влажна рутина -
любовен сталактон

I
Всяка една история трябва да бъде разказана. Може би, много години след случването ù, но определено всяка, особено такава, като тази, която ще ви споделя, трябва да бъде казана. Това е, вероятно, най–интересната и потресаваща такава, на която станах свидетел през житейския си път и аз дълги години ...

Ти виждал ли си как се остри нож?
Стоманен. Без следа ръждива.
Блести като луна над вълча нощ
и бавно в тялото ù се забива.
А тя, по-черна и от кръв, ...

Планината бе място, където всички свободни по душа хора намираха своя пристан. И не защото така бе записано в дебелите книги, а защото природата там предразполагаше със своята хармония. Унифицираше изконните норми на човещината и онази дребнавост и презрителност рядко успяваше да премине през дълбок ...

Колко му е да си влюбен като някой мъж,
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда ...

Последният половин ден.
Взех си багажите и напуснах хотела. Сосо се оказа страхотен кавалер и самоотвержено ми носи тежкия сак, като не смееше дори за миг да го остави на земята. Чехкините си заминаха предния ден с влак. Показваха на всички ни някакви дребни човечета, които купили за подаръци на дец ...

Познах те –
по светлото в душата,
по бистрото в очите,
по челото замислено,
по трепета в гърдите. ...

Нимфа
Със пламъка на залезна лагуна,
догоних те сред залив от звезди.
На устните ти тръпнещи без думи,
целуващ капки лъч ме упои. ...

Човек да бъде мъж или жена?
Във този спор от вечни времена,
един приятел казваше:
- Човек,
когато се почеше във ухото, ...

Навярно липсваш на ръцете ми,
защото са изтъркани и сухи,
и бръчките по тях са вплетени
в мечтите ни пустинно глухи.
И вечер ме спохожда тая липса ...