Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.6K resultados
Човекът от пейката
🇧🇬
Той с гълъбите всеки ден говори,
внимателно трошейки хляб с ръцете...
Възбудени, те нещо му бърборят
и кацат по главата, коленете...
А той, замислен, търпеливо слуша ...
Любимия ти цвят ужасно ми отива.
Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.
Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,
докато в сърцето ти светове покълват.
И не вярваш на очите си, пустинно ожаднели, ...
Пропилях си живота безсмислено...
Сред фалшиви любови се лутах...
Като страница вече прелистена...
безвъзвратно което изгубих...
толкоз късно отново да върна?! ...
Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...
Живея аз в света на думите
а тялото ми е изпълнено с предчувствия,
с капризи, навици и свобода,
умее разума да подчинява.
То тръгва голо и трептящо. ...
Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...
Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
Обичам те, когато си пулс и тишина,
така, че да те усещам напълно моя.
Ти си несравнима и вълшебна жена,
прегръщам дъха и усмивката твоя.
Обичам те, когато си жива топлина, ...
ПЪТЯТ КЪМ ПУСТИНЯТА - ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ
Пустиня, пустиня, пустиня, пясък, пек, умора, страдание... Аз падам... Лежа под открито небе, под яркото слънце, до един кактус и размишлявам: „Какво съм аз, защо съм тук, каква е мисията ми в живота? Какво трябва да направя, за да достигна до себе си?”. И още, ...
Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани ...
Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин пише писмо на Дядо Коледа
🇧🇬
Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...
Не ти се сърдя, аз съм си виновна,
поредният урок е само този.
Аз търсих красота в пробита стомна,
която се оказа после грозна.
И може би защото съм наивна, ...
Кажи ми думичка една вълшебна,
да бъде толкова незаменима, нежна.
Откри поне едничка думичка голяма
да замени значението на думичката - Мама!
Мама значи обич най-голяма, ...
Разни хора казват – Не било важно това, а по-важно било онова - другото. Кой знае какво е това, пък камо ли онова. Все си мислех, че за нас самите трябва да знаем кои са тези неща и как ние да си ги подредим или да оставим в пълен хаос, но все пак ние да решим. Но не винаги всичко се върти около нас ...
Защо да гледам в чуждия прозорец?!
С каквото имам, съм благословен:
една врата, за хората отворена,
и през която идваш ти при мен.
От памтивека тъй е отредено – ...
- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...
Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...
Тази любов приключва ли вече?
Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.
Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!
Тази, която болна изнасилва деня ми.
Тази, която ù риташ стола и бесиш, ...
По някакви неписани закони
нещата напоследък тръгват зле:
из кухнята мазилката се рони,
боя се лющи като слънчоглед.
Но всеки може лесно да отгатне, ...
Един безкраен поглед в една случайна среща
успя непознати светове да разкрие.
Една ръка, за „здрасти” протегната,
накара сърцето ми с нов ритъм да бие.
Нахлу внезапно, тихичко, но твърдо ...
Аз бях безумната кралица,
която заповяда на палача -
в подземията страшни на двореца
да те захвърлят, щом се спусне здрача...
Че моят мъж е кралят на кралете ...