Смъртта днес празник си прави,
душата на татко безмилостно взе,
отне на дните радостта ми,
две нежни, топли ръце.
Пирони в сърце се забиват, ...

Възрастна жена, със сандвич в ръка,
тича след невръстния внук запъхтяна…
Внезапно преплете крака,
строполи се, без да помръдне!...
Спуснах се да помогна… ...

Сияеше в нощта
светулков Млечен път.
И слезе Любовта -
реална, в кръв и плът.
Докосна ме с ръка - ...

Подари ми тази зима!
Подари ми много сняг!
Запали за мен камина!
Оседлай еленски впряг!
Бог да влезе във сърцата. ...

Добро утро, зора!
Здравей, изгрев червен
и прохладен,
сияен и новороден!
Дано бъда ...

На музата
Изваяна от моите желания,
рисувана от сънищата мои,
жадувана във хиляди послания,
отнела ми до капчица покоя, ...

Важни, подстригани светли и тъмни глави.
В очите - безмълвна тревога.
Нещо все не върви,
въпреки диетата строга.
Все по-тъжно бретонът ни пада ...

Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
- Любов моя, къде си???
Алекс скочи от леглото и слезе при приятелката си.
- Тук съм, мило! - каза момичето, к ...

Аз не помня войната. Баща ми е бил на фронта през есента на 1944 г. По време на
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...

С пожелания за здраве и щастие на всички приятели!
Преко поле,
преко долье
ний летиме -
да вестиме ...

АКО СЕ ВЪРНЕШ…
От години страдаше от множествена склероза. Вярно, че беше лечимо. Но в нейния случай поставиха диагнозата доста късно.
Още в началото, докато се луташе по болници, прегледи и изследвания, и докато още никой не беше наясно какво точно ù има, започна да посещава църква, търсейки изцеле ...

Смирявам се, смалявам се, въздишам.
Тревожа с думи простата действителност.
Сънувам странни сънища. И пиша.
Мълча на глас. Споделям се.
Невинно ...

по текст на Красимир Тенев
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна, ...

Чакай малко, аз съм любовницата ти, забрави ли?
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с ...

Изкаляният военен джип спря пред входа на „Свирката”. Беше малко след шест часа вечерта и всички, които идваха редовно в кръчмата, вече бяха вътре.
Табладжиите извърнаха глави към прозореца. От четиримата с картите само Ванко тенекеджията прояви интерес, но той се интересуваше от всичко на колела. П ...

Мълчиш... и всичко между нас е казано.
Изправяш се и ми обръщаш гръб.
Ще тръгнеш и вратата ще затвориш,
и ще те видя за последен път.
"Не тръгвай, всичко ти прощавам. ...

ЧУДО
Голямо чудо стана
днеска отзарана…
Цъфна ми в ръцете
голямо бяло цвете… ...

ЖЕНАТА НА ЧЕТИР'СЕТ
Жената на четир'сет е красива,
макар и с малко бръчки пачи-крак.
На нея ЕГН-то и отива,
макар да остарява - няма как! ...

Когато ти не си до мен
Опитвам се за теб да пиша…
И писал съм. И пиша пак.
По тебе влюбено въздишам…
За някого аз съм глупак!... ...

Този Празник свещен –
благославя дома!
Празник е!
Празник семеен!
Тук, на масата, ...

Как искаме лицата ни да гали,
снежинка коледна в този час.
Да се порадваме на коледните хали,
пързалките да покорим в захлас.
... ... ...

Времето пак умря и дори звук не издаде,
за да ме предупреди за кончината си.
Гледах го как умира и не бях сигурен
какво би трябвало да изпитвам,
виждайки го на земята окървавено. ...

Не съдете, а простете! Замълчете и поспрете!
Нека кротко притихнем в свята Коледна нощ,
нека цъфне в душите ни неочаквано цвете
и светът да е някак си по-малко лош.
Всяка тежка вина благослов да измие, ...

Той беше от онези мъже, които като видиш, ти омекват коленете. С мекия си глас умееше да всее нужното уважение в околните. Очите му – мътни и тъжни, често бяха толкова прозрачно тъжни и толкова мрачно мътни, че всъщност никой не забелязваше огромната пропаст, която се беше отворила там, а за някои т ...

Сърцето е много крехко,
прекалено е ранимо!
Винаги ти става тежко,
загубиш ли нещо любимо.
И сълзите ти потичат, ...

"Длъжен си да бъдеш тук
наковалня или чук,
Гьоте”
Г. Димитров
Животът ти – прашинка във окото на Ковача. ...

Имаш минало, газещо всичко и...
по ангелски бляскаш във времето.
Ти си този, без който безчислени
не стават руините разнеженост.
И имаш бъдещ покой. На самотник. ...

Тя е безкористна, добра, мила, приятна, красива,
необходима, единствена, надеждна,
искрена, вярна и чиста.
Тя умее да прощава.
Тя е най-важното и желано. ...

Обетована земя
1.
Двеста години кръстосваха по нея
византийски легиони...
По земите български строиха ...

Летят като комари самолетите
и светлини-жила те впиват в мен.
Ужасно скъпи са сега билетите.
Финансово съм хилав и зелен.
Очите ме сърбят от проследяване, ...

Защо, когато студ приижда на талази,
сковавайки земята и самотните треви,
и мъглата снежна всички ни полази,
сърцето ми не спира топло да тупти?
Защо, когато завали дъжда замръзнал ...

Глупаво наивни, прекалено сънливи, скитаме ние из тоз мрачен град. Без идея, без причина. Само с надежда. Последното нещо, което и да не искаме, остава живо в нас. Без цел и без посока отново скитам из града. Но цветът на мойто нежно цвете, наречено мечта, започва вече да вехне. Листчетата на мъничк ...

Любов от пръв поглед дали е възможна,
не питам – тя съществува:
в живота нахлува с мисъл тревожна,
привлича, неспирно вълнува!
Когато те срещнах за пръв път, бе пролет – ...

За кутсуз -
и таз година
се налагат съкращения
(заради Кризата
и Европейския съюз). - ...

Следа
Морето залеза целуна
и се разплискаха вълни.
На чайки крясъка дочули,
звезди поръсиха сълзи. ...

Мила бе като залепена за прозореца. Гледаше с упоение снега навън. Големият бял сняг, който валеше на парцали. Искаше да е навън, да си играе в снега. Да се въргаля и да се намокри, да се пързаля, да си направи снежен човек. Мама и тати не ú даваха да излиза. И така, Мила бе обречена да си стои цял ...

Отново те прегръщам, дъще. Усещам мъничкото ти сърце.
След много месеци раздяла сега държа те в моите ръце.
Знам, бързо времето ще мине, отново ще заминеш ти.
Но няма по-голяма радост - на празниците да не сме сами.
Молитвата ми беше чута, сбъднаха се моите мечти. ...