Каква е тази сила страшна?
Какъв е тоз' порой във мен?
Измива той душата прашна,
но дави утрешния ден...
Какъв е този силен тътен, ...

РАЗДЯЛА
Прощавам се със теб и с твоите очи.
Не казвай нищо на раздяла,
само болката остава.
Остава споменът по хубавите дни ...

Мътни води, дъждовна Есен,
капещи мечти и заглъхваща песен,
поглед, замечтан към простора отвъден,
мисли и блянове за повея бъден.
Кристални сълзи, смесени с дъжда, ...

Дръж ме, когато се разпадам
и когато небето е мълчаливо,
дръж ме, дръж ме, когато пропадам
и когато Господ е глух за молитви.
Дръж ме, пази ме, когато е тъмно ...

Луната грее в тез самотни нощи,
в които те обичам и те чакам още.
Луната осветява моята постеля,
в която се въртя и път не мога да намеря!
Вечерница студено отгоре гордо гледа, ...

Дните станаха по-къси, а нощите по-дълги,
сутрин се събуждаш и докато усетиш, станало обяд,
напред-назад, назад-напред и вече обратно си тръгваш,
затваряш кръга на ежедневния кръговрат.
Всъщност всеки мечтае за него - ...

АРМАГАН ОТ ТУРЦИЯ
В този мошенически кървав век.
Сред тоз народ от света и Бог отлъчен.
Ако срещнеш честен - (беден) човек -
убий го да не се мъчи. Ст. Цанев ...

Имате ли някъде в сърцето
тайно място, място, във което
пазите спомен, аромат, милувка,
нежен поглед, прегръдка, целувка?
Нежно буди ли Ви развълнувано сърце, ...

Добре, нали искаше да се съблека.
Ето. Започвам.
Първо събличам мечтата си да си единствено мой. Ненужен дъждобран, напоен със сълзите ми. До него слагам прегръдките, които не успях да получа. Прилежно сгъвам неистовите си желания за твоята ръка.
Сега мислите, от които се влюбвах все повече в твоите ...

Любовта… Любовта! За нея е говорено толкова прекалено и все така недостатъчно. Всички искаме да я имаме, стремим се към нея, гоним я, преследваме я, опитваме се да ù сложим окови, да я затворим в клетка, за да не може никога повече да ни избяга. Какво е това чувство и защо така ни е обсебило? Защо в ...

И в живота, и в смъртта
дрипата е просто дрипа.
Нищо повече и нищо по-различно
от една раздърпана и парцалива прозаичност.
Нищо скрито и магично ...

Но воювам и се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.
В омагьосан кръг въртя се ...

Лов на любов
В този божествено вял хронотоп
свря се времето да бозае.
Утрото заспа чак до кобни тъми
и земята потъна в тилилейска омая. ...

Знаеш ли как те обичам мила
В съня ми всяка нощ си ти
Знаеш ли как ценя те мила
За очите ти ден и нощ бленувам
Ти си видение от друго измерение ...

Влезе като хала -
нечакан, непоканен,
нахален и нагъл
в съня ми.
Преобърна, изпочупи, ...

Погледът на лоцмана се рееше из бреговете на Мисури, мечтайки как със спестените пари ще купи части за новото изобретение.
Нямаше как да знае, че до финализирането му го деляха повече от двадесет години, както и банкрут.
Но тези събития бяха още далеч, а будният му ум се луташе между чертежите и къс ...

Мечтайте – мечтата е лек!
Дъждът се сипеше из улиците на града. Светкавици прорязваха тежкия, непрогледен мрак, в който само тук-там се виждаха точици слаба светлина, непреклонна, но недостатъчно силна да победи надмощието на мрака. Гръмотевици разтрисаха въздуха и едно малко сърце, което туптеше уч ...

Първата ни съвместна работа (но не и последната) с Михаел Юриев Чолаков - мой много добър приятел, човек, на когото се възхищавам и имам най-голямо доверие! Благодаря ти! Надявам се да ви хареса :)

Усмивка...
Ако ти изпратя
Това ще е отплата
Сълза гореща
Ще тръгне ли насреща ...

ИКОНОМИЧЕСКИЯТ УПАДЪК НА СВЕТА И БЪЛГАРИЯ
Не съм икономист, нито правист, но това не е пречка да изкажа мнение и дам моето виждане за бъдещия икономически упадък на света. Според мен една държава трябва да се управлява от инженери, а не от прависти и икономисти. Последните две категории станаха мног ...

От звездния безкрай
Защото съм от всички по-различна
и най-далечна – в звездния безкрай,
и пътищата ни не се пресичат,
не ме сънувай. И не ме гадай. ...

Юнска нощ.
Звездите слезли ниско.
Трепти във здрача
най-тъжният цигулков плач.
Сипе люляковите си акорди - ...

Когато се слея с небесния свят…
Епитаф – Боби Кастеелс
Кога по име ме повикат небесата,
знам, ще тресне гръм,
ще пламне огън, ...

---
Крия от теб любовта си в подземия,
а цъфтят над земята очите ми влюбено!
Поднасям ти себе си - цяла ме вземай!
Превърнах ръцете в най-щедрото блюдо, ...

Влюбих се
Влюбих се още в мига, когато
откри профила ми в интернет,
когато закачливо ме ядоса
с критиките си по мой адрес. ...

И пак се спусна вечерта,
захлупила природно було.
Картина страстна очерта,
изпръхнала следа по чудо.
А непринудената ми заблуда ...

Eпизодично самотната нощ е в дома ми,
позната отдавна, привидно доволна,
че пак няма никой в леглото, в ума ми,
крадяща съня ми някак неволно...
Моля те, нека днес е различно! ...

И търся те…
в тишината на полуздрача,
по безлюдната улица,
в дима на издишаш комин,
по върха на гората отсреща ...

Стачката в железниците вървеше с пълна сила. Влаковете пустееха на гарите. Хората се вайкаха, суетяха и се питаха как ще се придвижват до дома и до месторабота? Стачкуваха и зърнопроизводителите. Блокирали бяха с машини магистрали и КПП-та. Никой от тях вече не вярваше на лъжите на правителството. С ...

1. Магьосникът
Беше в края на декември, няколко дена преди навечерието на новата година. Стоях на една автобусна спирка в Истанбул в 6,30 сутринта и чаках да се съмне. След пътуването - това постоянно будене и унасяне на фона на друсащия ритъм на автобуса всред среднощния мрак, сега се чувствах зама ...

Ако можеха да говорят обувките...
Как ли смогват? Едвам ли търпят?
Ето, грозни са вече, изтъркани
от вървене по черния път.
Бяха някога нови. И лачени! ...

Трудно е да се разбираме.
Трудно е да си простим.
Всеки ден малко умираме.
Всеки ден малко грешим.
Като стоножки сме плъзнали. ...

Навярно в някой хубав ден съм се родила
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...

Любовта е кратка вечност
изпълнена с празни сърца,
тя е едно разделено цяло
и две души в едно тяло.
Любовта е близко минало ...

* * * * *
Жестокостта на болката невинаги е равна на големината на грешката, съотнесена към чувството за съвест...
Съвестта определя силата на болката от осъзнаването на грешката и депресиращото усещане за срам, което е равно на възпитанието + интелекта на определения индивид!
В. Желязков
* * * * *

Очите ясни, сиви, мъртви сякаш,
лицето бледно, бяло е почти.
Остана само ти смъртта да чакаш.
Избледняват всякакви мечти.
Остават ти минути, мигове дори, ...