МИНЬОНЧЕТА
***
Чашата ми с вино не доливай.
Допълни я с твоята душа...
Ела при мен и не унивай, ...

Сега аз те гледам как страдаш
и нищо не мога да направя.
Сега аз те гледам как пропадаш
и искам да се върна, но не мога.
Сега аз съм дух и те гледам от небето, ...

Ко ши ям
... Ши ядем котоима,
ми куняма, ще гризнем дървото...
Кирил Палачоров
Ех, пак на мен ли бе, Съдба ...

Взе ти в ръце моето сърце. Моето сърце, разбито на две. Горя аз от страст в твоята власт. Твоята власт ме остави без глас. Даде живот на една прекрасна любов. Красива любов е наш благослов.

КАКВО ОСТАВА
Където огън е горял,
остава тлееща жарава.
Където съчки са пращели,
остават пепел и забрава. ...

Есен на Царевец
на Корнелия
1.
Животът тук кипял от страсти,
примирал нощем от любов, ...

Видях
насреща ми да идва славата,
уплаших се и се зарових в плявата –
защото чух,
че славата се хвалела, ...

2 a.m., where do I begin?
Crying off my face again
The silent sounds of loneliness
Wants to follow me to bed
I'm a ghost of a girl that I want to be most ...

Кой накара вятъра да стене
и да свири в ледени олуци?...
Улиците, бели и студени,
дълго чакат само тези звуци,
за да хукнат някъде в безкрая ...

Егати дилемата екзистенциална! "Да дупча ли билет, или да не дупча?"... За една спирка! Държах билета в ръката си и усещах как тя започва да се изпотява от напрежение. "Ами ако ме хванат за една спирка?" Щеше да е почти толкова нелепо, колкото смъртта на съветски войник, влязъл победоносно в Берлин, ...

От векове останах без любов.
Да вярвам ли, че е така и с тебе?
Жадували сме двамата докосване...
Ти затова ли толкова си нежен?
Най-нежното докосване очите ти. ...

Ще бъда тиха като водата
и като нея дълбока и синя.
Къде ще ми търсиш тогава душата,
която глупаво на теб аз бях поверила?
Ще бъдеш ли силен, за мен безпределен? ...

Не го наричай съмване,
ти просто си Оттатък,
лъжите тук са истински,
а твоят дом - от пясък,
вратите са безмислени, ...

Любов
Любовта е странно нещо. Изобщо какво е това „любов“? Чувство, просто дума… Какво?
Някои смятат, че любовта се изпитва само към човека, с когото ще прекарат по-голямата част от живота си, други - че трябва да я изпитват към всеки и да я прилагат навсякъде. Има много предположения за това какво ...

Ще те целуна!
Запознахме се преди секунда,
а ти засипваш ме със думи.
Разказ за лято и море
тихичко плени духа ми. ...

Задъхани от луда надпревара
поспираме с натъртени нозе,
събудено от песничката стара
съмнение започва да гризе...
Дали изгубили сме вече ...

Отказвам да приема поставяните ми условия. И аз съм страна по договора и с това имам свои права. Отказвам да се примирявам с неуважението и с ежедневното убийство на желанието ми за работа и развитие. Не искам повече да мълча пред крещенето на работодателите ми и безизразно да понасям всички незаслу ...

Днес няма да бъда тъжна.Нито за миг.
Ще напиша своя най-радостен стих.
Обещавам да бъда само щастлива,
да лудувам и пея в еуфория дива,
да забравя за болките-старите, ...

Изповед
(пред Любовта)
Ако съществуваш за мене все още - чуй.
Чуй гласа от далечната фавела.
И сутрин и нощем - все тръпне, покайва се. ...

Теб те няма, а аз все доизмислям
този вече отдавна изтъркан сюжет.
С хергелета - мечти да достигна
до очите ти с пламнал, залуднал копнеж.
И разрязвам с очите си облака. ...

Главата на убития стражар се бе смалила в мъглевината от изстрели. Поклаща се, сякаш пречупен карамфил. Сопи и коси образуваха камара пред кръчмата. Предали се, селяните вървяха след арестантите. Гроздана се люлееше от напора на войниците. Разнасяха се клетви и офицерски заплахи, примесени с псувни. ...

Бе почти баладична
стихията на нашите емоции
Сега само синя тъга струи
от тези кладенчови очи
Непосилно е вече ...

Пролетна асоциация
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...

От бялата страна на самотата
е ниско и почти не духа вятър.
Тук болката се стеле полегато,
но не натрупва. Само се разтапя.
Тук всяко време на деня е сутрин, ...

ДОМ
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...

Всеки трябва да проумее собсвените си граници, но и да им остави шанса да са абстрактни и променливи...

(из цикъла "Вицове в рими")
Един турист се шляеше в гората
и весело си свиркаше, обаче
с огромна мечка срещна го съдбата.
По горската пътека тежко крачи ...

Живите се молят... Горе... На баира...
Влажни са очите, но са без сълзи...
А монаси плачат с глас във манастира
за душите пусти... Вярата кърви...
Тиха е земята, свита от умора. ...

и ми хрумна
че трябва да ú благодаря
на тази висока дългокоса жена
обърнала гръб
изчезваща ...

САМО ТОЛКОВА...
На Румяна
Само толкова мога
– и повече нищо:
да изплитам дантела от слово и рими, ...

Нетърпеливо ме прегръщаш,
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...