Гимнастиката беше в мен
и с мен до края си остава!
Във сънищата прероден
обирам почести и слава.
С кумир живяхме младини ...

Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...

Има нощи, в които не искаш да заспиш.
Не искаш да броиш звездите,
нито пък леглото
с някого да си делиш.
Това са те - нощите на самотата. ...

Съдбата ноктите си точи
в кората на тъгата
и върху радостта ще скочи,
когато не очакваш...
Ще я раздърпва, ще я драска, ...

Ръце красиви, белоснежни.
В сърце ми страстен плам искри.
Очи прекрасни, нежни.
В душа ми сладък глас звучи.
Гълъбица пее чудна песен - ...

През дълбини от сълзи
ще дойда при теб призори.
Ще те хвана за ръка.
И ще те поведа
през непознати места, ...

В плен на нежността
Навярно твърде дълго вятър ме брули...
Беше ми трудно. С две уморени ръце,
скришом триех по премръзнали скули
сълзите, браздили моето мрачно лице. ...

Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...

“Завърни се от някъде, излъжи ме навеки”
Калин Донков
Не, не искам да ме лъжеш, ти никога не си го правил,
защото думите за теб са камъни – и ти обичаш да мълчиш.
Не се завръщай, до мене няма път, дори небе окаляно, ...

- Знаете ли - подхвана разговор една вечер Ко Та Рак, след като се запозна с новините от говорещата кутия. - Учените са открили частици, които се движат по-бързо от светлината.
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...

Уморих се, не са останали във мене сили,
когато погледите ни се срещнат да притръпна
и рязко погледа си да извърна,
да се помъча да открадна втори.
Уморих се да не намирам сили да ти кажа ...

Мразя, когато го гледам, защото чувствам всичката тази празнота, този фалш. Той е като изваден от цирк на прокълнатите. Всяко негово движение е представление, всяка дума - измислен сценарий.
Вглеждам се в тези очи – нищо, в това е проблемът. Той е празен. Само красивото му лице остава. Счупена маска ...

Лято е, началото на август. В Жеравна сме с внучката ми Василена. След дългия ден, изпълнен с много интересни срещи и игри, сме уморени. Приседнали на чардака, ние разговаряме. Тя ме разпитва за моето детство и аз разказвам дълго, а тя слуша. И така ми хрумна да запиша как и на какви игри играехме, ...

Сякаш имах нужда от очаквания... Добре си живеех и по течението, без да се замислям, усмихвайки се небрежно на хората - от добро възпитание, предполагам. Не че ме интересуваше особено, аз бързах, винаги бързах за някъде и нещо. От толкова бързане изпуснах момента, в който изгубих почти всичко, но на ...

-Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...

Звездите красиво греят тази нощ.
Клони на дървета са се протегнали,
сякаш като ръце за помощ.
Като статисти на сцена притихнали.
Стоят застинали чакащи актьори. ...

А мразя ги тия моменти,
когато си сам и не виждаш
друго, освен света ти на ленти,
минаващи бързо пред тебе,
но само навявайки „Беше„. ...

Здравей, моя мечта, как си?
Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.
Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...
Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.
Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечат ...

От сърце раздавам, колкото мога...
На всички ще се опитам да помогна...
Всеки ден на Бога ще благодаря,
че съм жива и ме е благословил
с тази сила да видя деня и нощта! ...

Щастието!
От всички е желано,
но идва ли в живота ни само?
За всеки е различно,
но едно е вярно - щастлив ли си, ...

Всяка приказка свършва, нали?
Няма страшно, аз вече го зная.
А навън монотонно вали...
Но дори и това не е краят.
И понеже съм силна жена, ...

Очите ти са онова - неизвестното,
те са мили и прекрасни.
Очите ти са онова - приветното,
те са красиви и опасни.
Омагьосват всеки с необятна светлина, ...

Какъв цвят са очите ти, любима, разкажи ми,
че щом те доближа, пропадам в тях подобно в бездна.
Изчезват от живота ми секунди и години,
а всяка капка воля е амнезно безполезна.
Какъв цвят са косите ти? Прощавай, че досаждам, ...

Различен свят откривам аз в безкрая
на тъй далечната небесна шир,
тоз свят събрал е красотата
на слънцето, звездите и нощната луна.
Там някъде е скрита и дъгата, ...

Що е то:
С дяволита муцунка
но не е маймунка.
С вирнато носленце
като на мишленце. ...

Аз
Аз съм
Сам съм
Със себе си
Съвсем съм сам ...

Молитва
Господи, аз моля те,
в душевна мъка и болка,
дай ми сили,
и кураж ...

Тъжна съм, когато ти не си до мен.
Когато други те обичат безметежно.
Когато си далечен сън или рефрен
от отминалите ни години само.
Тъжна съм, но какво ли от това? ...

Когато Байо Бенсън влезе в залата за трета смяна, мониторите примигваха сънливо с всички отблясъци на синьо-зеленото, а оптичните мишки църкаха възбудено на всяка секунда. Той погледна часовника си – беше 0 часа и 32 мин. африканско време. Операцията трябваше да започне.
След няколко минути вече раз ...

"Панайот и обявата"
Сценарий за скеч
Панайот на прага на входната врата.
Глас отвън: Как си иначе, работа намери ли?
Панайот: А, к'ва работа в тази криза! Търся, ама... Е ся ходих за вестник. ...

Наричат ме „огън”, „магьосница”, „луда”...
Внимавай добре във какво се забъркваш!
Излъчваш желание, власт и възбуда,
но утре в ръцете ми кротко ще мъркаш...
Краката ти бавно и трайно омекват, ...

В градината от рози аз лежа, а над мен луната гледа
танца ти красив и нежен,
а как така изведнъж ти изчезна в този дъж,
след теб какво остана - една сълза кристална.
Къде да търся стъпките ти нежни, ...

В кутия от кристали събирах своите сребърни сълзи…
Мечтаех и желаех някой да ги пресуши…
Измъчена, ранена, живеех в своя собствен малък свят…
Зад стени дебели душата си поставих пак…
Черен лебед от недрата на езерото излетя… ...

ТОЧКОВЦИ
Самата мисъл, че шишкан
лежи до разцъфтяло цвете,
ме кара тук да се усмихвам сам
и сетивата ми да светят. ...

Моят Начин
на Мария Янакиева и Павлина Соколова
И сега, краят е близо;
И сега спускам последната завеса
Приятелю мой, ще кажа че всичко е наред ...

По облаците стъпвам като в пясък
и ходя безтегловен над света.
Чувствам, че не мога да понасям
лепкавоста на дребните неща.
Те под краката ми са с милиони, ...

Не затваряй вратата отвън,
остави си пътя свободен.
Нищо, че сега съм сърдита,
а ти пък до болка обиден.
Любовта граници няма, ...

Ако мечтите ни
не пуснат корен,
реквиемът
ще отмине
като миг, ...

Пак носи ме влакът -
и сякаш в безкрая.
И бърза ли,
бърза,
и релсите тракат... ...