Тази обич не е като другите
Тази обич не носи тъга
Тази обич не крие подбудите
Тази обич няма тайна нито една
Тази обич не е никак нахална ...

И триста рани в мене да отвориш,
и с триста думи ти да ме раниш,
и триста пъти ти да ме отровиш,
любовта ми няма да я озаптиш!!!
И триста огъня в сърцето да запалиш, ...

Съвсем любителски превод, като съм ползвал само гугъл транслейт. Ще ми е интересно тези които наистина владеят езика да ме поправят. Стараех се да стане поетичен.
Текст: Вячеслав Бутусов и Иля Кормилцев
От пугающих высот
Возвращаетесь некстати
Вы - лунатики судьбы ...

Лутайки се без надежда, без вяра, в сивотата на скучния делничен град, срещнах пред себе си малко зелено човече.
Мечта на поколения фантасти, блян на милиони шизофреници, изправих се пред загадката на съвременния свят, на античността и ренесанса, вечната дилема на човека.
Замислих се за всичките въз ...

"Краят"
(Ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)
...................
Автомобилът сякаш летеше по пътя, отминаваше безкомпромисно светофарите и кръстовищата и препречваше пътя на другите автомобили, които спираха, за да му осигурят предимство. Бенджамин вече се намираше на върха на блаженството, ...

"Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма."
Дарина Дечева
Ще я пометна тази надежда!
Цял живот с нея съм бременна, ...

Утрото срещнах с отворени длани,
слънцето исках да скочи във тях,
нежно, гальовно то мен да погали,
да зареди пак душата със смях.
Да ме превърне във слънчева ласка, ...

Не обелваш нито дума.
И двамата мълчим.
Износени като грайфера на гума -
нямаме какво да споделим!
Спомени прелитат пак като на лента, ...

Целуни ме, ала не за сбогом!
Не и за добре дошла!
Целуни ме тъй, че да не мога
дъх да си поема след това!
Целуни ме нежно като пролет! ...

Там, където пладнуват стадата
на светлите мисли,
под дебелите сенки
на широколистни тъги -
примирено са свели глави ...

Аз наистина много те обичам и държа на теб!
Без теб, твоите прегръдки, целувки и усмивки чувствам, че част от мен умира минута след минута.
Всеки път, когато те видя, усещам пеперуди в стомаха ми и се вълнувам, все едно те виждам за първи път.
Голямата ми любов не знам дали си ти, но знам, че си ист ...

Една недорисувана усмивка
се стапя върху загорялото лице!
Ех, лятото е отредено за почивка,
но свършва бързо...
Неусетно ме влече ...

Аз исках, исках още само веднъж
глава на твоето рамо да отпусна.
Отново да усетя, че си моят мъж,
че твоята целувка, както винаги, е най-вкусна.
Аз исках по челото пак да ме целунеш, ...

Отново се чу ранното проскърцване на трамвая в полуразбудения град. Тук-таме светваха опушени прозорци. Сънени пешеходци преминаваха по заледеното улично платно, сгушени в дебелите си палта. Всеки потънал в грижи и тревоги, замислен за кой знае какво, не поглеждаше към присвяткващия прожектор при па ...

Честит празник на всички българи
(А в празничните дни е редно и малко да се повеселим)
Животът ни предлага изненади - внимавайте!
Ако може да се вярва на дългогодишните наблюдения на световно неизвестни социолози, социалантрополози, психолози, психотерапевти и обикновени квартални клюкарки, има чети ...

Да бъда в танц. В злокобен танц.
Из светлосенките на мрака да бродя.
Със теб последно, за пореден шанс
във ехото на болката да ходя.
Една напред, една назад, една встрани ...

И днес шамар от теб понесох,
предателство прониза моите гърди.
Наля си чаша от сълзите ми горчиви
и с наслада до дъното я пресуши.
Отчаянието ми изпрати ...

Колко много хора,
а в мене - болка-самота.
И не преболява...
Издигнах от нея в душата си храм.
Резбовах от същността на думите олтар. ...

Едно писмо аз ще напиша
с адрес до рая на небето
и ще се разпиша:
С кръвта, капеща ми от сърцето.
Татко мой, Татко мой, ...

А-ла Екзюпери
Тъй крехко и невинно беше нашето начало...
Не мислех, че ще има продължение дори.
Но ти не ме отблъсна, аз останах
и се получи нещо а-ла Екзюпери. ...

Върви си, Страх! Недей ме спира.
Стига трови моите дни!
Нека сърцето ми само избира
по кой път дните ми да извърви!!
~~~ ...

Защо животът започва с плач,
защо гневът се простира от зори до здрач?
Защо трябваше да бъдем 5 века оковани,
защо светците в Батак бяха изклани?
Защо църквите се превърнаха в убежище ...

Студено бял лист,
пропит от мастило,
догаряща цигара
и една полупразна
бутилка - без етикет... ...

ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН, МИЛИ ЮНАЧЕТА-ПЪРВОЛАЧЕТА!!!
МОЕТО СЕСТРИЧЕ
Първолаче-учениче
стана моето сестриче.
Рано, рано сутрин тича, ...

Смел ли си?
Болката
превърна ли
в приятел,
брат, ...

Дълга и студена зима, а ти -
червено въгленче във пепелта.
И топло слънце - късно есента.
Звездичка светла в тъмното чергило на нощта.
Хладен, тих ветрец във лятото горещо. ...

Прекрасна е нощта пред нас,
задъхала се теменужено,
със клепки - трепкащи звезди,
от вятъра опалово възбудена!
Докосва я той леко, нежно, ...

Когато бях мъж, виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот, ...

С малко пари в малкия джоб,
бих се чувствал малко щастлив,
малко смутен от мисълта,
че съм все още малко жив.
Че все още, малко уплашен, ...

Само поглед и пламва страстта.
Всяка клетка тръпне в мечтание.
Разгорява се въглен в кръвта,
онемял от диво желание.
Пъпли плахо по кожата вик, ...

Това ми се случи в Германия. След един пороен летен дъжд, тръгнах да пазарувам по тесните тихи улички на градчето. И... ме лъхна един аромат! Познат, силен, тежък, меден... Миришеше на у дома!
И го видях - оня розов храст, с натежалите от съдържанието на нектара и водата цветове! Зарових си лицето в ...

Чиста душа, ала объркана
Колко е човешката душа изкривена,
независимо дали е щастлива или наранена.
Тя прегръща тоз, що я безмилостно отблъсква,
а на чувствата на онзи, що я желае, нивга не отвръща. ...

Жестоките думи.
Пазя ги в мен.
Дълбоко раняват –
камък студен.
Крада от мечтите Ви – ...