Защо животът започва с плач,
защо гневът се простира от зори до здрач?
Защо трябваше да бъдем 5 века оковани,
защо светците в Батак бяха изклани?
Защо църквите се превърнаха в убежище ...

Студено бял лист,
пропит от мастило,
догаряща цигара
и една полупразна
бутилка - без етикет... ...

ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН, МИЛИ ЮНАЧЕТА-ПЪРВОЛАЧЕТА!!!
МОЕТО СЕСТРИЧЕ
Първолаче-учениче
стана моето сестриче.
Рано, рано сутрин тича, ...

Смел ли си?
Болката
превърна ли
в приятел,
брат, ...

Дълга и студена зима, а ти -
червено въгленче във пепелта.
И топло слънце - късно есента.
Звездичка светла в тъмното чергило на нощта.
Хладен, тих ветрец във лятото горещо. ...

Прекрасна е нощта пред нас,
задъхала се теменужено,
със клепки - трепкащи звезди,
от вятъра опалово възбудена!
Докосва я той леко, нежно, ...

Когато бях мъж, виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот, ...

С малко пари в малкия джоб,
бих се чувствал малко щастлив,
малко смутен от мисълта,
че съм все още малко жив.
Че все още, малко уплашен, ...

Само поглед и пламва страстта.
Всяка клетка тръпне в мечтание.
Разгорява се въглен в кръвта,
онемял от диво желание.
Пъпли плахо по кожата вик, ...

Това ми се случи в Германия. След един пороен летен дъжд, тръгнах да пазарувам по тесните тихи улички на градчето. И... ме лъхна един аромат! Познат, силен, тежък, меден... Миришеше на у дома!
И го видях - оня розов храст, с натежалите от съдържанието на нектара и водата цветове! Зарових си лицето в ...

Чиста душа, ала объркана
Колко е човешката душа изкривена,
независимо дали е щастлива или наранена.
Тя прегръща тоз, що я безмилостно отблъсква,
а на чувствата на онзи, що я желае, нивга не отвръща. ...

Жестоките думи.
Пазя ги в мен.
Дълбоко раняват –
камък студен.
Крада от мечтите Ви – ...

Говоря ти, но не ме чуваш,
крещя ти, но не реагираш,
удрям те, но не ми отвръщаш,
лъжа те, но не виждаш,
пренебрегвам те, но не го разбираш, ...

Ръцете ми треперят,
сърцето ми тупти...
Дали не остаряваме
бавно - аз и ти.
Kак изцежда ни животът, ...

Не,
не го целувам,
а по устните му
спомени рисувам -
в затворените си очи ...

Излез навън през нощта,
погледни нашата звезда,
тя ще ти разкаже една приказка,
нечувана до сега!
В тази приказка участват ...

Ще се намеря във очи за мен съзрели -
видение от сън неуловим.
В крила с неона във едно се слели
с трептения на мелодичен звън.
И няма да съм само спомен в длани, ...

НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА
Камбана бях, която в хубав ден
разнасяше на херувими песента,
поникваха на хората криле
и те политаха щастливи в свободата с тях. ...

Не обещавам да ти е лесно -
точно обратното: обещавам да страдаш,
да обичаш, да сънуваш, да живея в теб
и да ти е пусто отвътре, когато ме няма.
Обещавам да те слушам и да не чувам, ...

Писна ми да съм марионетка,
пешка от последна инстанция.
Отказвам всякакви равносметки,
за честност не давам квитанции.
И вирвам нос в небесата – ...

Огледайте се в думите ми нискочели -
полирал съм до огледално всеки ред.
Че някога от скука Пушкин сте прочели,
не ви отрежда място във графа "поет".
Късмет на лицемерите не им е нужен. ...

Съединение
Днес е големият празник на нашето Съединение,
нека го превърнем в истинско обединение,
да вложим повече историческа почит и благоговение,
този ден идва с патриотичен плам и национално стремление, ...

В стъкленица женската роди.
Там отгледа деветте си рожби.
Аз не бях помислила преди
колко прости са нещата сложни.
Мъжкият в прозрачния буркан ...

Наскоро четох, че той е съчетание от страдания, наслади и радости. Същността му е съчетание от сбор от явления и сили, които се редуват. Той е съчетание от разнородни промени, които се извършват последователно, но от един деятелен организъм.
Често казваме, че в клетките има живот. Но човешкият живот ...

ЕЛА
Ела при мен в тази нощ безкрайна,
върни блясъка в очите ми отново,
като вихрушка разпилей ме цяла,
обладай душата и жаркото ми тяло. ...

Разсъмна се. И като свещ сред храм
стоеше тя пред празния прозорец.
Загърната в огромния халат,
потъна в писъците на прибоя.
Тя цяла нощ горя у твоя дом ...

СЛЪНЧЕВА СТАРА ЗАГОРА
Стара Загора е чудно красива,
когато я слънце огрява,
с потоци светлина навред я залива
и с радост ни щедро дарява. ...

Изпопадаха тъжните лешници
по зеления мъх край реката,
непроронени скривам сълзите
и на камък ми стана душата...
Портокалово слънце притича ...

Не обичам късните лета,
настръхналите утрини от хлад,
замислените понеделнишки лица,
напудрени с невидима тъга,
и онзи неизбежен кръговрат, ...

Има много бездомни любови -
невъзможни за миг и нечути,
и от поглед родени – свръхнови,
в необята от чувствени скути...
Недокоснати с порива устни ...

За другите животът продължава,
за теб остана вечният покой.
И питам - има ли за нас държава -
да пази свято и животът твой.
Животът наш - на всички тези хора, ...

ХИПОПОТАМ
( ХИ ПО – ПО – НАЙ –ТАМ)
Я го вижте оня там –
какъв голям хипопотам!...
От знатните велможи, ...

Душата ми е скитница смирена,
скитам се бездомна по света,
сега съм стара, уморена,
но пея аз за любовта.
Коя съм, откъде съм - аз не зная, ...

ЗИМНИ КОПНЕЖИ
Копнеехме ние за пролет през зимата.
И чакахме слънце и син небосвод.
И често от мъка ругаехме климата...
И влачехме своя нещастен живот... ...

Доверието счупи се на две.
Едната - по-красивата половина,
в косите си закичих като цвете,
да ми напомня грешките,
когато си заминеш... ...

Не са безбрежни сини океани
очите му и в тях не се удавям,
ръцете му не са като стоманени -
за тях във нужда аз да се улавям.
Не са златисто-свилени косите му, ...

Digital Daggers - Where The Lonely Ones Roam
Won't you come out
we could paint the town red
kill a little time
you can sleep when you're dead ...