На нея
Ти знаеш ли, че в теб съм лудо влюбен.
И винаги ще бъда само твой!
Не бих понесъл, ако те загубя…
За тебе винаги ще плащам в брой… ...

Добрите момичета спят у дома
П. Лулова
Добрите момичета спят у дома,
до смърт уморени от работа,
улисани в грижи по свойте деца, ...

Ама определено не звучи добре. И определено тя или той го отричат. За съжаление обаче и любовта и бракът са на везните на взаимното споразумение.
Започва се още в първите дни от връзката... Тя е красива, добре поддържана, добре облечена, добре разглезена и скъпа за издръжка. Още с поръчката можете д ...

Вечерта е черен клин -
в съня ми тревожен се вбива.
И горчи като пелин
всичко, дето не ни убива.
Дълго и много боли, ...

Улица “Стародавна”
Когато се учех да ходя по нея, тя беше вече павирана. Паветата бяха малки правилни сиенитови кубчета, заровени в жълтеникав пясък. Естествено разбрах, че са сиенитови много по-късно. Но и това бързам да уточня, аз ходех по тротоара, а не по платното, където минаваха много интересн ...

И все така всъщност, то продължава -
разделеното небе от облаци с идващ дъжд,
а ако има слънце мен да ме изкушава,
то дали ще си струва за повече от веднъж?
И ето виждам как гонят се по небосклона ...

---
Изчезна ми прашката!
Катеричка (в/с) нея
орехи чука -
трупа зимнина. ...

По навик. Или просто ей така
по пътя свой безпътен продължавам,
дали защото ме е страх да спра,
отново всяка болка преживявам?
Дали защото погледът далеч ...

Съдба
Дали защото на Кръстовден съм родена,
от кръстопътища осеян е животът ми.
И всеки път се лутам, за да взема
без помощ чужда вярната посока. ...

текст за хард-рок песен
Кучка с котешка душа
тя беше кучка
с котешка нежна душа
тя носеше черна душа ...

Не ме гледай, мило чадо,
че съм вече стар, бял дядо –
сгърбен, с виснали мустаци!
Имах си и аз мераци.
Лятос тръгнах аз към плажа, ...

Сърцето ми разпна на стар кръстопът.
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной. ...

Не, не бързам, но и времето убива,
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има, ...

Велики хане Аспарух,
защо забил си меча тук?
През зимата студът е сух,
да беше малко по на юг.
От север вятър щом завей, ...

На моя син...
Вълшебство от весели битове,
програмирано в ябълков цвят,
като слънчева нишка разплита се
и натиска бутона „рестарт”. ...

Видях я,
усмивката ти,
заслепи ме,
зареди ме със енергия!
Кафявите ти очи ...

Бавно по уличката преминава
с крачката си великанска той.
Един мечтател, един поет,
един герой, един злодей.
Оглежда ту наляво, ту надясно ...

Нощта отдавна бе спуснала черното си було. Студеният вятър бръснеше лицето на Горан, който се прибираше след работа. Вдигнал яката на шубата, си тананикаше, къде от студ, къде от задоволство, че утре ще ходи на лов. Обичаше лова! Това бе малкото, което си позволяваше. Доставяше му удоволствие да ход ...

Глупаво е човек да прави планове за далечното бъдеще, тъй като не е господар и на утрешния ден. Преди време аз също бях от тези хора, но единственото, което разбрах, е че не трябва да съм от тези хора. Правех велики планове за месеци напред, но винаги щом наближи въпросният ден, все нещо или се обър ...

Приятелко моя, моля, не плачи,
изтрий горчивите сълзи,
към слънцето погледни
и дълбоко въздъхни -
от товара сърцето си освободи. ...

Боже, колко ми е трябвало...
Часове стоя унесена
и с усмивка си припявам
дълго закъсняла песен
*** ...

III.
Фийби прекара следобеда в препрочитане на любимата си книга – „Отнесени от вихъра”. Бе обещала на майка си, че тази вечер ще направи вечерята вместо нея, затова трябваше да остави завладяващото четиво. За нейно огромно съжаление изобщо не я биваше в готвенето и като цяло във всички физически де ...

Блъскам се из мислите отново,
душата ми разкъсва се на дребно,
от нея мъничко светило си остана,
да сгрява моето сърце.
Че без другар не се живее - ...

Зима. Бяло е.
Тишина.
Зад стените на голямата къща
пустеещ храм.
Бурени. ...

ДО ВЧЕРА
За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,
заточена от самота на петия етаж.
Щастливото хвърчило живота ти издърпа.
Отново ли съм верният ти страж? ...

Колко често съм срещала
да я описват така:
ту добра,
като горска пътека, извеждаща в селото,
ту асфалтова, ...

Летете, жерави в небето,
летете смело в кръгозора,
над планини, реки, морета,
летете в необятните простори.
Със вас донасяйте надежда, ...

Като северен вятър, като сажда в крилото на гълъба бял,
като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,
като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял
твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.
В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее ...

ВТОРОТО АЗ
Аз съм тази, която душата ти търсеше жадно.
"Второто аз" съм и трябваше да съм с тебе отдавна:
да долавяш в очите ми трепета плах. И да мога
с теб да съм и когато допрял е до гърлото ножа. ...

на danigallery - (стих, портрет)
"Влюбен залез" мечтае за "Утре"- то,
а "В дъжда" лумва "Пожар от мечти".
"Откраднати мигове" навивам на кутрето...
"Жадни очи"... "Жарава"... "Без сълзи"... ...

Макар да пиша аз със хъс,
този стих ще бъде къс,
беден речникът е със
подходящи римички за „гъз”.

Открадната любов дошла без време
в палитрата на циганското лято! –
съгрява ни топлик, уви, за кратко
преди листата вятърът да вземе.
Преди да закове студът за дълго ...

Не го видях кога се е съдрало,
кога е заприличало на скитник.
Докато аз по теб изгарях в бяло,
това небе съвсем се е протрило.
И днес прилича на чергарски дрипи, ...

Другото го знаеш
Да стигнеш до предела
на огромно, безкомпромисно обичане.
Да изтъчеш житейска паяжина от загриженост
и в нея да ме оплетеш… пожизнено. ...