А сега как да продължа?
Срещнах те, влюбих се,
бе лесно като в детска игра.
Всеки миг в очите ти губех се,
сега плащам скъпо за това. ...

Тази минатюра е пряко свързана с предишния ми стих - "Следа".
Б.
- Моля се на Великият Нгаи да ми прости за това, че отнех твоята Ну, дете на Руа! Твоята силна Кхе ще изпием, примесена с мляко в нашето енканги за Големия Празник на Дъжда. Позволи ми да почета вечния ти живот при Великия Нгаи - под Д ...

Можеш ли да ме съблазниш по начин,
по който аз никога не съм бил съблазнен.
С романтика,
страст,
кажи ми... ...

ВАГИНА
Вървя.
На улицата – ученически бюфет.
Деца. Ядат.
Високоговорител. ...

@
@
@
просто
вали ...

Всяка нощ ражда искрици надежди в небето
сред неона на звездоносната шир.
Плисват светли вълни на ръба на морето,
а на дъното цунамита вият стихийния пир.
Всяка нощ по клепачите тежки на здрача ...

Понякога ми се иска да мога да ставам невидима, за миг да изчезна за всички... Да стоя в тъмния ъгъл на стаята и да гледам как хора минават, да слушам проблемите им, да чувам гласа на душите им...
Понякога ми се иска времето да спре за миг. Да седна, да мисля спокойно, да съм сама... Да изчезнат вси ...

* * *
На двора се прощаваше с природата.
Със птиците,
със звуците,
със времето. ...

Те бяха чудни времена,
когато лудо се обичахме.
Летяхме сякаш със крила,
на вечна обич
се обричахме. ...

ти знаеш
как се обича жена
вечер
с бавно темпо
с мелодични окраски ...

Огледало
Давай, можеш да ме купиш
с два-три нежни епитета.
Давай, можеш да ме счупиш
на безличностни парчета. ...

Глава 1
Ще ви разкажа една история. Това е историята на моя живот. Живеех в малко градче, там, където винаги валеше и беше мрачно. Не обичах този град. Напротив, ненавиждах дъжда и мъглата, която непрестанно убиваше красотата на природата. Но кой ме питаше? Баща ми трябваше да работи, за да изхранва ...

И тъй, по своему щастлив,
дочаках кобния си ден:
погребан от жена бях жив,
макар и от жена роден.
Отмина ме. И вейна мраз. ...

ЛИДЕРИ И РЯПА
(басня)
І.
... Партиен Лидер БЕЛОБРАДИ
захвана РЯПАТА да вади. ...

Търсих любовта по клоните на дърветата
Търсех я в цъфнали цветя
Оглеждах се за нея рано сутрин
В малки капчици роса
Тичах с полъха на вятъра ...

От далечни трудни времена,
в нощи тъмни, страшни,
кристални пориви в кръвта
теглят ме към лудост една.
Аз съм тази, която ти би искал да съм! ...

Ще ме стоплиш ли със погледа си пак,
ако някога се срещнем ний случайно,
в оная малка уличка на родния ни град,
където влюбените се целуват тайно...
Ще спреш ли, или ще подминеш... ...

Искам да бъда птица
и свободно да летя...
И от никой независима,
да мога да обичам
и да мога да хвърча... ...

„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...

Студена змийска паст!
Ледна! Но с яда горителна.
Устичката ти е мъчителна
с отровата язвителна.

Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...

Пиесата е изиграна!
Театърът приключи!
Нека мине някой вратата
да заключи!
Героят изчезна, ...

Вятър върти се в себе си.
Сливат се ниски облаци.
Реката, водата сива е -
започва да капе тихо...
Кучета лаят някъде, ...

Ти не знаеш. Аз съм нестинарка.
Върху огъня съм се родила
от красива страст. До болка жарка
е кръвта ми, щом съм те открила.
И ти няма да усетиш даже ...

Гръмотевици. Раздират душата.
Изгарят сърцето.
Изпепеляват.
Светкавици. Заслепяват ретината.
Убиват със свойта светлина. ...

Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба. ...

Не знам на кого е оригиналното парче, вече съм забравил, ама няма значение.

Крадец на слънчеви лъчи
Студена нощ, до мен не беше,
прегръщайки ме с твоя сън,
възглавницата празна в тъмното стоеше,
а само сенките се гонеха навън. ...

Посвещавам на всички себеподобни
Често единствена дума ме наранява,
поглед един, от отрова прелял.
Душата ми - таралеж - не се отбранява,
а само се свива в неистова жал. ...

"Призрак"
Нарязах на парчета всички спомени,
на късчета ги разпилях
и без да се замислям, скрих във джоба си
мечти, превърнати във прах. ...

Мечтаех да съм волна птица
и към небето да летя –
до най-високото да стигам,
оттам да гледам към света.
Но днес видях как ято щъркели ...

Ако виждаш сенки, значи има светлина.

Гарвани,
птици проклети,
очите ми изкълвете!
Не искам
да виждам ...

Докосваш ме... мечтаех за това
с върха на пръстите, с ръката хладна
накланям бавно своята глава
към мястото, където ме докосна.
И сладки тръпчици по мене плъзват, ...