Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталище ...

Оставаше му още един ден да подиша родния селски въздух, да се порадва на кротките майчини очи и да послуша разказите на баща си за онова далечно време, когато родителят му е бил още дете и животът по тези места, както се изразяваше старецът, е кипял – същинско младо вино, а не се е влачил едва, едв ...

СВЕТЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО
Дойде ми до шия
от таз дандания,
а онези в събранието
са “Светът на мълчанието”… ...

АТОВЕ И МАГАРЕТА
(басня)
Конете почнали да спорят.
И стигнали дори до бой.
Обора щели да съборят... ...

Действието се развива две седмици преди началото на повествованието.
Карабичимът, който растеше в малките парцели до гората на Папаз дере, едвам бе започнал да изкласява. Неговите фини и тънки класчета, носени от жилавото стъбло на още по-мощното коренище, създаваха илюзия, че това растение е като п ...

Разбери сълзите ми нежни,
почувствай душата ми нежна,
обичай любовта ми красива,
сълзи, родени от любовта ми.
Любов, пълна със сълзи и нежност, ...

Да нараниш, за да спасиш
Опитах се аз душата си да изкривя,
опитах да не го нараня.
Исках аз да му помогна,
да излекува таз стихия бурна, ...

И пак се чувствам сам и слаб
и чудя се на този странен свят,
дали не бъркам, че съм тук,
дали не трябва да съм друг ?
Ненужен чувствам се редовно, ...

Къде отиде старата утеха,
къде са неизбродните мечти,
дали ушили са си нова дреха
и бродят пак под същите стрехи?
Дали са остарели в непотреба, ...

Сълзи и вино
Когато слънцето към нас пътува
и луната бавно избледнее.
Ръката несъзнателно те търси,
уви, любимият ми глас не пее. ...

Хари Потър.
Фред и Джордж Уизли.
И тази нощ ще отлети в мълчание,
през облаци, мъгли и сълзи сто.
Във стаята – подтиснато ридание ...

Не искам да живея във векове,
в които да съм себе си е грешно!
В които ме разкъсват зверове,
за моите думи, мисли! (Безутешно)!
Не искам да ме слагат в стереотип, ...

Романтика в Париж
Помниш ли срещата ни в дъжда?
Допира, уханието на града?
Целувките в онези малки часове
и песента ни от съседното кафе – ...

Искам да съм твоя тая нощ!
Много нежно и красиво да ме любиш!
Да изчезне всеки спомен лош.
Целият във мен да се изгубиш.
Да поръся шепа лунен прах ...

Уроци тежки от Съдбата –
всеки е получил -
и не веднъж, не дваж
по пътя си човешки.
Може би те идват, ...

Кръстосан крак на котарак,
настръхва в порив краткотраен.
И погледът му, някак благ,
краде от вятъра безкраен -
красиви сиви котарани, ...

Възможно ли е само с две ръце
прегръдката ми да усещаш силно,
възможно ли е със едно сърце
да те обичам толкоз ненаситно...
Възможно ли е с устни да те утеша, ...

Ти дойде тази нощ, като истина,
като стар незавършен кошмар.
Аз от своята стара зависимост
те допуснах до мен прежаднял.
Сипах в чашите истинско вино, ...

С ТЕБЕ ПОРАСНАХ
Всичко си записвам
в един тефтер голям.
Него си го имам
и няма да го дам! ...

Тя беше с матова кожа.
И имаше маслинени очи.
Червеното много ù отиваше...
… спомняш ли си?...
… тихо пристъпваше, пясъчно. ...

Не съм имала всичко наготово,
не съм научена да избирам лесните неща,
а да се боря за всяка мечта...
Никога не са ми казвали да бъда само добра,
напротив - казваха ми, че светът е война... ...

С вяра можем да влезем в Божия храм през дванадесетте порти, а това са дванадесетте добродетеля. Божият храм е изграден от скъпоценни камъни, които светят с ярка светлина. Аспис -Любов, сапфир - трудолюбие, халкидон - мъдрост, смарагд - добродетел, сардоникс -състрадание, сардий - истина, хрисолит - ...

Ще грейне слънцето така,
лъчите му снега ще стоплят.
Замръзналата тук река
ще текне с ледените вопли.
В брега лисичето едно ...

***
Увисват чувства.
Притворството разпръсква
набедена самота.
Обсебват спомени, а после - ...

Плач на бузуки въздиша луната.
Сърцето ми разбито в пламъци гори.
Слагам маската на суетата,
а то е пълно със сълзи.
Погледни в очите ми, ...

От минали години до сега,
през хиляди човешки същества,
във щастие и тъга
тя е единствена-една,
скъпоценна и незаменима, ...

Всичко, от което имам нужда си ти!
Само и единствено ти.
Защо така ме нараняваш?
Опитваш да ме притежаваш.
Не мога повече така, ...

Той е приятел на всички.
Ненатрапчиво скучен и тих.
Не брои проклетите срички,
щом иска да напише стих.
Той пише с дясната ръка, ...

Черно сърце
Какво трябва да направя?
Как трябва да се чувствам?
Трябва ли въобще да чувствам?
Какъв е смисълът? ...

Живеех нормален живот, преди да го срещна, спокоен, кротък, без особени бури и вълнения, които да объркват душата ми. Но един ден „съвсем случайно” съдбата ме сблъска с този мъж, който промени всичко. Наистина ли беше случайно? Вероятно. А може би е било предопределено, трябвало е да се случи и дори ...

На някои хора, свише,
им е отнета способността
да чувстват.
На други, пак свише,
им е отнета способността ...

Валят перли –
ангели къпят пера.
Задушница е.
VVV
В джобове носиш ...

Сърцето ми, студено като камък,
затворено бе в строг затвор,
но ти с красивата усмивка
на душевният ми мрак даде отпор.
Накара ме отново да се влюбя, ...

Мама патка със децата
цопна бързо във водата-
двечки патенца засмени
във редичка наредени,
махат малките ръчички- ...