На щастие ще се наситим ли,
вода щом пихме от дъжда –
любов на глътки щом отпихме,
неутолима, но добра!
Дали в страстта си безпощадна ...

Виждаш ли недоизречените мигове
на моето безумно обещание,
преливащите сенки на фантомите,
бледнеещи във утринният хлад...
И тази тайна, скрита в думите, ...

Въплъщението на сатаната (3-та част)
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
В града
................
Град Сакраменто бе известен с широките си и пресичащи се под прав ъгъл булеварди. Добре организираното движение, за разлика от мегаполисите Лос Анджелис или Сан Франциско, бе причина за кратките ...

*
Капка роса -
и паяжината
се разплита.

Омръзна ми да изпитвам страх от всичко и всички...
Омръзна ми да вървя по непознати пътечки...
Омръзна ми всички да ме гледат с презрение...
Но скоро ТЕ ще станат жертви на моето отмъщение...
Никой не ме познава, ...

С разрешение на Валя написах няколко думи върху фотографията, която тя е нарекла така:
"Когато нещо си отиде"
Надявам се да ви хареса!
Б.

Издател и Крава
(Басня)
Един издател един ден,
се ровеше из коша с плява,
понеже беше просто гладен, ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Юнакът и самодивата ...

Обич моя,
моя
царствена
корона,
блестяща ...

Свикнал си да живееш в мечти.
Страннико, прогледни.
Остави си пак децата гладни
и за жена си с нея забрави.
Изпий, пияницо мръсна, ...

До следващия прилив
Що ли вълните те мамят, Море,
че не искат далече да скитат?
Силни, единни, свободни нощес
бряг заляха, играха на прилив. ...

"Затворен в камъка"
Лицето в пламъка,
короната от тръни тлее,
сърцето в камъка,
слънце след нощта не ще изгрее. ...

Мили Боже, как съм изтърпяла
толкоз болка, грубост, изневяра...
Как ли всичко туй
съм преживяла,
дето ми го дава с пълна мяра?!! ...

… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...

Истината е светлина -
ярко озарява.
Може да донесе свобода,
но и жестока, когато закъснява.
Убиец или смъртен, ...

Тук всички се държат добре с мен. Само аз не знам как да сменя начина си на живот и как да престана да бързам. Как да се науча да върша разнообразни дела и как да спра да живея с миналото си. Защо ми е толкова трудно. Защо побоят от училище ми е все тъй на дневен ред и не мога да се отърва от страха ...

Нощ пада върху
мен
и ръцете ми
хвърлят небето.
Направи ме твоя! ...

Спаси ме! Моля те, спаси ме!
От висналия камък воденичен.
Най-силната магия направи ми.
Прокълни ме, да спра да те обичам.
От кладенеца най-дълбок спаси ме, ...

Този път е точно като другите.
Точка на пречупване на две вселени.
След милиони тъжни мигове загубих те.
И светът боли във всички измерения.
Този път е точно като другите. ...

Божия Птичка - на сухия клон.
Слънчева песен извива...
Няма си ноти, дори камертон.
А сърчице – струна жива!
Трели извива... Какво ли реди? ...

Умиращият бивол
на всички, които гаснат самотни...
Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характер ...

Коста Мишев искаше да умре.
Подръпна панталона, който беше завързал за една от тръбите по тавана на тясното мазе, в което живееше. Тръбата изглеждаше здрава, панталонът също.
Щеше да издържи достатъчно дълго, че да може да умре.
Коста придърпа най-здравия от трите продънени стола, които притежаваше ...

Стрелките на часовникът вече сочеха към 3 и 15. Лунната светлина се прокрадваше през балдахинените завеси на прозореца. Тази светлина бе студена, металният ù отблясък се процеждаше през едрите капки дъжд, които се сипеха от небето. Тези капки, големи и мокри, като гроздови зърна се разбиваха по съкл ...

Усещане
Прокара пръсти в моите коси.
Дълбоко погледът потъна в очите,
за миг видях сбъднати мечти.
Усети ударите на сърцето ми. ...

Повей вятърът донесе,
приятен повей – на жена.
Сетивата ми разтресе,
изостри моите сетива.
Поглед отнякъде засечен – ...

Слънчо грее на небето,
често с облаче палува.
Вечер гмурва се в морето,
сутрин бодър пак изплува.
Той щастливо се усмихва – ...

Не знам как да ù го кажа,
Може би не искам...
Може би не мога...
Не знам защо, но започвам да я обичам,
по цели нощи с мисълта за нея будувам... ...

ПОЛЕТ
Посвещава се на silvina84,
която ме вдъхнови да го напиша
със стиха си: "Искам да се превърна в птица!"
С облаците във небето ...

На Ваня Панова (alexgrau)
С пожелание за успешен полет :-)
Здравей, непозната приятелко,
все още търсиш ли път
към себе си, към свободата, ...

(на Красимир Дяков)
По ръбовете на кръга от делници
погледите ни се срещнаха – в куплети,
ти даже и насън се бориш с мелници,
а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета. ...

ИЗНЕНАДАНИТЕ
Свалихме безпардонно Боговете,
безцеремонно детронирахме царете,
върховете географски покорихме,
атомни централи построихме!... ...

ЛУННА ВЕЧЕР
Рисува песни мойта мандолина...
Пригласят ù прегракнали гърла.
Крещим по пейките на селската градина.
Момчешките мечти летят с крила! ...

Когато мислиш си, че си велик,
през трупове като минаваш, мачкаш ли?
Във огледалото как срещаш своя лик?
Не свеждаш ли очите си разплакани?
Обичаш ли се, толкова жесток? ...

„Попитали мъдреца:
- Как да вляза в душата на любимия човек?
- През рана - отвърнал той
- А ако няма рана?
- Направи я!” ...

Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".
Светулки над косите ми валят, ...

Трилогия
Сън, спасение, дежа вю и може би още нещо
Част 3
Момичето... и още нещото...
Още преди земята слънцето да озари, ...