Един ден излизаш и вървиш. Стигаш до непозната улица и се оглеждаш неспокойно, след което, може би тласнат от любопитство, може би от съдбата, тръгваш по нея. Цари относителна тишина, далечни шумове, присъщи на всяко едно селище напомнят за съществуването на поредния идентичен с определението за съв ...

"Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули."
Момо Капор
Така, значи, идвала тя - старостта?
От "своя" полека обръща ме в "ничия".
По котешки в мене подвива крака ...

Защо жадувах пролетта за своя полет,
и засинените от цвят поля,
щом всъщност най-обичам, да съм ято
в сезона на летяща свобода.
Когато плавно лятото във есен влиза ...

НЕУСПЕШНА СЕДМИЦА
Неуспешна седмица за логоса космичен,
създал свят прекрасен, но човек – себичен,
що дълго гони Михаля и вярва в химери,
а пътя към рая не успя да намери… ...

Сподели! Виждам ситните бръчки,
дето пръскат в челото ти сенки.
Виждам как се трошат като съчки
и се спират в лунички и бенки...
Чувам думите премълчани ...

Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди, ...

ЖАР ПТИЦА
Жар птица на щастието веднъж
нежно с крилото си ме погали.
Това беше миг, като пролетен дъжд,
но ме право в сърцето удари. ...

Колко е лесно да кажеш "Сбогом" на разплакано женско лице.
Колко е лесно нож да забиеш във влюбено детско сърце.
Колко е трудно "Обичам" да кажеш в студени мъжки очи.
Колко е трудно да се усмихваш, когато най-много горчи.
Трудно е надежда да имаш, когато в сърцето вали. ...

Сън е - прасковен в дъхаво лято,
и по пръстите лепне - нектар,
сладка тръпка, до дъно налята
в гърло жадно за истински дар...
И те виждам, безумно красива, ...

Ти си добра,
красива и чаровна.
Ще те повикам по име,
мило, нежно и красиво.
Ти ще разбереш, колко те обичам, ...

Тръгваш си от мен сега
и молиш аз да ти простя,
паднал си пред мен на колене
и не трепва твоето сърце.
Молиш ме да ти простя ...

Като Икар криле ще разперя,
към Дунава ще полетя,
накъдето ме тегли сърцето...
Във Русе открих любовта.
Намерих си там хубавица, ...

Виртуална любов
На З.А
Не се познавахме. Никога не бях чувал за нея. За виждане не можеше да става и дума. В сайта прочетох няколко нейни разказа. Бяха силно еротични. В профила си пишеше, че е на 17. Не повярвах. На тази възраст едва ли може така силно да е развито еротичното чуство. А при нея, то ...

С незаслужени сълзи си плащал твои болки!
Причинени ти от тази -
студената на обич със смразяващи ръце!
Мъчил си се да прикриеш тъмнината
в тъжното, обрулено лице! ...

Откакто ти си толкова далече
и не пребягваш през самотните ми дни...
откакто ти при мен не идваш вече
и няма те... какво се промени?
Очите ми са все така кафеви, ...

,,Омразата създава независимост,
а любовта заробва.''
Г. Константинов
Помниш ли,
когато се обичахме, ...

... а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свита в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи... Защо!? Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където две стени се срещат и искат, или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш с ...

... И раздели се Сърцето от Разума...
Разумът казва -"Мрази!"
Сърцето нашепва -"Люби!"
Разумът казва - "С друг заживей!"
Сърцето нашепва - "Не смей!" ...

Обикновен човек, със своите страхове, надежди, грехове и мечти, Карл живееше в един сибирски град. Правилата на Москва и Европа не важаха тук. Това бе едно от последните непокварени от глобализацията места. Място, на което би могъл да дишаш и да знаеш, че правиш това не от навик или машинално, ами к ...

Зъболекарите също плачат
Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет.
- Влизай, влизай! - чу звънкия глас на медицинската сестра.
Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба ...

Полека ме милвай, полека....
Тя, болката бавно минава
и светлата лунна пътека
единствена после остава.
Красиво шепни ми, красиво.... ...

Исках мъничко любов,
а не разочарованията многобройни.
Въпреки това животът не е толкова суров,
защото дари ме с приятели достойни.
Израстнах при родители добри, ...

Художникът
Тя е човек на изкуствата,
притежава ценно умение.
Нужни са и чувствата,
не става и без вдъхновение. ...

Дявола в теб откривах
и раждаше Деня, Нощта
върху цветните крила на пеперуда…
и не можех аз да ти простя.

на жена ми
Далеч край залив, тих и нелюдим,
животът плахо взе че ни прикотка.
И чувствата се виха - звезден дим,
изплетен над семейната ни лодка. ...

Красива си и в този ден,
любовен е за теб и мен !
Усмивката ти сладка ме плени,
сърцето в мен за теб тупти!
Едва минутка беше нужна, ...

Умореният ден се процежда през миглите,
за да тръгне към своето вчера,
a нощта неродена, някак плахо и тихо,
път към своето утре намира.
Този миг е знамение. Летният залез ...

Живея си ей така – сама.
Без смисъл, дори не знам защо.
Вероятно заради самата самота.
Гримирам се просто така.
Без смисъл, дори не знам защо. ...

Армагедон
Днес Благовец е... някой гони „злото“ -
със зли оръжия в злобното небе!
Пълзят вериги, сблъскват се животи...
къде вървиш човечество! Къде? ...