На себе си не мога да простя,
че в нощите самотни
още в спомените с тебе тичам,
те така са ми удобни.
И в топлото легло заспивам с усмивка и сълза… ...

Какво направи, момиче...?
Какво направи, че в сфера от любов
попаднах аз?
Какво направи, та светът ми празен е без теб?
Какво направи, че сутрин с твоя образ да се будя, ...

Вдъхновено от прекрасната песен "Лунният принц"
Благодарности на Бойко Иванов (me6)
и Геновеве Цандева (bardluna)
Ти си всъщност Принцът Лунен,
а аз - твоето момиче. ...

ПИСМО ДО АЧЕТО
(Дано някога ме разбереш...)
Не ми харесва, когато ме лъжат.
Просто защото ми става по-тъжно...
Сегашните ви трикове са ми излишни. ...

Намираме се в най-бедната част на Европа. Тук тишината може да се наруши само от кавала на някой овчар или от автомобилите, преминаващи границата.
Тази пролет в района, в който сме, беше прохладна и свежа. Хората излизаха и посрещаха изгрева на слънцето в дворовете си. Те ставаха много по-рано от не ...

Приятелството щастие дарява.
То сгрява с топлина в студени дни.
И сгушвайки се тихичко в мрака
стои до теб, когато най не ти се спи.
Приятелството грешките прощава. ...

Усмихни се
Ангел мой...
Усмихни се, усмихни ме,
подари ми две слънца,
има край и тая зима, ...

По ръбчето на светлата ти риза,
(приличащо на прашен коловоз)
усмивката ти, хладната, заслиза
в третинката на тъжната ми нощ...
Заплиска дъжд – пречистващо начало, ...

Здравейте, приятели мои!
Заедно с Марияна Дамянова () решихме да покажем, че светът няма граници.
Представяме нашата обща творба, плод на виртуалното ни приятелство!
Не страдам от липса на мъжко внимание,
но трудно допускам до себе си в близост, ...

Широк свят, различни хора, ала опре ли до отчаяние, всички стават еднакви .
Докато са щастливи всички вървят по своите пътеки, но защо точно щастието не свързва хората, а нещастието.
Това значи ли, че сме егоисти и когато сме щастливи, забравяме за другите.
Търсим ги, едва когато изпаднем в беда и т ...

По стълбите спуснах се в мрака тъмничен,
огрявайки с факел ронливия път.
Червеният пламък извая трагично
изящните форми на голата гръд.
Към влажния камък ръждиви окови ...

Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Погледнах в миналото за малко, отстрани. Посредствен беше целият живот и аз си бях едно посредствено момиче. И някак сякаш се намъкнах в нечий чифт чужда кожа. И кикотът, и миглите, и думите... желанията дори не бяха мои. И вярвах, че е правилно ...

Изгубих те, преди да те намеря,
преди да те докосна, изкрещях
и едва доловимото доверие
превърна се във пепел и на прах.
Ръцете ми пустеят онемели, ...

Мога да не кажа нищо с много думи,
но мога и да мълча многозначително.
Мога да крещя безмълвно твойто име,
но мога и да го шепна оглушително.
Мога, затворя ли очи, пак да те видя, ...

Возим се двамата по маршрутната линия –
там, в полите на Витоша.
Леки усмивки тайно озаряват лицата ни,
а мисли за милувки завладяват сърцата ни.
Пламъкът бързо обхвана телата ни, ...

ИМУНИЗИРАНИТЕ.
С бастунчето полека-лека
стигнах до средата
на пешеходната пътека...
За да не обидя Господата, спрях! ...

Тя го знаеше. Виждаше го. Нищо нямаше да е както преди, но надеждата не умираше в нея. Надеждата я крепеше. Някъде вътре в себе си го знаеше... Чувстваше, че всичко е по-студено, по-различно, по-непознато и отдалечено. Той не е по същия начин до нея. Той не я обича по същия начин. Той не я иска така ...

Признание
Прости ми глупавите грешки,
които причиних от страх,
бях отчаяно самотна
и в мъката си кротко спях. ...

По булеварда с далечното странстване,
без посока в далечния път,
аз вървя като филм преразказван,
епизод, в който всички мълчат.
И навлечени модно, витрините греят, ...

"Без следа"
Живеем с греховете си
и няма прошка за това,
що ний сами не можем да простим.
Търкалят се сълзите ни, ...

Всяка вечер тя ще идва -
няма, бледа, нежелана,
ще присяда полужива
и ще моли да остана.
Аз ще ù обърна гръб намръщен, ...

* * *
Представи си, че си капка дъжд,
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч ...

... защо треперят пръстите, когато
ти сам избра -
без мен (не ме попита, не поиска моята оставка)
вратата търсеше... и тръгна ей така...
... прегръщаше със лекота момичета ...

21 грама астрал
витаят наоколо
до любимата…

Днес приключих вече!
Всички спомени от теб изхвърлих надалече,
моя отминала, болезнена любов!
Пазих ги до вчера с носталгия,
но бе банално. Сега разбрах! ...

Животът ми върви през неспокойни
дни и нощи.
Поднася ми не радости,
а болка, изнемога...
Ще може ли сърцето ми ...

Какво е обич...
Единение...
Река от светлини...
Внезапно счупване на клетката,
в която сме сами... ...

Моя вечна любов, виж дъждът полудял
колко страстно танцува в косите ми,
после сякаш ни скрива под плаща си бял...
Като дявол измива следите ни.
И ни пее с любов, моя нежна тъга, ...

Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб така и не видях.
Прости ми за отчаяните нощи, ...

На попрището жизнено накрая,
реших Венериния хълм да разкопая.
Откритие там мислех да направя,
РОДИНАТА с което да прославя!
Там били скрити някакви скрижали, ...

Цял живот се бориш с тях.
Опитваш се да им противоречиш.
И сега, когато те напуска силният ти смях,
мислят си, че ще започнеш да мълчиш.
Но не! Не се предавай! ...

Стича се по лицето,
слива се със сълзите.
Ръждясва бавно сърцето,
а след него и звездите...
Убива всеки цвят, ...

Сърцето ти е малка чашка плът,
а целият съм в нея
и целият живея
в сърцето ти, далеч от всяка смърт,
далеч от всеки страх да се излея. ...