Този стих посвещавам на теб, мамо,
за това, че винаги съм била на твоето рамо,
ти ме научи да живея
И за мечтите си докрай да копнея,
от всичко лошо, мамо, ме предпази ...

Аз съм като стъкло, начупено на парченца, лепено милиони пъти и дори да го начупиш на още толкова, няма да ме заболи кой знае колко. Или може би аз съм свикнала на болката дотолкова, че всяка нова само гъделичка раните. Или може би ме боли много повече, но отказвам да го приема. Аз съм като хартия, ...

За толкоз малко сме на таз земя
и питам се защо, кому е нужно
да кичим се с излишна суета,
със злобата да си живеем дружно.
Бездушни болката да отминаваме, ...

Отворих очи и вдишах
сутрешния полъх на зората,
в песента на живота се вслушах
и в съня си оставих тъгата.
Усмивка от ангел получих ...

Време е да надникнем в най-скритото кътче на нашата душа, която е изпълнена с много противоречия. Дали ще успеем да се преборим с пороците, които преобладават в нея?
В миг на прозрение, нека си спомним думите на великите пророци, които възвестиха идването на Христа. Кой е Той? Великият вожд на човеч ...

В Ада
Отново съм там, където бях, а именно в Ада. Ти беше този, който ме измъкна от там. Ти беше този, който ме накара да се почувствам отново значима...
Цял живот за всеки съм била на второ място: за приятели, за семейство, за човека, който обичам. Никога за никой не съм била важна, докато не се по ...

Слънцето
..............................​.................
Снагата ми - мъничка, сянката - голяма.
Усмихвам ти се. Тичаш. Искам да те хвана.
За миг поне. Да те целуна. Да отмина. ...

Тишината звъни, полудяла от чакане
и завързва на възел деня.
Самотата налива от болката в чашите
и отпива на глътки тъга.
Знам, в света ти уютен, дойдох непоканена, ...

В дома на професор Матев сякаш витаеха духовете на Хипократ и Гален. По стените на кабинета му, върху дървени рафтчета с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълше ...

ДЯВОЛ
Може би вярвам, че върша добро,
с чисти помисли и добри намерения,
скромен съм, спазвам обноски,
не се поддавам на гневни вълнения. ...

Най-светъл стих ще ти напиша
и те прегърна, за да не си идеш.
Избраница съм твоя - ти
недокосваема, неуловима.
Любов, нова одежда аз ти купих, ...

Любовта просто идва, не пита:
"къде си, какъв си, защо си".
Любовта просто идва, не пита:
"къде е, каква е, какъв е, защо е".
Любовта просто идва, не пита ...

Събирам душата си - пак с мъка на части.
Събирам я в шепи напукани,
просещи мъничко нежност.
Събирам душата си в канче ръждиво,
забравено някъде... ...

Моята любов не е търговия.
Не я търси в магазина.
Чувствата не са на сергия
за хляб, масло и сирене.
На касата на емоциите ...

Къде живееш точно не знам?
Веднъж те срещна тук, друг път там.
Но винаги си с усмивка всеотдайна,
споделям с теб и най-голямата си тайна.
С теб е весело, емоциите се вдигат ...

Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...

УТРО
В предутрото нощта е свежа...
В градината се стеле хлад...
Отблясъците плетат мрежи
и искат този свят да спрат. ...

Идва пролет,
духат ветрове,
дъждове валят.
Поникват треви,
жълтурчето цъфти, ...

Изненада
Реките се изливат бързо, монотонно,
тичаш да се скриеш - ще намериш ли подслон?
Сълзите са така солени,
давиш се в черен небосклон... ...

ЕВРИКА
Открих на битието ни колая,
видях градините на рая,
възкликнах от възторг,
възторг от вселенския киборг… ...

НЯМА ДА ПАДНА
Връхлитат ме бури смразяващо-ледни,
на крака се задържам едва
и чувствам, че губя сили последни,
готова да падна. ...

Добротата е приказен чуден храм
В който тихо и трепетно по терлици
Може да влезем като посетители
И моля не без билети
Всеки плаща своята лепта дори да не иска ...

Аз ще те чакам!
Ще зная, ще помня,
ще вярвам и ще се боря!
Ще те чакам,
когато не те чакат. ...

Във свят от злоба изтъкан,
от завист и от мръсотия
останали без срам, без свян
за никой няма угодия...
Да вземе първи да се "уреди " ...

Там някъде в мрака момичето стои,
в сърцето си разбито мъка тя таи.
Не може да избяга, тъгата да прикрие,
не може да намери място, където да се скрие.
Някога вяра изпълваше нейната душа, ...

В поле широко слънцето огрява
огромен страж - единствено дърво
с клони чак в небесата,
и корени в майката-земя.
Това пазителят е - дървото на живота, ...

Робство
Пречупена на две съм от усмивки,
раздадени в случайните сърца,
пречупена и още набраздена
от тяхното спасение и тъга. ...