Выйдем на берег; там волны
Ноги нам будут лобзать;
Звезды с таинственной грустью
Будут над нами сиять.
А.Пещеев ...

Улици
Мокри улици.
Дъждът измил е следите
на влачеща се плът.
В тъмния спокоен град ...

За кой ли път с тебе се сбогувам,
че в страха си пак ме нарани.
Докога на чувства ще робувам
и отново все ще ме боли.
Ти край не ще да кажеш, ...

ВИНОТО НА СЪЛЗИТЕ
От виното на сълзи –
дълго пих…
Пияна съм.
И още ме опива ...

Обичам те... обичаш ме и ти...
Но защо сега се случи всичко?
Любовта като огън ни гори
и колко време ще ù трябва да угасне...?
Онези мили, братски чувства - те къде са? ...

ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ
Сега аз виждам, хората се други,
те само правят своята Игра...
Те правят само користни услуги...
Растат в подмолната война! ...

Утрото ми обещава
да е хубав днес денят.
Сребърни лъчи раздават
светлина. Чертаят път.
И в сърцето ми се ражда ...

Бостън – наши дни
Струнният квартет приключи поредното изпълнение по творби на Вивалди. От естрадата се разнесе шум от почукване по микрофона. Някой изпробваше озвучителната апаратура. Сред присъстващите се чу мелодичния глас на Линда О’Браян, която ги помоли да се приближат до сцената. За миг спонт ...

Омръзнаха ми всякакви кантари,
претеглените чувства... суета,
събудиха се болки, нелечими, стари
душата ми е стая без врата...
Зазидани са там обиди, прошки ...

СРЕДНОЩНА СЕРЕНАДА
Нощта се протегна,
разпусна смолисти коси
и градът притихна
в топлите ù скути. ...

Не казвай ми, когато ми изневериш.
За похождения не пращай телерграма.
С един замах света ще разрушиш,
света ни, който бе за двама.
В неведение до края ти ме дръж, ...

(НЕ)СКРИТА НАДЕЖДА
Вълшебство се крие в тези две думи,
наречени "нескрита надежда".
Всичко живо без тях мигновено се губи
в тез плетки на черната прежда! ...

Улавям с устни мигове красиви,
вдишвам ги с уханната липа.
Пулсират те, като въздишки живи,
и литват пак щастливи над света.
Усмихват ми се спомени - съдбовни, ...

КАТУНИ И КОМУНИ
Наеха се Геле, Пешо и Мито
да сметнат всичко изядено, изпито;
да превърнат мизерните катуни
в цветущи райски комуни… ...

Не ме е страх
от съдия-изпълнител,
аз съм бомба
със закъснител,
време е да гръмна ...

Ако аз съм самодива, ти какъв ще си?
Ако аз съм луда, дива - колко принципен ще си?
Ако аз поискам слънце - с мрака ли ще бъдеш ти?
Ако аз съм животворно зрънце -
градоносен облак ли ще си? ...

Simple Plan- "Save You"
Take a breath
I pull myself together
Just another step till I reach the door
You'll never know the way it tears me up inside to see you ...

[DMX]
Uhh, yeah
Another one of those - this is for my nigga Q - down to earth joints
Rest in peace baby, you're not for me dawg
[Chorus] ...

Отключих на сърцето си хазната,
изсипах щедро скътаното злато –
на „ближните” прочувствено раздавах
и разпилявах,
и разпилявах... ...

Казах ти:
„Аз не съм най-вярната пътека!
Ти по мен не тръгвай!
Аз не ти предлагам нищо повече!
Ти побързай,че изпускаш влака!" ...

А те не осъзнаваха,
на чуждия гръб се забавляваха
и без труд забогатяваха...
Парите си по курви даваха,
а курвите от тях забременяваха. ...

ЗА ПТИЦИТЕ И ГНЕЗДАТА
Не свиват птиците гнезда в калта,
а търсят място по дърветата високи,
там снасят крехките си яйчица
на сигурност от вятър без посоки. ...

Ти беше всичко. Беше ти и Слънцето. Беше ти и Луната. Беше ти всичко за мен. Имах аз един сън, но в тъга беше облечен той. Един сън? Сякаш преди не съм те сънувал. Но тук аз не мислих за чувството, което всички влюбени е завладяло и душите им е превзело. Дори няма да го спомена. Сънят ми тихо шепнеш ...

Когато се погледна в огледалото, се чудя –
аз живея ли реално или във заблуда?
Всеки ден сменям маски,
навярно, за да свалям различни мацки.
Но лицето пред мен сега бе друго, ...

Години наред те търсих,
чаках да се появиш
и с любовта си да ме обградиш.
Самотата да забравя
и в прегръдките ти да се оставя. ...

Да се обичам често ми е трудно
и кръста си да нося - в шепа-огън,
и някой път чак ми е чудно
да се обикна пак дали ще мога?
Често ми е трудно да се нося ...

Ту лош... или до смърт необходим -
кога сълза в окото, я опора,
не съм ли чезнел често яко дим,
захвърлен като стар петак на двора...
Познавам този свят, но не и кой ...

Душата крещи
Устните не проговарят
Очите парят
Нещо горчи
Животът копнее ...

Приближи се, мили, и кажи – не са ли те ужасни?
Нима не са наясно, че в душите им е тясно?
Гротесни малки кукли, тъй грозна гледка само!
Как стискат с мазни длани сърцата си безстрастни...
Очи невзрящи нявга ухаели са, мътни ...

Смели, сърчицата,
по света туптят.
Чисти, личицата,
щастие искрят.
Горди, планините, ...

Тази нива само ми остана
Тази нива само ми остана –
залиняла, настървена злобно...
Сея ничком в дните си прокобни.
Нощем дланите кълве ми врана. ...

Шанс! Нямах късмет... следващия път... Всеки ден чувам това отново и отново от хора, които са изпуснали някаква възможност и се опитват да се утешат като обвиняват лошия шанс и съдбата. Аз самата често го правя. Чувството да изпуснеш възможността да направиш нещо, знаейки, че няма да имаш втори шанс ...