21 век – век на издигнатите в небесата сгради и натиканите под земята ценности, век на високоразвитите технологии и закърнения манталитет, век на нон-стоп отворените сайтове за запознанства и затворените от години книги, век на дамите с високи токове и ниско IQ и на младежите с бързи коли и бавни ум ...

Обичай ме
Докато бели криле
Разпери смъртта
Обичай ме
Докато се разпилеят ...

Признавам
Обещавах на себе си някога,
че ще спра да се влюбвам в очи,
че няма от страх да обичам,
че не искам любов от лъжи. ...

Недей тъгува някой ден
за миговете на невзета сладост,
за онзи трепетен любовен плен,
във който бихме си донесли радост.
Живей и дишай на мига, ...

ПЛАМЪК ВЪВ ДЪЖДА
На улицата ми вали отново дъжд пороен и прекрасен,
и с леки капки той отмива спомена за теб, тъй ясен.
След всеки дъжд той става все по-бистър и красив,
а в нощта до мен промъква се, като пламъче игрив. ...

Аз, грешникът
Грехове много в живота съм вършил
и дано Бог за тях да прости ми.
Но когато се вгледам във бъдното,
виждам грях със страшно име. ...

Бостън – наши дни
Бенджамин Брук се чувстваше много уморен. Не толкова физически. Нито пък му тежеше товарът от 68-те години. По-скоро бе уморен от продължаващия вече четвърта година фанатичен опит да съживи “Бриз” и отново да вдигне компанията на крака. Председателят на борда не искаше да се пенсио ...

Искам да живея сред гори изгубени -
тихо, идилично и без много шум.
Да гледам в небето гълъбите влюбени,
песента на славея да пея наум.
Смело кукуригане сутрин да ме буди. ...

Лекият дъх на канела изпълваше стаята със сладост. С малки отблясъци слънцето се оглеждаше в чашата на масата и оставяше танцуващи в такт с водата дъги по покривката. Точно когато димът от една от последните цигари се изви като сянка над пепелника и се скри някъде си, се появи и той. С малка доза за ...

Понякога просто седях в стаята ми, размишлявайки дали си струва. Преместих леглото, гардероба и креслото, но не се промени нищо особено. Предполагам, че стаята стана малко по-приятна. Но все пак много неща в нея липсваха. Липсваше и нещо огромно, не знаех какво. Намирам за досадно да се говори за ли ...

Уподобявам се, когато към околната среда
аз мимикрирам в съответния й тон.
Уж, за да бъда като всички, постоянно се меня
и съществувам чрез цвета "хамелеон".
Алтернатива за различните, каквато съм и аз, ...

Кръвно спада,
бавно пада
все надолу,
много ми е лошо,
границите ниски са, ...

Видях любовта, усетих страстта,
почувствах и твоето сърце да тупти...
И ето сега, разделени в нощта,
смирено аз роня сълза след сълза.
Аз мисля за теб - ти мислиш за мен, ...

Имало някога едно минало,
което отдавна го бе имало.
Спомени давало
и пропуснати мигове взимало.
Скитало, питало ...

Не си обичал истински,
ако е имало само страсти и искри,
това не стига да е истинска любов,
която тлее, защото тя трябва да се разраства и гори.
Не си обичал истински, ...

Още по­м­ня пър­ва­та ни сре­ща!
Млад чо­век ус­ми­х­на се от­с­ре­ща,
а по­г­ле­дът му, благ и оза­рен,
беше топъл, нежен, вдъхновен.
Учителят про­те­г­на дла­ни ...

В чакалнята на твоето сърце
В чакалнята на твоето сърце
седя и чакам от години,
а ти летиш с фалшиви ветрове
и все не стигаш небесата сини. ...

Срещнах те, любими, без да подозирам,
че всъщност си бил близо до мен.
Влюбих се в теб неусетно и силно,
съзнавайки, че теб съм чакала отдавна.
Обичам те такъв, какъвто си, ...

Агликина поляна, как хубава си ти,
ненужно е да казвам за твойте красоти.
Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,
за живот хайдушки тежък, непокорен.
Гордост е за мене, че съм ваш потомък ...

Гледам, сменил си шрифта...
Търся мъж - Вале Пика,
с 18 години по-млад.
За да ми се чува думата,
Нека пие мастика... ...

"Мъртви парчета реалност"
Събуждам се
в противен и кошмарен свят,
оглеждам се -
студен, безчувствен, грозен град. ...

Тих и спокоен следобед... Лежим прегърнати и мълчим... Думите са излишни, моментът е вечен... Усещам близостта ти, а ти моята... Най-вече, защото споделяме една завивка - тясно е!... Прекарахме един незабравим следобед... Беше толкова отегчителен - копнея да го забравя!... Моментът наистина ми се ст ...

Отново тъмен ден, а слънцето пак грее с божествени лъчи.
Нещо в тебе вика, сълзите да избършеш.
Направи го, дори светът омразно сив да е в твоите очи.
Време е светлината да погледнеш.
Ставай! Изправи се и забрави онези дни. ...

И бременна си вече ти,
очите ти от щастие блестят
и очакваш с нетърпение
бъдещото поколение.
Чудиш и се маеш ...

В Огледалото
Посветено на Петко Илиев-Divak
В лицето ти нека всеки да се вгледа -
обратната страна на огледалото не е за теб!
Ти не търсиш - всички знаем го - победа! ...

Виж раззеленилите се дървета, свободните птици, извисяващи се над света.
Яркото слънце, кръжащо в синьото небе – извор на радостта.
Тук са златните залези, къпещи се в море от светлина.
Усети летния въздух, всичко е толкова истинско – да!
Но видях самотна стая на незнайно място и заключена врата. ...

,,Отлетяло време във нереално пространство, измислен живот във безсмислено време и празни надежди в заключена ракла''...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...

Пътят на опиума,
Път на коприната,
Пътят към небесата,
Път за нещастници…
Надежда за хляба, ...

Очите ти често спохождат съня ми.
Замислени галят умореното ми лице,
а пламъкът в тях все още разказва
за отминалите малки добри светове.
И чезнеше в мрака искрицата бяла. ...

Ти не говориш - не,
не казваш нито дума,
а всъщност толкова добре
разбираш всяка моя глума.
Ти не поглеждаш - не, ...

НЕРАВНОВЕСИЯ
На този свят щом вземаш, трябва да дадеш.
Неравновесия животът не понася.
И ако присвояваш, значи, че крадеш;
за всички дейности в живота се отнася! ...

В няколко български градове има
паметници на Хан Аспарух, но
само моят град носи неговото име.
Авторката
Във плодородна Лудогорска равнина ...