Фалш печален или мъчна самота?
Какъв е твоят избор в таз изкуствена игра?
Живот назаем прати слънце вдън земя,
в час потаен, с чужда, кървава следа.
Обичаш, знаем, горещ и тъмен ден. ...

Когато си тръгваш, вземи това -
искам да имаш нещо от мен.
Кутия с твоите писма, твоите думи ден за ден.
Лъжите ти красиви, в които аз горях...
Дръж си ги, вземи ги, на друга давай тях. ...

Този мъж, със когото живея,
е понякога зъл и навъсен.
Аз мълча и да питам не смея
той защо тишината разкъсва
и защо с поглед пали пожари, ...

Извинение
Ще пробвам
да направя
извинение
за свойто ...

ФИЛОСОФИЯТА НА ИМАНЯРА
Намерих в земята дръжка от меч.
И от Иван Александър монета.
Кръстче малко, излято от мед
и от счупено стреме парчета. ...

Мене ме няма
защото отсъствам
Мене ме няма
къде да присъствам
В мене остана ли някой?! ...

Отварям нова страница сега.
Какво да пиша, ти кажи ми.
Оттука ми налъхва самота.
Ще пиша, пък... ръцете изгори ми!
Историята друга ли да бъде? ...

Никога не казвай "никога"
Всеки има своите възходи и падежи по пътя на живота. Мисли, които се превръщат в реалност. Думи, които остават трайна следа в съзнанието ни. Най-хубавата черта на човешкия мозък, е че забравя. Изречението ”Никога няма да забравя това!” е клише. Съгласна съм, че това ще бъде ...

РАЗДЯЛА
Ще си тръгна някой ден,
дори и без да те докосна,
сънят ти ще бъде мокър
в сухите горещи нощи.... ...

Коридорът блести.
Непознат аромат
те притегля магнитно,
няма образ и звук -
само чувство проникващо ...

Тичах по улицата през онази тъмна нощ. Тичах, но не знаех от какво бягам, от какво се страхувам, какво ме плашеше... през онази тъмна нощ.
Обърнах се назад и погледнах, там нямаше никого, но продължавах да тичам. Исках да спра, но нещо ме караше да не го правя. Нещо ме теглеше напред към тъмнината.
...

Призраци в едно селско гробище
Брат ми е четири години по-голям от мен, но аз толкова го обичах, че независимо от тази разлика, още от малък непрекъснато се „мъкнех“ с неговата тайфа – както се казва „Барабар Петко с мъжете.“ Батковците също ме приеха, пък и винаги, когато трябваше да се изтърчи до ...

***
Подгонени страхове
От липсата ти до мен
Тогава – отдавна
Ти изпусна своя шанс ...

Опитваме на другия живота да гадаем,
всеки сам знае къде и колко го боли.
С чувствата човешки дали не си играем,
приличаме на тъмни есенни мъгли!?...
Ще се намерят и такива да ни дават препоръки, ...

Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.
Често се питам - дали да опитам ...

Искаш да си с мен,
тогава бъди
и не се прикривай
зад думи безсмислени.
Искаш да ми ...

Колко устни по моето тяло бродираха
не шевици с цветя, а животи окъсани,
посинели вини пред очите ми още умират
и оставят сълзи овдовели кротко за тях да се кръстят.
Колко усмивки - девствено тихи, ...

Отказах се - заради нея.
Аз самата не бих могла така.
Щях нейния живот да живея
и гласа ѝ да чувам дори със смеха.
Щях в очите ти все нея да виждам, ...

И тази вечер будна съм. Не мога да заспя.
Звездите тъжно гледат във тишината нощна.
А може би сега и ти си там, една от тях...
А може би до мен си... не си си тръгнал още...
Навярно ти тъгуваш, че безкрайно ме боли, ...

Напъпили чувства,
напъпили клони,
да се разлисти
очаква нова любов.
И с цвят ще напълни, ...

Не мога веднъж да обичам,
това е загубено време….
Не мога веднъж да се вричам,
животът тече си и искам
от него да грабя с наслада. ...

При мен ще се върнеш, когато
смъртта ще е мой благодетел,
където е вечна душата,
а тялото тленно е пепел.
Не ще те допусна тук близо, ...

Гласът ти – стон утихнал,
чувам още без причина,
усещам твоя дъх повян
от южния вятър заскъснял.
Гледам нашата картина, ...

С дъх на пролет и глухарчена нежност...
Носи ме вятърът въздушно лека
и политам нагоре, в безкрайното синьо,
да достигна небето и намеря утеха.
С аромат на люляк и късмет – детелина, ...

Влязох в оръжейната, всички оръжия бяха нови.
Току-що ги бях купила, а той ми се нахвърли,
биейки ме. Прибрах се, измих се от кръвта,
която бе по ръцете ми.
Всеки, който ме срещнеше по по пътя, ми викаше ...

Пролет
Съзерцавам цветята,
от Пролетта душата ми е огрята,
красива синева ме дарява,
птиците напомнят за своята поява!

Празна химикалката напомня ми че теб те няма
раздялата на слънцето намигна при зазоряване
не се боя че теб те няма
Изваяна въздъхна чашата на масата
прости ми ...

Успяха да резервират билети за първия самолет до Берлин чак на по-следващия ден. Места нямаше, но на помощ се притече Перек, която като че ли остана доволна, че двамата италианци напускат нейния район. Вместо извинение, че ги задържа цял ден за „процесуални действия”, им намери билети по служебен пъ ...

В края на 90-те години Търговище не беше така пуст и изоставен от младите хора. Това важеше особено за крайните райони и квартал „Запад - 3”, където все още кипеше живот и ставаше нещо. Построени за нуждите на местния военен завод, 11-те панелни блока бяха дом предимно на работници и техните деца, к ...

Любов! Туй прекрасно чувство, навяващо щастие и тъга. Тя е дълбоко, вълнуващо и вечно преживяване, като сладостно ухание.
Има толкова много видове любов. Страстна любов, приятелска любов, любов между нас и семействата ни. Любовта е същественото в живота.
Да имате едно хубаво разположение на сърцето ...

на ВЕСЕЛИН
един зависим
Живот ли ти е, когато си нищо,
живот ли ти е да си в калта,
живот ли ти е да си подритван, ...