Закъсня да почука на вратата й есенна.
Още с лято в косите, а в очите му - песен.
Вместо дума за поздрав дари я със вяра.
Вместо цвете й даде сърцето си. Цялото.
Не поиска за себе си нищо да скрие. ...

Спомням си ласките нежни на нощния бриз,
още щурците с тревожните песни
и над главите безкрайния сребърен вис,
дето се губи в просторите звездни.
Свежият въздух ухаеше сладко над нас, ...

Затова ли апостол Павел бил отлъчен от Христа, ако тази най- голяма саможертва би била да послужи за спасение на братята му, сънародници по плът?
- И Блажени Августин изживя страшни мъки- прекъсва ме тя - за спасение на братята си. Неговата съвест не му даваше покой при мисълта, че той може да се сп ...

на М. А.
Тя мълчеше и с кръв от сърцето си пишеше
своя трънен, объркан живот.
И си казваше често, че няма си нищичко -
само този писец-антидот. ...

Тревата тихо пак ухае на звезди.
Душата ми пристъпя плахо боса.
Ръката - лястовица - в твоята гнезди,
погалена от руси сенокоси.
Един щурец за нас свирука полудял ...

Понеделник. По навик звъня на телефона ти. Внезапно ми отговаряш. Значи вече си се върнал от Лондон! Операцията е минала успешно, туморът е отстранен и макар и отслабнал (то накъде ли повече), животът постепенно се връща в тялото ти.
Настоявам да се видим. Ти пак си поел няколко обществени ангажимен ...

Уж беше утро, ранина
и гледахме прехласнати зората...
Кога отскочи слънцето
на пладнина?!
Кога ни сграбчи жега непозната?!... ...

Едва ли някой с рими би описал
колко си красива ти!
Красотата ти придава смисъл
на тежките ми мрачни дни.
Усмивката ти слънце е за мен, ...

ЛЕТЕН ДЕН
От лек ветрец перденцето играе.
Навън е августовски пек.
Усмихваме се двама и мечтаем
доброто да не свършва век. ...

Тя наближаваше 30-те си години, отдавна нищо не я радваше истински, беше се затворила в своя собствен свят - далеч от всички.Често се успокоявяше, когато сърцето ù шепнеше:
- Пази ме, пак ще ме наранят.
И да, така беше - хората, които идваха и си отиваха от живота ú, оставяха неизлечима следа в нежн ...

Знаеш ли, сега ще направя едно признание за теб и за това, което ти дадох. Като другите момичета, които притежаваше, аз ти дадох любов, правех всичко за теб и се надявах поне малко да ме оцениш. Знаех,че не си падаш по сериозните връзки, но не прекратявах контактите си с теб, аз те желаех ...
Нарани ...

Ден първи:
Днес се събудих с болки в гърлото. Отидох на лекар. Лекарят каза: "Отвори си широко устата!" Отворих я. "Гърлото ти е огън!", каза със сетни сили лекарят, преди да изгори жив. Изглежда, че говореше буквално!
Ден втори:
Гърлото продължава да ме боли. Отидох на друг лекар. Той реши да ми пр ...

Животът е руска рулетка, револверът е в твоята ръка... БУМ... сбогом, следващият.
Ти беше велик човек, помагаше на "всички", само на себе си не можа да помогнеш. Затова си тук, на една маса с мошеника и курвата, с мъжа, който изкарва пари от сълзите на другите, и жената, която продава тялото и душат ...

ФРАГМЕНТИ ОТ ПОГЛЕД НА МОМИЧЕ
Светлина от тайнствено предание
с необятност на пороен дъжд.
Полумрак от древно заклинание
със загадъчност на южна нощ. ...

будят те петли, които не чувам,
в полета, които не стигам,
вече свикнах да будувам,
забравих даже да мигам
от изток 4 часа след моето утро ...

Понякога боли от тишината –
откраднат спомен от красива среща.
Понякога поемам по следата,
с надеждата, че ще се случи нещо.
В косите ми танцуват стари сенки ...

Къде така си тръгнал ти, къде?
Тъй жарко пари пясъкът нозете,
понесени от бурни ветрове на вихъра
летят крилете.
Тъй сиво ти се струва синьото небе. ...

Карам си колата аз по тъмно и освен светлинки, почти нищо друго не виждам. И изведнъж ми се блъсва нещо в стъклото и го превръща в тотално непрозрачна паяжина! А-ха да натисна рязко спирачките, ама се усетих навреме, че може да занеса, и се постарах да спра плавно, с леко отклонение към пътния банке ...

ЗА ТОПЛИТЕ ЗНАЧЕНИЯ...
На масата ми – залък Хляб…
Ухание – на угар.
На метличина.
На мащерка ...

Сладостта в горчилка ти превърна,
сърцето до основи пак изпепели,
знам - няма да ме молиш да се върна,
знам, в самотния тунел ще диря светлини.
Спасение няма за душата ми ранена, ...

О, как искам
да бъда тухла четворка
в живота,
силна,
тежка ...

* * *
Пясъчен замък
в окото на прилепа.
Дъжд от снежинки.

В нощта, ефирни, лунните лъчи
лек сребърен воал са разпилели!
Върви по него, бавно стъпвай ти
на сънищата в белите предели!
Бленувано, очаквано вълшебство – ...

Ръцете и душата ти, без съмнение,
само аз ги пазя с чувство вечно.
Истина си и чудесно вдъхновение,
с теб светът е толкова сърдечен.
Пристъпваш свежа и неотразима, ...

Тебе всички те търсят, жадуват,
хора чакат те с дни, със години.
Е, аз срещнах те, мислех си - струва
и се питам защо не подмина.
Ако знаех, че идваш на гости, ...

На скитническата ти душа - подслон,
за болката сърдечна съм упойка...
Аз музика съм и любовен стон,
вълшебница, омайница и чародейка...
Спокойният ти сън, уют, покой... ...

Избягах си... от черните обувки,
(още търсят ме, не се предават).
Следи прикрих, изтрих целувки...
Шамарите ли? Те дамга остават.
Опитах да забравя, че съм истина, ...

Не може да се спи в такива нощи
с разпънатите струни на щурците!
Завивките ми парят като нощви,
изпичат се набухнали копнежите.
На длан звездите бляскави трептят. ...

* * *
Аз гледах отражението на водата сам.
В безсилие... отрупан с чест и подлост.
*
Въпреки завоите, аз отново съм на главния и най-големия Булевард в Живота си. ...

Жената от живота си реши да ме изтрие -
да ù видите сеира,
за да не фалира,
по средата на финансовата криза,
взе, че ме ипотекира. ...

Посрещаме живота с плач
и с отворени ръце,
енергията в нас прелива,
а времето ни не достига...
Навред го пожелават ...

Мястото е приказно, сякаш излязло от детските ни години. Всяка следваща крачка те опиянява все повече.
Кара те да забравиш и да се оставиш тази приказка да те завладее изцяло.
Да ù се насладиш и отдавайки ù се, изпадаш в опиянение.
Обвива те в бялата си перелина и те понася - отнася те в света на кр ...

Броим се за пореден път
(и с депутати, и с министри).
С какво ли ще бележим ръст -
със чалга или съвест чиста?!
По визия ли, по заслуги? - ...

Косата ù бе доста сплетена и гребенът често засядаше. За да не я оскубя, първо разнищвах възелчетата с пръсти. Отметнала глава назад, тя примижаваше, явно ù беше приятно да я реша. Наведох се и подуших темето ú. Миришеше приятно, на шампоан и на зрял пъпеш.
– Благодаря ти, мисля, че вече съм достатъ ...

Все някой ден и с тебе ще се срещна,
дори и да е в сънищата мои...
Ти ще владееш нощите горещи -
отнела ми завинаги покоя...
Все някой ден до мен ще се докоснеш, ...