Небето започва да се прояснява,
слънцето излиза иззад облаци и тъмнина.
Отново имам повод истински да се усмихна,
но не си ти причина за това!
Отново радост е изпълнила моята душа ...

"Писмо ти пиша старомодно
на лист хартия от тетрадка"
Димитър Никифоров " argonyk"
Какво ли пише във писмото?
Дали започва с нежно "Мила..."? ...

Изми ли си зъбите?
Очите изми ли?
Научи за гъбите?
Закуси за сили?
Написа домашното? ...

Обичам те повече от въздуха в кръвта.
Обичам те повече от слънчевата светлина.
Обичам те повече от светлата сянка на луна.
Обичам те повече от себе си, моя истинска жена.
"Обичам те" е прост израз на любовта в моята глава.

Нищо повече не сме
освен топъл повей
на нежен вятър
нежно галещ бузите
на малко дете ...

Пак забръска февруари!
Пролетта да изпревари,
пак фучи и не престава.
Баба Марта наближава,
а със ней – цветенца, птички – ...

Без любов всичко е заспало
и в тъмни облаци замряло.
Без любов светът неприветлив е,
суров.
Сиви сгради и изсъхнали поляни, ...

Да запазиш живота и нея
Кажи, когато лятото свърши.
Ще можеш ли?
Да започнеш без мен.
Да не чакаш в себе си спомен в копнеж. ...

Не искам минута откраднато щастие,
не искам секунда неземна любов.
В живота не търся чуждо пристрастие,
единствено искам честен живот.
Не искам сърцето ми просто да страда, ...

Ръцете ми започнаха да треперят на волана, трябваше да се успокоя - вече се виждаше границата. Насилих се да нормализирам ритъма на сърцето си, което издаваше нахлулата паника. Погледнах към Фоти. Още преди да успея да кажа нещо, той натика в ръцете ми международния си паспорт и сложи пръст на устни ...

ТРЕТИ МАРТ
Трети март е дата свята
за всяко българско сърце.
От творците ни възпята,
с нея свободата ни дойде. ...

Плаче сърцето ранено,
кърви и думи не помагат
пред неговата участ,
пред тез кървави сълзи.
Стене душата, ...

От три години Мирослав играеше в мъжкия отбор по футбол като централен нападател и беше много добър. Може би най-добрият. Много голове имаше зад гърба си. Всички го уважаваха, а аз го боготворях. Бях едва на осемнадесет години и току що бях завършила гимназия. С него се познавахме от деца. Живеехме ...

Ще ти даря очите си,
сляпа ще усетя нежността,
ще дам сетивата си,
за да ме няма за света,
в сърцето ти да дишам.

Разкъсала воала на страстта
Душата ми танцува
Танца вечен в любовта
Пръска огън светлина
Мислите мои красиви ...

Илюзиите са като чаша вода
в задушен слънчев ден,
сякаш в труден момент ти подават ръка
и всичко е почти, но не съвсем.
Крепим се на лъжовни обещания, ...

Чувам ги.
Тихите копита и
вятъра пристигащ,
безсилен да събори
тези облаци, ...

(сенрю)
* * *
Светлите сенки,
свирепи, играят си -
горски страхове. ...

И така минава ден,
подир ден,
безразлично гледайки
към мен...
поглед, пълен със ...

Вярвай в себе си
Не забравяй, че всичко е възможно.
Вярвай в това, което те кара да се чувстваш добре.
Вярвай в това, което те прави щастлив.
Вярвай в себе си и винаги бъди искрен. ...

Знаеш ли
Аз никога не плача,
особено за тебе,
к у ч к о.
От камък е сърцето ми ...

Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...

По онзи начин,
по който трябва,
аз остарявам.
Красиво.
Смислено. ...

Не знам, дали защото наближава баба Марта, или поради края на този гаден работен ден, но двамата преброители, дето ми „цъфнаха” на вратата, ми се видяха като Пижо и Пенда.
Момъкът – блед като пинаколада кокос, ми се стори леко разсеян , а може и да беше подтиснат от безконечното анкетиране на мърмор ...

Kогато рано сутрин
красиви очи отвориш,
с напъпилата утрин
кротко ще поговориш.
Току-що изгрели лъчи ...

Аз знам, че слънцето за мене ще угасне,
че всеки цвят ще ми се стори глух,
че вятърът в задушна буря ще прерасне,
за всяка песен знам, че ще изгубя слух...
Когато ти си идеш, ще потъна, ...

Със теб били сме в други Светове,
проникнати от мрежи Светлина,
безплътни, нежно сътворени,
с Любов от Чудни същества!
И двама с теб – искряща пълнота, ...

БЕЗГЛАГОЛНО
Ресторант. Покривки бели.
Келнери. Вино. Мезе.
Шум. Емоции големи.
Чаши счупени. Меле. ...

И В А Н Ч О
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...

Поредната задушница ни вика.
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка ...

Предистория – Първа история:
Беше зима и небето беше розово. Онова мрачно, пепеляво розово, което крие в себе си мистериите на Природата. От него се сипеха снежинки. Онези, по-големите, които украсяват всичко, върху което се приземят. Духаше тихият северен вятър, който се познаваше по това, че докос ...