Не щеш ли, мистър Facebook
срещна стар вмирисан лук
на едно изложение в Прага:
- Това място не ти приляга, човече –
важно американецът отсече. ...

Във този гроб -
в душата ми...
преобръщат се мъртвите.
Във този гроб,
нараствайки... ...

Виждал ли си цвете, което плаче?!... Пожълтяло - без вода, като човек без любов. Изсъхнало от лъчите на слънцето, потъпкано от човешката немарливост!!! То е просто цвете - красиво, невинно... не заслужава всичко това! Но сега, като се замисля, аз съм като това цвете. Пожълтяла, оставила себе си без ...

Аз виждам само празнота,
погледна ли през твоите
очи - като същински езера
събираха лъчи.
Аз чувствам само болка, ...

Обичам те, когато нямам за какво да се боря...
Обичам те, с всяка глътка въздух...
Обичам те, като вълна, разбиваща се във скалите...
Обичам те, със искрената обич на дете...

Отворени очи, преглеждат дръзки спомени,
загубени стенания и низ от приказки за щастие.
Не си заспал дори, връхлитат те илюзии,
сумрачен порив или миг от нежно наказание.
А стискаш камъче, от мрамора в душата си, ...

А ти не искай да ти бъда вярна
и клетвените думи остави
да кичат нишите сакрални
на заблудените от страст души.
Тя, кучката, умря във мен отдавна, ...

гора тишина
звезди капки последни
изтляла надежда
на неразбрания Бог
отхвърляме лесно ръка на приятел ...

Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа, ...

Падаха звездите
Припев:
Падат звездите. Една доста странна
на милата в скута се спря
Беше гореща, платът мигом пламна, ...

Когато мечтите се сбъдват,
ние не ги виждаме.
Когато мечтите се усмихват,
ние не ги чуваме.
Когато мечтите летят, ...

"Беше вторник, 13..."
Маргарита Петкова
Беше петък, ноември. Не помня числа.
Пихме вино червено и бяло.
Вън умираше тихо сама есента, ...

музика Евгени Платов
стихове Борислав Ганчев / aborigen
изп. Стефан Щерев - артиста

Липсваш ни с всяка глътка въздух.
Липсваш ни с всеки изгрев нов.
Липсваш ни с добрата си усмивка.
С безграничната си щедрост и любов.
Липсва ни твоята подкрепа. ...

Очите ми блесват, когато те погледна,
сърцето ми започва бързо да тупти.
Ти с поглед ме стопяваш и продължаваш
от мен да бягаш. Моля се да дойде ден,
в който ти винаги да си до мен, но този ден ...

Жаба Кекерица,
блатна хубавица,
скочи в ракитака,
весело заквака:
- Сбирайте се всички ...

прокрадвам се мълчаливо зад теб
и разпилявам косите ти в мрака
не ме ли познаваш
от много отдавна
в дълбините на твоите сънища ...

(Ave, Caesar, morituri te salutat)
О, пресветли! Вас, на смърт отиващите,
ви приветстват с високо вдигната глава.
Днеска те ще мрат, а вие ще крещите
наедно с тълпите в скудоумна суета. ...

Едно е, без което не би
могъл човек да живее -
без любима или любим
животът е твърде скучен.
Това е смисълът да се ...

За една-единствена ласкава дума,
изречена от устата на близък човек,
бих разтворила като цвете
душата си,
бих дала всичката топлина на ръцете си... ...

Посветено.
Бурен
Животе, няма да се дам тъй лесно,
дори и да ме хващаш ти на тясно често,
ще свикнем с теб да се понасяме напук, ...

Две думички са верно само,
а учестено пак сърцето ми тупти,
щом имам силно мъжко рамо
и някой, който нежно ги шепти.
Две думички, но казват всичко, ...

ЛЕКА НОЩ, ЕЛИЗАБЕТ
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...

Танцувам стъпките на уморената.
Но погледът ти недокосващ е сълзите ми.
Къде е тази безсърдечната, студената,
която трябваше да стана след лъжите ти?
Танцувам стъпките на малката беднячка, ...

Не се заключвай зад четири стени,
самотата понякога убива,
поплачи си тихо, в празното дори
... неизвестността не винаги е сива.
Не се затваряй в себе си, недей, ...

Южен полъх долита, пелерина изплита
за дървото, от бели цветя.
Над уханни поляни чучулиги, пияни
от дъха им, размахват крила.
Сякаш щерки небесни пеят слънчеви песни ...

Нима си крепост с поглед недостъпна...
Защо с мечта душата ми плени?
Подхлъзнах се в осанката ти тръпна,
загубих в бой съня - и ме боли...
И меча си кръстосах в самотата, ...

Той и тя
Среднощен час и крайна гара,
експресът пътниците свои чака,
тихи стъпки в бялото по тротоара
оставят те, прииждащи от мрака. ...

Ти си тръгна, аз те пуснах. Изживях моментите си с теб, ти изживя своите с мен. Но така и не свързахме спомените си в едно "общо" минало. Не наруших баланса на това, което е било, с това, което можеше да бъде. Плени ме в любовта ми, преживя своята.
А аз останах да се лутам сред хилядите си желания з ...

Обичам те, но няма нужда да го казвам,
ще помислиш, че искам да те прилаская,
като гладно коте с шепичка храна.
Обичам те, и аз го зная, но не това променя ме сега...
а липсата на твоя дъх по моето тяло, като изпаренията ...

Аз мислех, че сама Ви пожелах,
когато за клепачите ненужен
сънят ми тръгна подло подир Вас
и ме остави трепетна и будна.
Но дълга изненадата ми бе, ...

Като буря, като невиждана стихия,
сърцето ми препуска ли, препуска,
уж не съм, абе не съм от тия,
дето лесно ги обземат чувства,
а пък усещам пулса си по вените, ...

Drums & momo752
Нещо в погледа ти има,
нещо странно или пък греша,
отиваш си, нали, тръгваш,
затова и в очите ти има тъга... ...

МАГИЯ
Заспиваш,
а аз те гледам
и не мога да се наситя:
толкова си красива! ...

затвор за неферментирала влюбеност

ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА
Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти и ...

Излъгах аз съседката Стефанка,
че с друга нейничкия съм видяла -
по-млада, слабичка като фиданка,
с коса до кръста и с поличка бяла.
Стефанка попремига глуповато, ...

Всеки от нас има съдба
с роля дълбока,
има неща, които
трябва да стори.
Всеки от нас, ...

СТАРИЯТ СКРИН
Колан, извезан със сърма.
С мотиви стари, добруджански.
Такава прелестна творба,
от скрина стар, прогнил извадих. ...

Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...