Сама дойдох -
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...

One More Day
Have you heard..?
Have you tried to understand..?
It's all right..
It gets easier with time, ...

Иска ми се пак във сенокоса
да съм малко, палаво момче,
на косачите вода да нося
и гнездо да търся на врабче.
Иска ми се, силно, по вършитба ...

КОГАТО ТЕ ОТКРИХ,
препънах се
в измамния ти вятър,
изтекох си очите -
да те гасна. ...

Едничък е мигът ни само,
който дели детството и смъртта ни.
И как само под това искрящо небе
всеки ден умира по едно безжизнено сърце!
Времето започва с теб двубой. ...

Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...

И там отдавна спи
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта, ...

И всеки път, когато те погледна,
заменям своите очи
и моля се да са последни,
новите да са без ириси,
да ти забулят образа във тъмното ...

Стихът ми се заплете в ангелско крило.
Надвесен, ангела над любовта ми бдеше
и смесиха се дъх и рима във едно кълбо,
стихът ми ангелски нагоре се понесе.
И извиси ме над дълбоки, сини езера, ...

Хайде да се надиграваме –
ти ще стъпваш тежко, аз ще ситня,
леко ще приклякам край мечтите ти,
бяла кърпичка ще вея пред очите ти,
край ръцете ти фустаните ми ще се диплят, ...

Есента разгръща ангелски криле
и загърля в охра долините.
Дъх на дюли, гроздов сок и мед
сладостно се вие над асмите.
Дими вечерно някъде комин, ...

ВЪЛНЕНИЕ
Вълнува ме душата на човека
и пръчките лози, наляли плод.
Дали човекът с педя е израснал?
Дали духът му - избуял? ...

Не ме мамù по пътища неверни,
където се изгубвам във тъгата!
Не ми предлагай мигове блажени,
с които ще ми купиш свободата!
Не ме притискай да ти бъда вярна ...

С тихи стъпки
леко ще те доближа
да погледам лицето ти,
отразило бялата луна.
В съня си така безпомощна и нежна, ...

Все още помня онзи мирис сладък
на приказни рози с цвят на рубини.
В зима жестока и летен ден жарък
те криеха спомени от минали години.
Тайно се срещахме в градината тази, ...

Като сън, останал без следа,
Душата ми в ледове се скова.
Не чака ни прошка, ни спасение,
това е послеслов за бъдещето – откровение.
Горчи една сълза и по бузите се стича, ...

Смъртта е просто бримка,
спусната случайно
или желана подсъзнателно,
когато Бъдещето слиза
с бързи стъпки от Миналото ...

Това тук не съм аз, а кратки мои нюанси
и менящи се куп настроения…
Докато си помисля, че постигам баланса -
фонът мигом зад мен се променя.
Тракащите стрелки маршируват послушно, ...

Астронавтите Пок и Кер бяха единствените оцелели след сблъсъка на звездолета им с метеоритен дъжд.
Намерихме ги в спасителната им капсула, която се рееше свободно в пространството и бе останала като по чудо незасегната от метеоритите. Всъщност ние знаехме, че това не е чудо, а просто желанието на Вс ...

Ослепяла в чернилката от взиране,
издърпах те, потънала до шия в тинята.
Стиснах те, изпищя, като пред умиране.
Да те стопля исках, толкова изстинала.
Оглуша, горката, от вслушване, ...

Мисля си за старата година –
тази, дето току що отмина.
Вглеждам се във нея и не знам,
каква оценка мога да ѝ дам?
Бяхме всички в нея здрави, прави, ...

Тя те търси със поглед отчаяно, тебе те търси!
А защо ли? – едва ли тук някой ще може да каже.
Аз преминах за стола на цирка прилежен реда си
и потънах във мрак, без да видя очите й даже.
И когато след час по програма спектакълът свърши, ...

ЩЕ БЪДА ТВОЯ
Ако от хорска суета опарена,
във нощите се скитам тичешком -
не ме отпращай!
Не убивай вярата! ...

Не, не е за чужди очи любовта ни.
Притаена, по тъмно, тя обвита е в грях.
Дори и в съня любовта си ще браним,
ще горим, пък било и от страх-
за това, че разсърдихме Господ! ...

Те стояха един до друг, но... само сивият дим на цигарата ù го обгръщаше така, както тя самата желаеше да го прегърне... И като дима да се разнесе по него... Слушаше думите му, но не като смисъл, а единствено като звук, като музика и гледаше в него... и дима, който се разстилаше по фигурата му, но с ...

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще ...

Веднъж разбито, сърцето на жена
много трудно може да се излекува.
В клепачите ù меки ще шуми дъжда
и спомен от последното сбогуване.
И като вино - кисело, но захарта ...

Замаяни, последните щурци
в тревите, сладкогласни, се надпяват.
Започне ли в септември да горчи,
в искряща тишина здрача взривяват.
А месецът така изящен, прям ...

Какво предпочитам
Да не се сещам за него и той да не мисли за мен
Не е важна посоката а движението
вървя срещу вятъра... и събирам изгубени приказки
не му е времето днес да разказвам ...