Децата даже не видели,
спомнят си една любов,
а ние слепи сме я преживели
и жалим се в молитви с благослов...
Не молете се, не ще пожали - ...

Този тирс ми тежи, Дионисе любими!...
Следвах твоите стъпки хиляда години.
Връзвах гроздове сладки в лъчите на зноя,
бях ти вярна до гроб – тиха в сянката твоя.
Не ме гледай така... Днес в нощта съм незрима. ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Жилищната сграда бе четириетажна, изградена от червени тухли с извити тераси, които преливаха от цветя; с голям затревен двор, ограден от нисък зид откъм улицата. Намираше се в един от сравнително спокойните квартали на Местре, което означаваше и по-далеч от прашната индустриална зона на града. Тук ...

В една такава нощ, когато луната потече по прозореца, той се сви на кълбо, обгърнат от невидима сфера, без пролука за изход. Извика спомените. Беше му много студено. Надяваше се, че те ще го стоплят. Потъна в тях, усмихвайки се на невидимите хора, преминали през душата му, но не спря студа. Той пълз ...

Жена
Родила се е тя от морска пяна,
повила я е старата Луна
и сложила я в люлка от звезди,
а вятър ù е пял, за да заспи. ...

Отечество мое
Отечество мое, тъй мило,
с твоя пламък аз горя.
Аспаруховото знаме
води ме, то е светлина. ...

Есенно осезание
Влажно дихание
на Есен натъжена.
Очите – печални,
устните – унили... ...

Орисница зла
Горчи поредната сълза, горчи ми таз мъка зла.
Да обичам, а дваж повече да страдам.
Твойто прекрасно име да изричам
и от мойта следваща рана кръв да потича. ...

След този ден не можех да остана...
Пред себе си не исках да призная
как стъпките ми - две следи от рани,
отчаяно се бореха със края.
На масата приседна, неразбиращ. ...

Искаш ли да се загубиш с мен
из разчоплените ми мисли,
да яхнем заедно объркания ден,
препускайки без гафове,
без писти.... ...

Здравей, любов!
Днес исках да ти пиша,
но ми попречи гордостта.
Омаяна пред тебе
как въздишам, ...

забързани
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските ...

Тук всеки ден множат се като риби
очи отчаяни и съкрушени.
И чувстват се като "свободни" роби
измамени и унижени.
И сякаш някой под краката им издърпа ...

Дяконе, кой те тебе предаде?
Чуждоземец ли, турчин ли, грък?
Кой живота ти на бунището сдаде -
да го ръфат псетата в градски боклук?
Знаеш, Дяконе - "наш" го направи, ...

BG-град си има кмет,
а натрупва мно-о-ого смет!...
Но идея се роди
в общинарските глави,
как боклук да замени ...

Какви времена настанаха - грипни! Днеска си здрав, утре болен. Бързо, без никой да те пита - искаш ли-не искаш ли!? Имаш ли пари за антибиотик, нямаш ли?! И грипът вече не е това, което беше. И той стана капиталист-империалист-експлоататор!
Хваща те и ти изстисква силиците докрай, даже и живота ти в ...

Ти си тръгваш. Внезапно откривам,
че да дишам дори е жестоко
и в душата ми грубо се впиват
пипалата на думата «сбогом».
И оказва се просто умора, ...

Вече седма година започна, откакто Лина беше в кома. За бедната ù майка това сякаш беше вчера. Леля Слава всеки ден, а преди и всяка нощ, седеше неотлъчно до леглото на дъщеря си и втренчено гледаше дали очите на Лина няма да помръднат. Сякаш вярваше, че гледайки я неподвижно, ще я накара най-сетне ...

Самотата душата ми
изпива!
Сърцето ми от болка
се превива!
Не съм до тебе аз! ...

Ще се намерим
в последната
тиха въздишка
на залеза.
И ще посеем ...

Комари не плашат ме сега,
хапят повече сините очи,
душата празна е сега,
няма го дъха вълшебен тук до мен.
В съня ми желая да те срещна пак, ...

В "творбата" има продуктово позициониране
Походка от типа "къде си тръгнала, бе, моме?",
усмивка - Пиърс Броснан ряпа да яде,
кола със сто и няколко си коня
и грива от къдрици до... немай къде. ...

Във теб е скрита цялата Вселена,
преди взрива и след това,
ти сякаш си от Светлина родена
и как да не открия с тебе Любовта!
Сияеш с твое крехко съвършнство, ...

Мартеничка на ревера
баба днес ми закачи
и погледна ме в очи.
Да съм весела, засмяна,
да съм бабина отмяна! ...

На Дявола съм аз любимата,
или на някой още по-черен сумрак,
изгасена и пепелна, все неимана,
мълчала и отричала, унищожена до крак.
От дявола съм аз поискана, ...

- Здравейте, радвам се за топлото посрещане, благодаря ви, трогнат съм, наистина не го очаквах. Maкар че, сигурен съм, че повечето от вас не са дошли заради мен. Питах ей онзи човек защо е тук и той каза, че бил фен на публиката. Харесвало му как се подиграва и освирква... Стори ми се налудничаво, н ...

Най-неразумната сила,
която ме хвърли в ръцете ти,
накара ме да ослепея
и безбожно да се разголя...
*** ...

Отвяват ветровете лист след лист.
Oголена короната стърчи
на хоризонта тъжно и самотно.
Следят я хиляди очи невидимо
и видимо.Звучи дървото ...

Препускат – заснежени коне,
часовете на стария ден.
От моето „Да” и от твоето „НЕ”
огън и лед бушуват във мен.
Отвъд хоризонта догаря надежда, ...

ВСЕЛЕНАТА НА РАЗУМА И ЗАВЕТЪТ НА БОГ
"ОТГОВОРЪТ НА ВЕЧНОСТТА"
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Какво е вечността? Добър въпрос, нуждаещ се от кратък отговор. Това е творецът, а в частност самите ние като частица от него. Без нас каналите на вечността и информацията не могат да съществуват, но кодът на съществуващото е ...

Представи си,
моите очи –
очи, пълни с нежност
и надежда!
Пред теб са, ...

Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си -
това, за жалост, съм съзрял. ...

Достойнството
удостоява
Човек достойнството понесъл
душа в достойнство потопява
Факла - светлина разнася ...

Зимата дойде в душата ми
зима бяла като лист
седнах и събрах мечтите си
и написах стих
в рими и слова броени ...

В жаравата пламтяща се потапям
и с въгленче от моята душа
искрица животворна ти изпращам,
разпалвам огъня на любовта.
На кладата съдбовна се обричам. ...

Вървях по брега на канала, пресичащ града, гледах мътната вода и си мислех, коя ли е първата сериозна грешка, която съм допуснала в живота си. Нямам предвид дребните детски прегрешения, характерни за всяко дете, а тези житейски грешки, които се оказват повратна точка в живота ти и понякога го обръща ...

Не е честно да те виня
за своите грешки.
Все едно Нощта и Деня
да играят на шах,
да разменят царици за пешки. ...

...
Виждах как Александруполи се превръща в една малка точица. Градът предизвика в сърцето ми голяма симпатия от мига, в който го зърнах. Съчетанието от море и балкан надминаваше очакванията ми. Тук с Алек бяхме открили нашия райски кът.
Нещо настоятелно ми напираше в гърдите. Никога не се получаваш ...