Там,
където няма бели пътеки и рисунки от стъпки,
където улуците мият улична кал,
там, където някой рисува по автобусните спирки,
там е моят дом... и е чист, и е цял. ...

Гледам стрелките на стенния часовник -
една след друга са на циферблата.
По-дългата препуска като конник,
а едвам се движи по-късата.
На пода, от плочки теракотени, ...

(акростих за мама)
Отиват си годините ни, мамо.
Безмълвно се простих със младостта.
И днес, когато есента настъпва,
Човешко е във мен сърцето да тъгува. ...

Колко близо си
и колко далече.
Ти - слънце,
което топли моята душа.
Аз в тъмнината си седя, ...

Н О Щ В Ъ Л Ш Е Б Н А И К Р А С И В А
Когато вечер слънцето залязва,
на къщите стъклата позлатява.
Земята го привлича в свойта пазва,
защото с плод обилен я дарява. ...

Издишана мечта
Съдбата е сурова и жестока,
съдбата има много имена,
познайте тънката ù слабост -
безсилна е пред думата мечта... ...

Chimaira - The Disappearing Sun
This might be the last time
The last time you ever see me
But you can trust I did my best
As complex as all this seems ...

I
My heart aches, and a drowsy numbness pains
My sense, as though of hemlock I had drunk, Or emptied some dull opiate to the drains One minute past, and Lethe-wards had sunk: 'Tis not through envy of thy happy lot, But being too happy in thine happiness,-- That thou, light-winged Dryad of the trees ...

Д-р Чувствам се добре *
Рошавият Джими е мафиот,
разпределен в Холивуд.
Има Шевролет от 1965 с пламъци отстрани.
Търгува с прахообразни стоки. ...

По кожата ти има
капчици от Фея,
ухаещи на теменужки,
а ти стоиш
пред мене гола, ...

Пораствам ли? Та всичко в мен променям,
изхвърлям от душата всяко бреме,
премитам камъчетата бодливи,
и думи - ситниците пиперливи.
Приемам облаците, ветровете ...

Обичам те! Такава си – прахосница.
Пилееш всеки ден своите тъги.
Реална си, понякога и в повече,
а там във повечето винаги боли.
Разливаш се, и често на покривката ...

Ако се срещнем някой ден случайно,
дали с тебе ще се поздравим
и дали живота си накратко
един на друг ще споделим?
Ако те видя пак, дали ще чувствам ...

Обичам те. Светът е полудял.
Залисан в глупости безсмислени.
Забравил всеки идеал,
преследва цели най-измислени.
Обичам те. Светът е полудял. ...

Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и здрав, Витя!”. Тя продължи да хв ...

Сърцето, струна нежна,
за тебе мисли и тъгува...
За всяка мъка, болка
и кинжала в мен ликува...
Потрепва с теб душа, ...

Като снежинка, цялата бяла,
нося се над земята.
Зимната буря, край мен побесняла,
други снежинки премята.
Аз се люлея – бавно и плавно – ...

Бялата жена, дошла от Ниагара,
сега е тук да гледа снегопада.
Какво да види? Заледена мелба,
покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.
И пак пътува с тази таратайка – ...

Тя е всичко, което съм искал от тебе, Всевишни!
Топла дума, усмивка и шепот от влюбено време.
Няма сила (неземна) и мисъл от болка предишна,
на която да дам от сърцето ми - пак да я вземе.
Тя е действащ вулкан от клокочещи в тъмното чувства ...

С края на тази година стават точно 10 години, откакто чух за първи път тази песен. Тя преобърна всичките ми вкусове и начин на мислене спрямо музиката, и живота като цяло. Заради групата, която изсвири тази песен на времето, се научих да пея, запознах се с човека, който обичам и живея вече 5 години, ...

БЯХ ДЛЪЖЕН ДА ГО КАЖА
(По Серафимовски)
Дъждовно ми е. Както е навън.
Нелепо е. Точно след празника.
Не съм прекалено набожен. Но и съм. ...

Зимата празнува своята победа
над посърнали полета и гори:
поизтръска бялата си дреха
и земята в плен тя покори.
Утро зимно в бялата одежда! ...

Лежа на земята, отпусната всякак
и пърхам блажено - в зелено гнездо.
Отгоре ми в синкаво-белия пясък
прелива
най-правилно ...

Аз търся теб, за да не тръгна
по път от болка и тъга...!
Аз търся теб, за да не плача
в студените ръце на вечерта...!
Но никой няма... и ...

Дали „Завинаги” е думата, която аз умея?
Цигареният дим опари капилярите в сърцето ми…
И ще успея ли насила пак да се засмея?
Театърът във погледа ти
си открадна въздуха от дробовете ми… ...

Храм
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...

Пречупени стрелки
Не се страхувам аз да грабна свойто време
и да го хвърля на хищни ветрове завчас.
Да се отърва от туй жестоко бреме,
което мъчи ме до смъртен одър чак. ...

Хубава си като птица,
във съня ми долетяла...
Белозвездна огърлица
от смеха ти е изгряла...
Хубава си като пролет, ...

Ей сега ще ви разкажа
приказка за звездното мече,
път далечен ще ви покажа
и докъдето ни отведе...
Имало някъде далече ...

Пусни ме
Изпращаш ми цветя, за да ти простя
изневерите в онези нощи.
Но аз не мога повече да те търпя, намери си друга
наивница да понася всичко това. ...

Авторът става творец тогава, когато спре да се срамува от творбите си!

И то не свикна да ме чувства сам.
И то за двама още бие.
Дали ще пусне друга там,
болката отляво да изтрие.
И то не тласка кръв, а спомени, ...

докосна сърцето
и с поглед се вряза в стара рана
заболя и загорча а
душата се сви настръхнала...
обич ли беше ...

Остави ми...
Под брезата на чувства предишни
на последната среща ела.
Не задавай въпроси излишни –
остави ми за спомен крила. ...

Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...