Под едрите листа на кипариса
и дъхавия цвят на олеандър
танцуваше сиртаки в такт Лариса
в пристанищния град, със Александър.
В затворен кръг на пляскащите длани ...

Сърцето ми заби камбанено,
с пороя на априлски дъжд
и сто стихии, неудавени
нахлуха някак изведнъж.
Дали от удари получени – ...

Обичаш ли я? Това искам да зная.
Както някога обичаше мен.
Изпълваш ли я с любовна омая?
Влюбен ли си или само заслепен?
Даряваш ли я с нежни ласки? ...

Бостън – 1969 година
Въпреки, че времето навън бе слънчево и топло, камината в облицования в дървена ламперия кабинет бе запалена и езиците на буйния огън почти облизваха горната част на камината. Големият стар часовник в нишата до прозореца равномерно отчиташе хода на времето, а шумът от клатещото ...

Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони ...

Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В после ...

С теб всяко усещане е пролетна буря
и, дори да упорствам, трудно ще чуя
ритъма тих, с който сърцето мечтае
този дълъг и мъртъв студ да престане.
С теб всяко усещане е див летен порой, ...

СОКОЛ В "ЗАКОНОВА" ДЪРЖАВА.
Смирено правя
пред Законите
дълбок поклон!
Че са рехави и проходими ...

Ние сме сенки,
чувстваме се щастливи
само зад стени.

Ще ти простя измамата лукава,
но този фарс да продължа
не мога.
Съдбата си приемам я такава,
каквато ми е дадена ...

Тъпа болка безутешна
гложди нашите души,
участ тежка, безнадеждна
мъчи, трови ни, гнети.
Че на място е последно ...

Кой е казал...
Кой е казал, че животът е гаден?
Кой е казал, че съществува само болка?
Знам, това не е така
и по-щастлива съм сега сама! ...

В отпуска го пуснах да излезе
от любов и радости, от болки и лъжи,
дълбоко в мене да се скрие, да изчезне,
уж празно е сърцето ми, а ми тежи.
Нищото оковите си сложи ...

Докога животът ще бъде жесток,
докога ще оставя децата сираци?
Докога по пътищата ще се трупат
паднали камънаци и безброй рухнатини...
Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла ...

Избуяла, ръждива трева между дните ми
на един така тъжен октомври,
заличила е всичките пътища,
подобно на запустяло гробище.
Чакат ме още хиляди грешки, ...

Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...

Ангел нежен и прекрасен,
ангел благ и красив,
с поглед мил и тих,
ангел драг...
В полунощ към земята ...

ветропоказателят
Извадих от стария сак фотоапарата,
заснех в няколко кадъра илюзиите си;
затворих ги в целулоидната лента,
че ме изпохапаха като коне разюздани. ...

Днеска хрумна ми стихче -
и за мен непонятно.
Чак дъхът ми затича
не навън - наобратно.
Но си рекох: "Спокойно!" ...

Погледни отвъд зеленото в моите очи,
събери ги в шепи моите скрити сълзи.
Извади ги на показ, после ми ги върни,
и нека ме горят... и нека боли!
Почувствай ритъма на едно сърце, ...

Въздухът е хладен. Мирисът на сняг едва се е слегнал в канавките. И ето че от короните на дърветата, от самата им кора, вятърът довява първите акорди от раззеленяващи се и цъфтящи аромати.
Той слуша вглъбения в пролетните си натяквания чичопей и продължава да дълбае с поглед онази точка в пространст ...

През прозореца открехнат
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно, ...

Топла дреха облякъл
под студените звездни стъкла,
тази нощ ще те чакам,
както никога до сега.
Ще чета върху черния лист на небето ...

Сок от грозде и от сливи
ние сме запили.
Що е то, кажи сега ?
Ех, че веселба !
В съд изящен се налива. ...

Живееха си на тавана Мишокът с мишката Гризана.
И, ще ви кажа под секрет, че имаха си рожби пет.
Секрет ли? Че какъв секрет? Че имали си рожби пет?
Разбира се, това е тайна, защото мишките, е знайно,
множат се като семенца. Ала семейство с пет деца, ...

Вплитат се в трънен венец
болка, страст и лъжи.
Животът - в червено обагрен агнец,
пред олтара на дните лежи.
Времето е безмилостен бог, ...

Моля те,
нека ти си
Мечтаният Миг,
Нежността,
Красотата, ...

Аз, ние
Все по-сложни и неразбираеми -
все по-неразбираеми и сложни,
възможностите, днеска предоставени,
не могат да се впишат в ...

Не дишам... Твърде е горещо.
Измежду разни балдахини
забравих дъха си. Дай ми нещо -
да си припомня, че ме има.
Не виждам... Твърде ми е тъмно ...

Събуждам те по устните, понеже
от тях по-нежно място няма,
когато са безмълвни,
те са лоно
и оттам любов изтича като мляко ...

* * *
Орелът, ракът, щуката решили окончателно:
ще впрегнем мишци здрави, за да настане ред;
ще работим задружно за другите съзнателно,
та да върви каруцата единствено напред. ...