Ти си моят блян,
Ти си моят свят,
Ти си моята мечта –
тъй далечна и тъй близка.
Не мога да те докосна, ...

Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока
без думи ти изпраща огнен зов.
Ти само погледни и усмихни се – ...

Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до по ...

Бяла стая, прозрачни стени,
душата стъкло е.
Сребърна нишка живота крепи,
стон и въздишка.
Бяла стълба съдбата реди, ...

Откраднах те с обич от всички.
Поисках те само за мен.
Със звън на кристалните чаши
празнувахме нашия ден.
Ти, обич, си толкоз прекрасна, ...

Мога да бъда ангел, а мога да бъда и кучка...
Да сбъдна мечтите ти, но и най-гадния кошмар.
Мога да съм нежна целувка, но и белег... и смучка.
Да те целувам по бузата...или да ти забия шамар.
Искам да съм усмивката в очите ти, ...

Не мога песен аз да ти напиша,
нито да ти нарисувам очите на дете,
в които себе си да преоткриваш
и късчета от моето небе.
Не мога да ти съчиня поема. ...

Докато лежа под звездния купол на нощта
докато дишам
докато събличам дрехите
на мисълта за теб
докато разхождам пръсти ...

минало лято
парцаливо плашило
паяче кърпи
* по подобие на "хайга" въвеждам ново течение в кратките източни форми - "хайку" на музикално-визуален фон и на шега му давам названието "хайму"

Благодаря ти, Господи, за зората на всеки нов ден.
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...

Отворих широко вратата
и на влизане казах ти аз,
пази ми душата,
че нямам друга в запас.
Само тя ми остана, ...

Ще минат месеци, години,
страстта полекичка ще се стопи.
Целувките, сега неудържими,
ще станат мили и добри.
За огъня с усмивка ще си спомним, ...

Бъди моята Земя
Ако си моята Земя, нека бъда дървото в нея,
с корени яки в теб да съм впита всички сезони,
дълбоко навътре със сърцето ти да се слея,
с ритмите си в страст да люлееш моите клони. ...

Обичай ме
Обичай ме през студените дни,
обичай ме и когато сме сами.
Обичай ме, когато вятърът повява
и когато слънцето бавно изгрява. ...

Леле, мале, оти*
мен забрави. Що ли
се си одим спроти**-
гол тумбак – пищови!
То, сиромашия, ...

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...

ДВЕ ПРАЗНИ ГИЛЗИ
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...

пауни възкръсвали от пепелта
изгубени се лутат две козлета
лъвът реве самотен в гордостта
петелът мачка малките петлета
кочината е двореца на прасето ...

Орисана съм -
обичана да бъда
и теб да търся!
***
Роден от обич, ...

Грях ли е да те обичам
с лудостта на всеки миг -
порива ти да събличам
в ритъм на неземен стих?
Грях ли е, че търся устни ...

Луната с душа на вълчица
вие глухо в булото на нощта.
Прозрачни капки пълзят по лицето ù,
нежно галят страха по кожата ми.
Цъфтят полунощници сред полето, ...

Когато настъпи денят неизбежен,
Ветре, вземи ме във скута си нежен!
Като прелетна птица ти понеси ме,
на скалистия морски бряг остави ме!
Ще ме посрещнат вълни посребрени, ...

Ти мен ли търсиш, или нещо друго,
моите коси ли галиш, или нечии други?
Ти помниш ли смеха ми още
и мечтите наши тъй големи?
Кажи ми, носиш ли цветя на друга, ...

За една отминала раздяла... за повторението ù и за надеждата, че съдбата е достатъчно жестока да те върне при мен...
Там, където е текла вода, пак ще тече,
там, където кръвта се е съсирвала, пак ще има рана.
Там, където има склон, гравитацията надолу винаги ще те влече.
Там, където има страст, там и ...

“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...

Опустошителна е моята любов.
Тлей в огньовите.
Луцифер ще бъде моето име,
а ти изгнаник в една от моите килии.
Аз умея с очи да пронизвам, ...

Минути. Само няколко минути
и вятърът, пробягващ покрай мен…
Табелата шепти едва дочуто
за поздрав след напрегнатия ден…
А къщите отляво и отдясно ...

Небето
Небето осиротява всяка нощ
след тъжното ни раздалечаване,
а колко звезди умират всеки път
след дълбокото ни изповядване, ...

Той отдавна вече не я заслужаваше… Но кой знае дали болката, самотата или просто любовта я караха всеки ден да го сънува, а когато не го сънуваше, беше просто във вечери като тази, когато не можеше да заспи от нахалните мисли в главата си. Колко неочаквано нахлу това чувство у нея. Допреди съвсем ма ...

Ако можех да създам мъжа,
който мене да обича страстно,
да ме желае нощ и ден
и с чуствата си той да е наясно.
Ако можех да го сътворя, ...

Когато ти умират клетките, боли!
И то – съвсем физически, боли.
Главата ти е рудник!
Главата ти е болката
дори, ...

Действащи лица:
Лола – дъщеря
Лой – кралят
Лиса – селянката
Лесли – свинар ...

РАЗПИЛЯНА
Не спирай ти!
Докосвай ме, докосвай!
Стенание
от мене изтръгни ...

Какво е любовта ли? Тя е свята грешница -
преследвана, разстрелвана,
разпъвана на кръст...
Но пак при хората се връща тя - несретница,
със гордо вдигната глава и със изправен ръст... ...

Жалба
Никой за мене, майко, не плаче,
никой за мен не скърби!
Както пораснах бедно сираче,
тъй и до днес ми върви. ...

15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...