КАК
Почакай, недей си тръгвай още.
Имам да ти казвам хиляди неща.
Как сърцето разби ми на парченца,
Как бях сама, сама в самота. ...

Отминава времето, лети,
а аз още те обичам.
И не спира да боли,
ала не мога да отричам -
аз още те обичам. ...

Aracely Arámbula - Sexy
Sexy es lo que dicen que soy
sexy por donde quiera que voy
sexy al bailar en mi forma de hablar
no lo puedo evitar si me quieren gritar ...

Словославим Свободата,
правото на собствен глас -
туй добре, но пък бедата
е в това, че няма газ.
Няма въглища за огрев, ...

МЪЛЧАНИЕТО НА АПОСТОЛА
Най-хубавият и най-голям портрет на Васил Левски и то не само според мен, е нарисуван от изключително талантливият и вече от световно ниво български художник Росен Райчев. Независимо, че е значително по-млад от мен, по стечение на ред обстоятелства станахме близки приятели, а ...

Есента, която ще ме подмами,
с тихия ромон на капещи листи,
като дъжд над мен ще прокапе,
с последните слънчеви изгреви.
Птичи ята, напред устремени, ...

Самотен вятър свири в клоните
с надежда - музиката да плени луната.
Денят изгаря в неродени спомени.
Сърцето ми е грях на красотата…
Със думи не успях да те орисам, ...

Цената върху етикета
1.Seems like everybody’s got a price,
I wonder how they sleep at night.
When the tale comes first,
And the truth comes second, ...

Зад сини/тъжни очи
Никой не знае какво е
да бъдеш вечно лошия,
да бъдеш винаги тъжен
зад две сини очи. ...

Моят свят
е храм свещен над който
светлина се лее от високо -
тънък, златен лъч
ме свързва с него ...

За какво във нощи тайни
идва крадешком, прикрито?!
Няма неразкрити тайни,
нищо под небето - скрито.
Любовта ни заслепява, ...

Късна есен. Мъглата се оттегли. Ситен дъжд вали, напомняйки за идващата зима. Самотни листи на полуголи клони. Капчици вода.
Есенни листа
посипали гората.
Дъждовни капки.
© Николай Пеняшки - Плашков ...

Ти рисуваш с очите - върху моето тяло
и боите от нежност се разливат по мен
и нанасяш в душата ми щрих от времето спряло
и безмълвни минути, нежно хванати в плен.
С устни леко събуждаш - уморените чувства ...

Тази нощ е вода, оживяла в пустиня
и за двама е скитаща в мисли орисница,
ще захвърли със дрехите святост и име -
страх и болка, оплели в душите ни ризници...
Тази нощ от целувки кокиче ще върже - ...

КЪМ ТЕБЕ, МАЙКО!
Отдавна вече теб те няма,
в небето твоят лик блести,
но своята любов голяма
оставила си тука ти! ...

“Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?...
А тръгнал бе за него той да мре!...”
Дамян Дамянов ...

Мислиш ли, че не знам, че си тук,
не виждаш ли, че не искам никой друг,
боли ме, когато си помисля, че ме подозираш,
нима не виждаш, че за теб умирам.
Мислите ми са все към теб ден и нощ, ...

Стъпките по пясъка
не отмиват сълзите,
отронени някога.
А времето лекува,
но не забравя. ...

КАПКАТА
Капката наглед е твърде малка,
силата ù сякаш че е жалка.
Капката страхотна сила крие,
почне ли безмилостно да бие. ...

Тъмно е, искам да те виждам,
а не мога.
Къде се криеш,
усещам аромата ти.
Не се крий, ела усмихната и ме прегърни в нощта. ...

Затвори очи и помисли за мен,
затвори очи и си спомни всичко с мене изживяно,
а сега затвори очи и си помисли колко много бихме пропуснали, ако не сме заедно.
Ти искаш ли насън да ходим там, където преди не сме били,
ти искаш ли розови планети да рисуваме със теб? ...

(бих искала)
Да тапицирам мислите си,
които гласно изфабрикувах
по коленете на сините си токчета
в онази ликуидна сутрин. ...

*
Между клоните
опитва да проникне
зимното слънце.

Децата даже не видели,
спомнят си една любов,
а ние слепи сме я преживели
и жалим се в молитви с благослов...
Не молете се, не ще пожали - ...

Този тирс ми тежи, Дионисе любими!...
Следвах твоите стъпки хиляда години.
Връзвах гроздове сладки в лъчите на зноя,
бях ти вярна до гроб – тиха в сянката твоя.
Не ме гледай така... Днес в нощта съм незрима. ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Жилищната сграда бе четириетажна, изградена от червени тухли с извити тераси, които преливаха от цветя; с голям затревен двор, ограден от нисък зид откъм улицата. Намираше се в един от сравнително спокойните квартали на Местре, което означаваше и по-далеч от прашната индустриална зона на града. Тук ...

В една такава нощ, когато луната потече по прозореца, той се сви на кълбо, обгърнат от невидима сфера, без пролука за изход. Извика спомените. Беше му много студено. Надяваше се, че те ще го стоплят. Потъна в тях, усмихвайки се на невидимите хора, преминали през душата му, но не спря студа. Той пълз ...